Решение № 151 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Съдия:

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231100509439 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 436 – 437 ВР. ЧЛ. 435 АЛ.

2 Т. 7 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 42219 от 17.07.2023 г., по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860, район на действие СГС, депозирана от „ИФ С.“, филиал на „Застрахователно дружество ИФ“ АД /публично/, Швеция, вписано в Централния търговски регистър на Кралство Дания под № 24203212, с адрес: кралство Дания, 2650 Хвидовре, ул. „*******“ № 159, чрез адв. Т. Б. – АК – Пловдив, с рещу ОТКАЗА на ЧСИ В. М., рег. № 860 с район на действие СГС, обективиран в Съобщение изх. № 57233/30.06.2023 г., по изп.д. № 20228600401507, с което ЧСИ е отказал да намали на приетите по делото разноски по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В тази връзка излага доводи, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Твърди, че е извършил прихващане в изпълнителното производство. Излага подробни мотиви.

Моли съда да отмени обжалваният отказ на ЧСИ, като измени разпореждането и редуцира претендираното адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв., евентуално до законоустановения минимум. Сочи, че не е станал причина за завеждане на делото. Твърди, че още преди издаването на изпълнителния лист са преведени дължимите суми, а кредиторът е уведомен за извършеното извънсъдебно прихващане още преди образуване на 1 изпълнителното производство. Моли да бъде изменен и размерът на дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.

В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило писмено възражение от адв.

Н.Н. Д. – пълномощник на взискателката по изпълнителното дело Д.С. Х., ЕГН **********. В писменото възражение се твърди, че жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че в изпълнителното производство са налице депозирани молби за образуване на изпълнително производство, както и за насочване на изпълнение. Излага подробни мотиви.

ЧСИ В. М., рег. № 860 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

С Решение № 22 от 11.03.2022 г., постановено по търговско дело №117/21 г., по описа на ВКС, ІІ- ро ТО , е отменено Решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав, с което е потвърдено Решение №583 от 25.01.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2909/2017 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на Д.С. Х., ЕГН ********** срещу ИФ Скадерфорсикринг, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: 2650 Хвидовре, Кралство Дания за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ, само в частта за разликата между 380 000 лева и 500 000 лева и вместо това ИФ Скадерфорсикринг, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания е осъдено да заплати на Д.С. Х. още 120 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н.Н.К. ПТП, както и за законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане.

Със същото съдебно решение жалбоподателят е осъден да заплати 399,66 лева - възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, в полза на процесуалният представител, определен на основание чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията.

С решението на ВКС Д.С. Х. е осъдена да заплати на

Скадерфорсикринг, вписано под № 24203212 от Централния регистър на Кралство Дания сумата от 4 222,03 лева - разноски, дължими за 2 производството пред касационната инстанция. ИФ Скадерфорсикринг, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания е осъдено да заплати държавна такса, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е. - в размер на 2400 лева по сметка на ВКС.

В останалата част Решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав е оставено в сила.

С Определение № 156 от 03.06.2022 г., постановено по т. д. № 117/2021 г., по описа на ВКС, 2-ро ТО на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 22 от 11.03.2022 г., постановено по т.д. № 117/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, е изменено в частта за разноските, като съдът е намалил присъдените в полза на „ИФ С.“, разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС от 4 222.03 лв. на 4 187.27 лв.

Със същото определение е осъдил „ИФ С.“, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ на процесуалния представител сумата от още 3 530.34 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред касационната инстанция. „ИФ С.“ е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР НМРАВ на процесуалния представител сумата от още 9 432 лв. с ДДС, от които 4 716 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред Софийски градски съд, както и сумата от 4 716 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д.С. Х. в производството пред Апелативен съд – София.

Изпълнителното производство с образувано пред ЧСИ В. М. рег.№ 860 при КЧСИ на 12.09.2022 г., по молба с вх.№ 48315 от взискателя Д.С. Х. с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Николай Д.. Като основание е предоставен в оригинал Изпълнителен лист, издаден на 07.07.2022 г. от СГС, по гр.д.№ 2909/2017 г. по описа на Съда. В молбата се заявява, че част от сумата от 120 000 лв. е платена извънсъдебно, но остава за събиране сумата 29 432.28 лв. във връзка с издадения изпълнителен л и с т . Длъжник по изпълнителното дело е „ИФ Скадерфорсикринг“ № 24203212, като предмет на изпълнението е паричното задължение, част от присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания.

Претендирано е и адвокатско възнаграждение за процесуален представител на взискателя по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 420,00 лв., за което е предоставен в оригинал Договор за правна защита и съдействие № 99408 от 09.09.2022 г. В Договора изрично с посочено, че е сключен по реда на чл. 38, ал 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с вкл. ДДС.

С Разпореждане от 12.09.2022 г. ЧСИ е приел претендираният от взискателя адвокатски хонорар в размер на 1 420.00 лв. и начислени по делото такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ.

