Решение № 260720 от 03.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№………………гр.София,

03.02.2021г.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на трети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от съдия

Зл.Чолева гр.дело № 5111 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2

ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД

–длъжник по изпълнително дело № 20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921срещу разпореждане от 08. 04.2020г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.78, ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя до размера на сумата от 200,00лв.

Жалбоподателят заявява искане за отмяна на атакуваното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са прекомерни, предвид липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да зачете и факта на извършеното от него плащане на дължимите суми- предмет на изпълнителното производство в срока за доброволно изпълнение. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на искането му по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – до размер от 60,00лв. Заявява искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата-взискател в изпълнителното производство Г.Б.В.депозира писмени възражения, с които заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение , като неоснователна. Възразява, че му се дължи адвокатско възнаграждение както по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв., така и по т.2 на същата разпоредба, тъй като от пълномощника му са извършвани процесуални действия и по водене на изпълнителното дело, тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ- запор върху банковите сметки на длъжника. Счита, че от защитата в рамките на настоящото производство също следва да бъде зачетена като процесуални действия на пълномощника му в хода на изпълнителното производство.

Поддържа,че заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004г. Не претендира разноски за настоящото производство.

По делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М.П., в които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран по реда на чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 08.04.2020г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 4155/ 09.03.2020г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1 седмичен срок /за обжалваното разпореждане длъжникът е уведомен на 24.04.2020г.– жалбата е подадена на 30.04.2020г./.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 28.02.2020г. по молба на Г.Б.В.с вх.№ 03656– за събиране на сумата от 300,00 лв., на основание изп.лист от 29.01.2020г. на Районен съд - Разлог по гр.дело № 20181240101413/2018г , издаден срещу „Топлофикация София“.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез процесуален представител – младши адвокат Й.Д.Д., видно от представеното по делото пълномощно от 19.02.2020г.. На процесуалния представител е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 280,00лв. в брой, видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие от 19.02.2020г. , имащ характер в тази му част на разписка по чл.77 от ЗЗД.

С поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя разноски, както следва: 280,00лв.-разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, както и 135,60 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 28.02.2020г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.03.2020г.

С възражение вх.№ 04155/09.03.2020г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – до минималния размер от 200,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното разпореждане от 08.04.2020г. ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, с мотива, че размерът му е в рамките на минималния по т.10,ал.1, вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Видно от писмото на Общинска банка от 05.03.2020г.

, адресирано до ЧСИ , в изпълнение на изпратено до банката запорно съобщение по посочената от ЧСИ е преведена цялата дължима сума от 715,60лв. 689,60лв. Към писмото е приложено платежно нареждане от 05.03.2020г., видно от което цялата сума- предмет на принудително събиране от 715,60лв., /включваща сумата по изп.лист от

300,00лв. и разноските за изпълнителното производство от 280лв.- адв.възнаграждение е 135,60лв./ е преведена по сметка на ЧСИ на 05.03.2020г.

При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде в рамките на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от 200 лв. Съдът приема, че на взискателя се дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва такова по т.2 на същата норма. В тази връзка, съдът зачита, че от процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Също така отчита и факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране, е събрана в срока за доброволно изпълнение в резултат на наложен запор на банковата сметка , посочена в молбата за образуване на изпълнителното дело , а запорът като изпълнителен способ представлява законовоизискуем реквизит на молбата по чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК следва да бъде отменено и вместо него- да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200,00лв. Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

При горния изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и 25,00лв.- държавна такса или общо

75,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.04.2020г. по изпълнително дело № 20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921, с което е оставено без уважение искането на „Т.С.“ ЕАД по чл.78, ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя Г.Б.В.– до размера на сумата от 200,00лв. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Г.Б.В.по изп.дело № 20209210400267 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921– от 280,00лв.- до размера на сумата от 200,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.