Определение № 4 от 02.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. гр. Добрич, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500107 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с рег. № 5213/14.8.2023 г., подадена от Т. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „У.* и Я. Д. П. с ЕГН ********** от гр. В., ул.

„**, чрез упълномощения адвокат П. Т. от АК – гр. В., за изменение на решение № 241/03.08.2023 г. на Добричкия окръжен съд по гр. дело № 107/2023 г., в частта на разноските.

Насрещната страна „Ефнак” ЕООД, ЕИК 124648031, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.К., в определения от закона едноседмичен срок не е представила отговор на молбата.

С цитираното по-горе решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решение № 73/12.06.2020 г. по гр. дело № 181/2014 г. на Балчишки районен съд в частите, в която са отхвърлени предявените от „Ефнак” ЕООД, ЕИК 124648031, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.К., срещу Т. Б. П. с ЕГН ********** и Я. Д.

П. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., ул.У.*, евентуални искове по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на „Ефнак” ЕООД на основание придобивна давност при добросъвестно владение за периода от 12.05.2005 г. до 12.05.2010 г. и при недобросъвестно владение за периода от 22.11.1997 г. до 12.05.2010 г. за ½ ид. част от поземлен имот № 013094 с начин на трайно 1 ползване – нива с площ от 69,816 дка, находящ се в местността „**” в землището на с. Р., община Г. Т., и за ½ ид. част от поземлен имот № 038082 с начин на трайно ползване – нива с площ от 79,191 дка, находящ се в местността „Б.” в землището на с. Р., община Г. Т., както и за осъждане на отвениците да предадат на ищеца владението на ½ ид. част от същите поземлени имоти.

Със същото решение е обезсилено решение № 73/12.06.2020 г. по гр. дело № 181/2014 г. на Балчишки районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от „Ефнак” ЕООД срещу Т. Б. П. и Я. Д. П. евентуални искове по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на „Ефнак” ЕООД на основание придобивна давност при добросъвестно владение за периода от 12.05.2005 г. до 12.05.2010 г. и при недобросъвестно владение за периода от 22.11.1997 г. до 12.05.2010 г. за останалата ½ ид. част от поземлен имот № 013094 с начин на трайно ползване – нива с площ от 69,816 дка, находящ се в местността „**” в землището на с. Р., община Г. Т., и за останалата ½ ид. част от поземлен имот № 038082 с начин на трайно ползване – нива с площ от 79,191 дка, находящ се в местността „Б.” в землището на с. Р., община Г. Т.. както и за осъждане на отвениците да предадат на ищеца владението на ½ ид. част от същите поземлени имоти, като производството по делото в тази част е прекратено.

Съдът е осъдил „Ефнак” ЕООД да заплати на Т. Б. П. и Я. Д. П. на всеки от тях съдебно-деловодни разноски в размер на по 428,33 лева /общо 856,66 лв. за двамата/, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство;

Въззивникът е осъден да заплати на Т. Б. П. сумата от 1 200 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, както и сумата от 600 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Със същото решение е постановено „Ефнак“ ЕООД да заплати на адв.П.

Т. Т. от АК-В. сумата от 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатна адвокатска защита във въззивната инстанция на Я. Д. П., както и сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатна адвокатска защита в 2 касационната инстанция на Я. Д. П..

Молбата, инициирала настоящото производство, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 248 от ГПК /текстът на посочената разпоредба обхваща всички случаи на неправилно присъдени разноски, включително и когато е пропуснато присъждането им/, според която в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – едномесечен срок от постановяване му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Същата е депозирана в срок и изхожда от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

По принцип частта от решението, с която съдът възлага отговорността за разноските по делото върху една от страните в зависимост от изхода на делото, има характера на определение. При положение, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, или решението в частта за разноските е неправилно, той може по реда на чл. 248 от ГПК да допълни или да измени постановеният акт в частта му за разноските, като се произнесе с определение.

Подадената молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК представлява искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските и като такава се явява допустима и основателна. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не може да се претендира изменение на съдебния акт в частта за разноските, ако страната не е представила списък на същите. В случая молителите са представили по делото – л. 44 и л. 45 списъци на разноските, претърпени от Я. Д. П. и Т. Б. П. пред въззивната инстанция.

Такива списъци са приложени от молителите и пред ВКС, ІІ г.о. по гр. дело № 4409/2021 г. – л. 141 и л. 143.

Представените списъци дават възможност на страната, която е претендирала и в чиято полза са присъдени разноски, да иска изменението им при допусната грешка в изчисленията.

Предназначението на списъка за разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като същата има право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Наличието на списък по чл. 80 от ГПК дава възможност на страната да иска от съда преизчисляването на 3 присъдените разноски, чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е. представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.

Съгласно Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

В обсъжданата хипотеза сторените от Т. Б. П. разноски за адвокатска защита са в размер на 1 800 лв., като с посоченото по-горе решение въззивният съд е присъдил разноски по водене на делото в размер само на 1 200 лв., вместо действително претърпените разноски, поради което следва да се присъдят допълнително 600 лв.

Въззиваемата Я. П. е представлявана от пълномощник – адвокат П. Т., осъществяваща безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ОС – Д. е следвало да определи възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 800 лв., вместо присъдените 1 200 лв., поради което следва да се присъдят допълнително 600 лв.

По отношение на претърпените от молителите разноски за касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд съгласно чл.

295 от ГПК, съобразно крайния изход на спора по тях. В случая Т. П. е претендирал като разноски пред ВКС за предявените общо шест обективно съединени иска сумата от 1 936,17 лв., включваща: 32 лв. – платена такса за касационно допускане, 104,17 лв. – платена такса за касационно разглеждане и 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Доколкото предмет на разглеждане по настоящото дело са били четири от исковете, то П. има право на 4/6 части от посочените по-горе разноски, т.е. на 1 290,78 лв. Предвид на това, че съдът е присъдил с решението си в полза на молителя 600 лв., то дължими остават 690,78 лв.

4

Адвокат Т., в качеството й на пълномощник на Я. П. е претендирала като разноски пред ВКС 1 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение във връзка с осъществената безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. По изложените по-горе съображения във връзка с предмета на делото дължимото възнаграждение за адвокат Т. за касационната инстанция възлиза на 1 200 лв. (4/6 от цялото възнаграждение от 1 800 лв.), от която сума след приспадане на вече присъдените 600 лв. – дължими остават 600 лв.

Изложеното обосновава основателност на молбата по чл. 248 от ГПК, като постановеното решение в частта на разноските следва да бъде изменено като се присъдят претендираните от молителите разноски.

Воден от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК решение № 241/03.08.2023 г. на Добричкия окръжен съд по в. гр. дело № 107/2023 г., в частта на разноските, като:

ОСЪЖДА „Ефнак” ЕООД, ЕИК 124648031, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.К., да заплати на Т. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „У.* сумата от 600 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, наред с вече присъдените 1 200 лв.

ОСЪЖДА „Ефнак“ ЕООД да заплати на адв.П. Т. Т. от АК-В. личен номер *** по карта № *** адрес на кантората гр.В., ул.Б.Р.**, сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатна адвокатска защита във въззивната инстанция на Я. Д. П., наред с вече присъдените 1 200 лв.

ОСЪЖДА „Ефнак” ЕООД, ЕИК 124648031, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Д., обл. Д., представлявано от управителя Д.К., да заплати на Т. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „У.* сумата от 690,78 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция /определени по реда на чл. 294, ал. 2 от ГПК/, наред с вече присъдените 600 лв.

5

ОСЪЖДА „Ефнак“ ЕООД да заплати на адв.П. Т. Т. от АК-В. личен номер *** по карта № *** адрес на кантората гр.В., ул.Б.Р.**, сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатна адвокатска защита в касационната инстанция /определени по реда на чл. 294, ал. 2 от ГПК/ на Я. Д. П., наред с вече присъдените 600 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6