Изготвена е била покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 15.09.2022 г. на длъжника. В поканата е посочено, че в двуседмичен срок следва да се заплати доброволно сумата 53 398.39 лв. (общ размер на задължението), от която главница - 29 432.28 лв., 18 607.84 лв. – лихви, 72.30 3 лв. – разноски в изпълнителното производство, таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските на ЗЧСИ в размер на 3 827.87 лв. , като и 1 458.10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е представил по изпълнителното дело доказателства за погасяване на задължението по изпълнителния лист, издаден на 07.07.2022 г. от СГС по гр.д.№ 2909/2017 г. в размер на 161 140 лв. По отношение на непогасената част от сумата, а именно – 29 432,28 лв., длъжникът е представил Изявление за прихващане от 02.09.2022 г. адресирано до кредитора - Д. Х. и получено от същата.

На 03.10.2022 г. по делото е депозирана Жалба от длъжника с вх.№ 51147, изпратена на 29.09.2022 г. съгласно пощенски плик против приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В същия ден е проведен разговор с адв. Т. Б. по телефон и е уведомен за допуснатите в Жалбата нередовности.

На 04.10.2022 г. е изготвено Уведомление за отстраняване на допуснатите нередовности по Жалбата с изх.№83354, връчено на 07.10.2022 г. на посочения от процесуалния представител па длъжника в Жалбата адрес: гр.

Пловдив, бул. „*******. Уведомлението е получено от адв. М.П. (регистриран на адрес гр. Пловдив, бул. „*******), съгласно върната разписка от „Български пощи“.

На 07.12.2022 г. е изготвено Разпореждане с изх.№ 103920 /л.24/ и Съобщение е изх.№103921, с които депозираната Жалба от длъжника е върната поради неотстраняване на допуснатите нередовности в срок.

Съобщението и Разпореждането са връчени на 13.12.2022 г. на посочения от процесуалния представител на длъжника в жалбата адрес: гр. Пловдив, бул.

„*******, получени от адв. К.Р. (регистриран на адрес гр. Пловдив, бул.

„*******) съгласно върната разписка от „Български пощи“.

На 26.01.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила Молба с вх.

№3888/26.01.2023 г., с която са представени вносни бележки за платена държавна такса към съда и такси към ЧСИ за администриране на процесната жалба. Молбата е изпратена на 23.01.2023 г.

На 14.06.2023 г. по изпълнителното дело е постъпило Определение №6838/12.06.2023 г. по ч.гр. д.№5065/2023 г. на СГС, за сведение и привеждането му в изпълнение. С определението е отменено разпореждането на ЧСИ от 07.12.2022 г. за връщане на жалба вх.№ 51147 /03.10.2022 г. като е указано да се предприемат съответните процесуални действия.

Със Съобщение с изх.№57233/30.06.2023 г., (стр. 60 от изпълнителното дело), връчено на 03.07.2023 г. във връзка с Определение №6838/12.06.2023 г. на СГС по ГД №5065/2023 г. и Становище от взискателя с вх.

№37363/28.06.2023 г., длъжникът е уведомен, че „жалба“ с вх.

№51147/03.10.2022 г. с характер на възражение, която следва да бъде приета като възражение, е оставена без уважение.

На 17.07.2023 г, по изпълнителното дело с постъпила Жалба с вх.

№42219 с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

След отстраняване на нередовности по Жалбата с Молба с вх.

№45335/28.07.2023 г. препис от същата е връчен на пълномощника на взискателя на 01.08.2023 г.

На 03.08.2023 г. в законовия срок по изпълнителното дело е депозирано Възражение с вх.№46774/03.08.2023 г.

4

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Видно от представените доказателства по изпълнителното дело, длъжникът е погасил дълга чрез плащане до размера на сумата от 29 432, 28 лв., като същият не оспорва принципната дължимост на тази сума като част от задълженията си, за които е осъден с влезли в сила решения на СГС, САС и ВКС. Същият обаче за непогасената част от вземането е представил доказателства за отправяне на изявление за извънсъдебно прихващане.

ЧСИ е отказал да зачете извършеното извънсъдебно прихващане с мотивите, че не е легитимиран да се произнася по материалноправни въпроси.

Отказал е да намали и адвокатския хонорар до сумата от 200 лв., тъй като длъжникът не е платил задължението от 29 432, 28 лв. до настоящия момент и предстои неговото събиране.

Настоящата съдебна инстанция намира следното:

Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от ликвидността на активното вземане - това на лицето, което извършва прихващане. За да настъпи конститутивният ефект на прихващането погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни по основание и размер. Качеството "безспорност" на едно вземане се придобива, когато неговото съществуване е установено между страните със сила на пресъдено нещо, или посредством проведено заповедно производство - при неоспорено вземане от длъжника. Изискването за изискуемост и ликвидност на вземането на прихващащия обуславят възникването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, а материално-правният правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението на прихващащия по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД.