Определение № 1422 от 27.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500389 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена в указания срок частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Определение № 66/11.02.2026 г. по гр. д. № 546/2025 г. по описа на РС – Костинброд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същество на делото решение в частта относно разноските.

Частният жалбоподател посочва, че още с отговора на исковата молба е признал изцяло основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта по принудителен ред на суми, поради погасяването им по давност. Жалбоподателят и ответник пред първата инстанция акцентира, че не е давал повод за завеждане на делото, тъй като след като вземанията са му цедирани през 2018 г., не е предприемал действия спрямо длъжника за събиране на вземането си.

Първоначалният кредитор по вземанията се бил снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който образувал и изпълнително дело. След като вземанията обаче били цедирани на частния жалбоподател, същият не бил поискал за предприемане каквито и да било действия от частния съдебен изпълнител, нито пък предприел образуване на ново изпълнително дело. В този смисъл жалбоподателят настоява в негова тежест изобщо да не се възлагат съдебно – деловодни разноски, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна Л. В. Д.. Датата на връчване на последното съобщение до страната е нечетлива, поради което съдът в интерес на страната приема, че отговорът на частната жалба е подаден в законоустановения срок. Насрещната страна Л. В. Д. счита частната жалба за 1 неоснователна и моли за оставянето й без уважение. От материалите по делото било видно, че за процесните вземания съществува изпълнителен титул, въз основа на който е образувано и изпълнително дело. Това създавало състояние на правна несигурност.

Съдът, след като се запозна с въззивната частна жалба, приема следното от фактическа и правна страна:

Въззивната частна жалба е подадена в указания срок, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и съдът я разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Л. В. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От разменените книжа – искова молба и отговор – се установява, че страните нямат спор относно следните факти: за процесните вземания е водено заповедно производство от първоначалния кредитор „ОББ“ АД, по което е издаден изпълнителен лист от 26.04.2011 г.; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20117810401553 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, район на действие СГС; с молба вх. № 11905/03.07.2018 г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, като последващи действия по принудително изпълнение не са предприемани и не са поискани от частния съдебен изпълнител. Изложените факти се установяват и от документите, налични по приложеното копие на изпълнителното дело. Няма и спор между страните, че процесното вземане е погасено по давност - в тази връзка частният жалбоподател и ответник пред първостепенния съд е извършил признание на иска.

Единственият спорен между страните въпрос, който е предмет и на настоящото въззивно частно производство, е дали при издаден изпълнителен лист, но при липса на предприети изпълнителни действия от кредитора цесионер, последният следва да се счита, че е дал повод за завеждане на делото по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК. Именно по сходен казус е постановено Определение № 3006/27.10.2025 г. по ч. т. д. № 2266/2024 г. на II т. о. на ВКС, в което се приема, че дори и да не са предприемани действия по принудително изпълнение, доколкото към момента на предявяване на иска по чл. 439 Г П К кредиторът не е върнал изпълнителния лист на длъжника, то е налице възможност кредиторът отново да образува изпълнително производство въз основа на оригинала на изпълнителния лист. Поради изложеното Върховният касационен съд е приел, че кредиторът е станал причина за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, поради което не е налице една от кумулативно изискуемите по чл. 78, ал. 2 ГПК представки за освобождаване на ответника по иска от отговорността за съдебно - деловодни разноски.

Възприетото от ВКС в цитираното определение, следва да бъде споделено от настоящия съдебен състав, поради факта, че представлява актуална съдебна практика 2 и поради следните допълнителни съображения:

Веднъж издаден и получен от кредитора, сам по себе си изпълнителният лист, съществувайки в правния мир и намирайки се във фактическата власт на кредитора, поставя длъжника под угрозата във всеки един момент спрямо него да се образува изпълнително дело, респ. да се предприемат действия по удовлетворяване на вземането. Изложеното важи и по отношение на цесионера, спрямо когото се разпростират субективните предели на изпълнителния лист, съгл. разпоредбата на чл.

429, ал. 1 ГПК. Дори и при изтекла в полза на длъжника погасителна давност за вземането, дори и при прекратено поради перемпция изпълнително производство, изпълнителният титул не губи естеството си на процесуална ценна книга, удостоверяваща изпълняемо право. Докато изпълнителният лист не бъде върнат на длъжника, за последния липсва предвидимост и сигурност дали спрямо него все пак няма да се осъществи държавна принуда с цел събиране на вземането. Това обосновава от една страна правният интерес на длъжника в рамките на съдебен процес да се позове на изтеклата погасителна давност, а от друга сочи на поведение на кредитора, дало повод за завеждане на делото. Респективно, кредиторът в такава хипотеза следва да понесе съдебно – деловодните разноски в производството, в случай на благоприятен за длъжника изход на спора.

В конкретния случай цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД макар да не е отправял молби до съдебния изпълнител за предприемане на последващи действия по изпълнението, все пак е поискал конституирането си като взискател в изпълнителния процес, което не може да се тълкува в подкрепа на тезата, че се е дезинтересирал от събиране на дълга. Още повече, че изпълнителното дело е формално висящо, макар и процесуалното правоотношение между кредитора и съдебния изпълнител да е прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).

При така изложеното, частният жалбоподател и ответник пред първата инстанция с поведението си е дал повод за завеждане на иска по чл. 439 ГПК, като не е предприел действия по връщане на изпълнителния лист на длъжника. Затова, не е налице втората от кумулативно изискуемите две предпоставки за прилагане нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и отпадане на отговорността му за разноски. Обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66/11.02.2026 г. по гр. д. № 546/2025 г. по 3 описа на РС – Костинброд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4