Решение № 149 от 27.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Д., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500818 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№262078/30.07.2021г. от „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. гр.Д,ул.Г.Г. №*, ЕТ.*,ап.*, представлявано от М.М., чрез адв.З.М., срещу решение №260062/07.07.2021г. по гр.д.№115/2020г. на РС-Б., с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ” ЕООД с със седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Б., с. Д., ул.С.№**, представлявано от управителя И.Д.И. и „М.-КАР 90” ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Д., общ.Б., гр. Б., ж.к. „П.з.”, ул. „В.№***, представлявано от управителя М.Г.М., искове за обявяване на недействителни спрямо него на: 1.Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.

№5605 от 11.07.2019 г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продава на „М.КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, рег.№***, рама №***; 2.Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№5607 от 1

11.07.2019г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с които ответното дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е продал на втория ответник „М.-КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c държавен рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен рег.№***, рама №***.

Оплакванията са за неправилно приложение на нормата на чл.135 от ЗЗД, необоснованост на фактическите и правни изводи поради необсъждане на всички доводи на ищеца, залегнали в исковата молба, и свързаните с тях доказателства. Пълното доказване на знанието за увреждане можело да се проведе и чрез косвени доказателства. Макар съдът да приел, че са налице множество такива, не ги обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, при което стигнал до неправилния извод за липсата на недобросъвестност и знание за увреждане у страна на втория ответник. Необоснован бил извода за вписан особен залог върху комбайните, тъй като доказателства за такъв по делото нямало. Необсъдено било обстоятелството, че месец и половина след продажбата на зърнокомбайните и хедерите, те са се намирали в двора на продавача, че едва година след продажбата е извършено счетоводното заприходяване на един зърнокомбайн и хедер, не обсъдени били и безспорните между страните обстоятелства за дългогодишни бизнес отношения между двамата ответника, както и много други правоотношения, индиция за близост и доверие между тях , не били взети предвид показанията на свидетелите И. и К., пристъпването към изпълнение по залога на овцете и действията по осъществяване на продажбата им, не били обсъдени показанията на св.Г., баща на управителя на втория ответник. Подробно се обсъждат факти и обстоятелства, доказателства за тях и се извежда извод , че и двамата ответника са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна- ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД чрез адв.Т.Г., „М.КАР 90”ЕООД чрез адв.М.Ц..

„М.- КАР 90”ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата, решението намира за правилно, постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Единственото твърдение на ищеца в 2 исковата молба относно знанието и намерението за увреждане било за близкото приятелство между управителите на двете дружества И. И. и М. Г.а.

Несъстоятелни счита доводите в жалбата за знание за увреждане поради наличието на търговски отношения на страните по сделката, както и останалите твърдения, залегнали във въззивната жалбаи и изводи относно наличието на множество косвени доказателства, годни да обосноват извод за знание за увреждане. Намерение за увреждане у купувача не било доказано, не би могло и да има такова, доколкото приобретателят на земеделската техника също бил кредитор на прехвърлителя. Не били допуснати процесуални нарушения от съда. Иска потвърждаване на решението.

ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД намира изложените в жалбата оплаквания за несъстоятелни, счита да не са установени елментите отфактическия състав на чл.135 от ЗЗД, изводите на районния съд правилни и законосъобразни. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 19.07.2021г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, имащ интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.261, ал.1,т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено от „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. гр.Д,ул.Г.Г. №*, ЕТ.*,ап.*, представлявано от М.М., срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Б., с. Д., ул. С.№**, представлявано от управителя И.Д.И. и „М.-КАР 90”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Б., гр. Б., ж.к. ”П.з.”, ул.”В.” № ***, представлявано от управителя М.Г.М., право на иск по чл.135 от ЗЗД за 3 прогласяване з а относително недействителни по отношение на ищеца в качеството му на кредитор на ответника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, на увреждащите го два договора за продажба на земеделска техника от 11.07.2019 г, а именно: 1.Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№5605 от 11.07.2019 г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продава на „М.- КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен рег.№***, рама №***, цвят зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, рег.

№***, рама №***; 2.Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№5607 от 11.07.2019г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с които ответното дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е продал на втория ответник „М.-КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c държавен рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен рег.№***, рама №***.

Конкретно се излага, че между ищеца АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД и ответника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД са съществували обигационни отношения, породени от сключени в периода м.октомври 2018г.-м.април 2019г. договори за продажба на семена и препарати и извършване на транспортни услуги, обективирани в четири броя фактури –две от 08.10.2018г., една от 23.10.2018г. и една от 22.04.2019г., на обща стойност 200 194.26лева с ДДС, за неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати цената на стоките и услугите, за сключена между тях на 20.05.2019г. спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.

№4794/2.0.05.2019г. на нотариус, вписан с рег.№*** на НК, по силата на която ответникът се задължил да заплати сумата от общо 210 458.48лева, сбор от главното задължение от общо 200 194.26лева и обезщетение за забава от общо 10 264.22лева, законна лихва върху главното задължение от датата на спогодбата, на две вноски: 20 000лева в срок до 30.06.2019г. и 190 458.48лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подписване на спогодбата в срок до 30.12.2019г. Излага се и, че тъй като изпълнение на спогодбата от страна на ответника не последвало, на 16.07.2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №329 и изпълнителен лист №288 по ч.гр.д.

