Решение № 14100 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14100 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110145828 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди в подадената на 09.09.2025 г. искова молба, че на 12.03.2023 г. в гр. София, кв. В., на ул. „****“, М. М. като водач на л.а. „****“ с рег. № ************, реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а.

„****“, рег. № *****, като нанася вреди на последния. За ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол от двамата водачи. Ищецът поддържа, че бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG********, с валидност към датата на произшествието. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана ликвидационна преписка № ********, като автомобилът бил ремонтиран от автосервиз „Ауто България“ ООД, на който ищецът заплатил сумата от 10855,92 лв., представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила, и сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то. Твърди, че изпратил на ответника покана, получена от последния, но плащане не последвало. Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 500 лв. – частична претенция, при глобално заявен размер от 10870,92 лв., главница по платено застрахователно обезщетение по щета № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 09.09.2025 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва иска. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховал гражданската отговорност на л.а. „****“ с рег. № 1

************. Оспорва вида и размера на причинените вреди. Оспорва механизма на ПТП.

Прави възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Събраните писмени доказателства и от кредитираното от съда основно заключение на САТЕ, както и двустранно подписаният от двамата водачи, участвали в ПТП, съставен от орган на полицията, установяват, че на 12.03.2023 г. в гр. София, кв. В., на ул. „****“, М. М. като водач на л.а. „****“ с рег. № ************, реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „****“, рег. № *****, управлявано от А. А. Р., като по л.а. „****“, рег. № ***** са причинени щети. Механизмът, който е установен, е, че л.а. „****“ с рег. № ************ е правил маневра изпреварване от лява лента, а л.а. „****“, рег. № *****, е предприемал маневра завой наляво.

Двамата водачи са разпитани по делото и дават противоречиви показания. Св. Р. свидетелства, че е бил спрял, огледал се назад и нямало никой, дал ляв мигач и е предприел маневра завой наляво, когато внезапно зад него изскочил л.а. „****“ с рег. № ************, който ударил неговия л.а. „****“, рег. № *****. Напротив, св. М. дава показания, че е видял пред себе си л.а. „****“ с рег. № ************, който е спрял и направил заход така сякаш, че ще завива надясно, но внезапно завил наляво и то без сигнализация. Измежду двете несъвместими показания съдът дава вяра на показанията на св. Р., доколкото от показанията на св. М. става ясно, че той е предприел маневрата си за изпреварване, преди да се е убедил, че другият водач пред него е довършил своята маневра, или поне, че няма да създаде опасност за другия водач или движението – чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Дори да се кредитират показанията на св. М., че водачът пред него – св. Р. – не е дал мигач, това прави поведението на св. М. още по-укоримо – да предприеме маневра за изпреварване на кола, подготвила се за маневра завой, която не дава сигнал накъде ще завие.

Деликтната отговорност на водача на л.а. „****“ с рег. № ************ е свързана с 2 нарушаването на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Виновното нарушение на това правило в ЗДвП е причинило произшествието и щети на друг участник в движението и виновният водач следователно отговоря по правилата на непозволеното увреждане за щетите по автомобила, претърпял ПТП. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, не е установил пълно факт, от който да може да се установи съпричиняване на произшествието от водача на л.а. „****“, рег. № *****.

Останалите предпоставки на суброгационното вземане са установени от представените по делото писмени доказателства, сочещи, че ищецът е сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG-*******, с валидност към датата на произшествието, че за настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка № ********, като автомобилът е ремонтиран от автосервиз „Ауто България“ ООД, на който ищецът е заплатил сумата от 10855,92 лв., представляваща стойност на извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила, и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Щетите от ПТП са описани в протокола за оглед и съгласно заключението на САТЕ са причинени именно от ПТП-то По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

3

1 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие, тъй като е бил на помалко от 3 години от пускане в експлоатация при ПТП-то. Видно от допълнителното заключение на САТЕ стойността на ремонта по цени на официален представител на марката е 11561,04 лв. Размерът на суброгационното право следователно се определя от реално платеното на увредения собственик, което е в по-малък размер. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер на 10870,92 лв.

Искът за главница следва да се уважи в предявения частичен размер от 500 лв. (255,65 евро), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в размер на 28,07 евро за държавни такси, 245,42 евро за адвокатски хонорар, 320 евро депозит за вещо лице и 30 евро депозит за свидетел, общо сумата от 623,49 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 255,65 евро, частична претенция при пълен глобално заявен размер от 5558,21 евро, представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ********, за вреди, причинени на л.а. „****“, рег. № *****, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG*********, при ПТП от 12.03.2023 г. в гр.

София, кв. В., на ул. „****“,, причинени виновно при управление на л.а. „****“ с рег. № ************, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.09.2025 г. до изплащане на вземането, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 623,49 евро, разноски, сторени по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5