Решение № 280 от 06.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300503171 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***, чрез юрисконсулт Г., против решение № 2740 от 18.07.2022 г. по гр.дело № 16947/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което се отхвърлят предявените от жалбоподателя срещу С.

Д. А. ЕГН: ********** гр. П., ул. ***, иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 559,43 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит от 26.09.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 20.05.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 99,14 лева (деветдесет и девет лева и 14 ст.) за периода 01.11.2019 г. – 01.08.2020 г.; 111(сто и единадесет) лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2019г. - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за 1 изпълнение по ч. г. д. 14103/2021 г. на ПРС.

С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение по гр.дело № 16947/2021 г. по описа на РС Пловдив, като се оспорва извода на съда, че договорът е недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изразява становище, че в договора за кредит са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им са неприложими, доколкото към договора е приложен ясен погасителен план, без уговорки за промяна. Излага подробни съображения защо счита, че думата „допускания“ в чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК има значение на предвиждания за бъдещето, а не на разходи, като елементи от ГПР по кредита. Счита, че при положение, че договорът е приет за недействителен, следва да се присъди чистата стойност на кредита, на осн. чл.

23 ЗПК, която разпоредба е специална и приложението и не е обосновано от предявяване на самостоятелна претенция на извъндоговорно основание.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно и незеконосъобразно, и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените с исковата молба искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемият С. Д. А. моли да бъде оставено в сила постановеното решение от районния съд, тъй като не иска да плаща и не дължи, защото вземането е погасено по давност.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. Д. А. с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца, за сумата 2 от 559,43 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 3869326 от 26.09.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 20.05.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 99,14 лева за периода 01.11.2019 г. – 01.08.2020 г.; 111,00 лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2019г. - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед № 7543 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.09.2021 г. по ч.гр.дело № 14103/2021 г. по описа на РС - Пловдив.

Твърденията на ищеца са, че между С. Д. А. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит от 26.09.2019 г., при спазване на всички изисквания на ЗПК, като бил предоставен кредит в размер на сумата от 539 лева, преведена по банкова сметка на търговеца, както и застрахователна премия от 20,43 лв., която кредитополучателя се задължил да заплати на кредитора при фиксиран лихвен процент за срока на договора и договорна лихва по кредита в размер на 107,57 лв., на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка от 66,70 лв., като падежът на първата бил на 01.11.2019 г., а на последната вноска на 01.08.2020 г. Твърди, че задължението не е било изпълнено, като станало изискуемо изцяло на крайния падеж, поради което и не била обявявана предсрочна изискуемост.

Начислено било и обезщетение за забава. От така възникналото задължение не била платена никаква част, като цялото задължение било прехвърлено на ищеца с договор за цесия. За извършеното прехвърляне на вземането длъжникът бил уведомен, но съобщението не било връчено, като било върнато като непотърсено. Връчено било уведомление с исковата молба.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание е признал възникване на задължението, както и липса на заплащане. Оспорил е дължимостта с твърдения, че не е бил уведомен за прехвърляне на задължението.

С оспорваното решение районният съд е приел, че е налице възникнало облигационно отношение по повод сключен от ответника договор за 3 потребителски кредит, задълженията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.05.2020 г., което прехвърляне е било съобщено на длъжника от новия кредитор, по изрично възлагане от заемодателя, с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Съдът е установил несъответствие на съдържанието на договора с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, тъй като в договора е посочен ГЛП от 40 % без уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Приел е, че не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, съответно и как е формирана възнаградителната лихва в претендирания размер. Прието е, че в договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи как е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер, като сключеният договор е приет за недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК. Приел е също, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността на договора е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи, но не е признал дължимостта и, тъй като сумата не е претендирана на извъндоговорно основание.

При извършената служебна проверка на решението в обжалваната част, съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, както и да бъде направена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е.

4 настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна е установено и не е оспорено от страните по делото сключването на процесния договор за стоков кредит № 3869326 от 26.09.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 20.05.2020 г., по силата на който на С.

Д. А. е предоставен паричен заем в размер на 539 лева, които са били преведени на търговеца, от който е бира закупена стоката и 20,43 лв. застрахователна премия, при срок на заема 10 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 66,70 лева, фиксиран годишен лихвен процент - 40%, обща сума за връщане – 667 лева и Годишен процент на разходите 48,20%. Не се спори по отношение на прехвърляне на задължението, възникнало по договора, от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с договор за цесия, който е бил съобщен с уведомление от цесионера, по изрично упълномощаване от цедента, което е било връчено като приложение към исковата молба.

Приложено е и ч.гр.дело № 14103/2021 г. на РС Пловдив, по което е издадена заповед № 7543 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.09.2021 г. в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ООД срещу С. Д. А., за сумата от 559,43 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит от 26.09.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 20.05.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 99,14 лева за периода 01.11.2019 г. – 01.08.2020 г.; 111 лева обезщетение за забава за периода 02.11.2019г. - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След връчване на заповедта длъжникът е възразил в указания срок срещу дължимостта на вземането, а искът е предявен в едномесечния срок от 5 получаване на указанието на съда, поради което са налице специалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК, с оглед което същият следва да бъде разгледан по същество.

Спорна между страните е действителността на договора за паричен заем, който е потребителски и се подчинява на специалните изисквания на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.