4

№540/2019г. на РС-Б. а сумата от 200 194.26лева, сумата от 10 264.22лева, сумата от 2 502.43лева законна лихва от датата на спогодбата, законна лихва от датата на заявлението 08.07.2019г., разноски-4 259.22лева държавна такса и 4 391.52лева адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 17.07.2019г. било образувано изпълнително дело №687/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№*** с р-н на действие ОС-Д. срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД. При проучване на имущественото състояние на длъжника било установено, че само месец и половина след подписване на спогодбата, а именно на 11.07.2019г. ответникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продал на ответника „М.-КАР 90”ЕООД собствените си два зърнокомбайна- единият марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен рег.№***, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, рег.№***, другият марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c държавен рег.

№***, , ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен рег.№***, всеки за сумата от 9 800лева.

Към датата на продажбата на селскостопанската техника ответникът – продавач знаел, че уврежда ищеца -и двете сделки били извършени след сключването на спогодбата и след падежа на първата вноска, умишлено договорената продажна цена била под 10 000лева, за да се избегне плащане по банков път, в пъти по-ниска от пазарната цена на земеделската техника.

Ответникът-купувач също знаел за увреждането, защото продадената земеделска техника и след продажбата и се намирала в стопанския двор на продавача „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД по данни от протокола от 21.08.2019г. за опис на движими вещи по изп.д.№687/2019г.на ЧСИ Л.Т.; между продавача и купувача имало дълготрайни търговски взаимоотношения за което свидетелствали 3 договора за особени залози от датите 05.07.20198г., 11.07.2019г. и 31.07.2019г., които обезпечавали задължения, произтичащи от три договора /от 07.11.2018г., 20.11.2018г. и 18.12.2018г./ за продажба на бъдеща селскостопанска продукция –пшеница реколта 2019г. Стойността на залозите към момента на сключване на договорите била 540000лева, залозите били учредени половин година след сключване на договорите за продажба и когато вече била ожъната продукцията, което не било логично. Ответникът „М.- КАР 90”ЕООД знаел за увреждането и защото управителя на дружеството- продавач И. И. бил близък приятел на М. Г.а Н.-управител на 5 дружеството-купувач.

В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е противопоставил възражение за неоснователност на иска с доводи, че ищецът не се явява кредитор, че вземането му не е изискуемо, че не е налице намерение за увреждане, че управителите на двете дружества не са близки приятели. Признава наличието на търговски отношения с ответника-купувач по повод сключени договори за продажба на бъдеща земеделска продукция. Без значение счита да е кога са обезпечени със залог вземанията по тези договори, от това не можел да се извежда извод за знание или намерение за увреждане, както и от факта, че към датата на описа техниката била в базата му.

В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответникът „М.- КАР 90”ЕООД е противопоставил възражение за недопустимост поради липсата на правен интерес с оглед липсата на твърдения за недостатъчност на имуществото на длъжника за удовлетворяването му, и за неоснователност на иска поради липсата на валидно и изискуемо вземане на ищеца, както и на знание за увреждане.

Споразумението и издадените фактури не били основание за възникване на задължение за първия ответник ако вземането не съществувало. Издадената заповед за незабавно изпълнение не обвързвала М.-КАР 90“ ЕООД, не се ползвала със СПН. Намерение за увреждане нямало доколкото приобретателят М.-КАР 90“ ЕООД също е кредитор. Между М.-КАР 90“ ЕООД и „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД били сключени на 07.11.2018г, на 20.11.2018г. и на 18.12.2018г. договори за продажба на бъдеща земеделска продукция-пшеница, реколта 2019г., по които М.-КАР 90“ ЕООД като купувач предварително заплатил посочената в договорите цена. Самото обстоятелство, че между ответниците били сключени договори за продажба на пшеница реколта 2019г. не водело на извод за намерение за увреждане на ищеца, такъв извод не можел да се направи и от обстоятелството, че земеделската техника се намирала в двора на продавача. Не съществувала законова забрана, ограничение или изискване относно момента на сключване на договор за особен залог. Наличието на търговски отношения между двете дружества не водело до извод за приятелски отношения между управителите им. Управителят на М.-КАР 90“ ЕООД не бил в близки отношения с управителя на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД , не бил знаел за сделките му с 6 ищцовото дружество, не е имал намерение да увреди когото и да е , а да уреди отношенията си по повод договорите за продажба на земеделска продукция предвид неизпълнението на задължението на доставчика „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, за което на 11.07.2019г. били подписани и споразумения за прехвърляне на собственост вместо плащане за общо 200 000лева. Действителната продажна цена на земеделската техника била от по 100 000лева.

Разпечатката съдържа 31 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4818a097-5488-4e0c-98e7-1d5f42161396