Определение № 797 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500448 по описа за 2026 година Производство по чл.423 ГПК .

Пред Плевенски Окръжен съд е постъпило възражение по реда на чл.423 ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК от И. В. И. от гр.Плевен срещу издадена срещу него заповед за изпълнение,по която впоследствие е издаден и изпълнителен лист.В същото се твърди,че молителят е узнал за съществуването на заповедното производство на 26.02.2026г.при предприети срещу него изпълнителни действия,като до този момент не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение и не е могъл да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК. Изложени са доводи,че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно,като връчванията са извършвани на адрес,на който не пребивава и съобщенията са получавани от трети лица,които не са негови законни представители ,евентуално е приложен чл.47 ГПК,без молителят реално да е узнал за производството.Тези обстоятелства представляват съществено нарушение на разпоредбите на чл.42-47 ГПК,уреждащи реда за връчване на съдебни книжа,като са довели до лишаването му от възможността да участва в процеса и да упражни правото си на защита.Твърди се,че в релевантния период е бил в тежко здравословно състояние,което обективно е възпрепятствало възможността му да следи кореспонденцията си и да предприеме своевременно процесуални действия.Според молителя е налице хипотезата на чл.423,ал.1т.2 ГПК-невъзможност своевременно да узнае за връчването.Посочено е,че до ЧСИ Ц.Н. своевременно са подадени съответните документи,като преписката и възражението не са изпратени своевременно до съда . Лишаването на страна от участие в съдебното производство поради нередовно връчване, представлява съществено процесуално нарушение ,доколкото правото на защита е основен принцип на гражданския процес и гаранция за справедлив процес.

1

В заключение И. И. моли съда да приеме депозираното възражение по чл.423 ГПК.Има искане да се изиска от ЧСИ Ц.Н. цялата преписка по изп.д.

№20227560400194.С възражението е направено искане за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК до окончателното произнасяне по възражението.

От „Електрохолд Продажби“ЕАД,гр.София,ЕИК 175133827,чрез пълномощника юрисконсулт В.В. е депозирано писмено становище, с което се оспорва депозираното по реда на чл.423 ГПК възражение като недопустимо,евентуално просрочено и неоснователно.Изложени са доводи,че не е спазен предвидения в чл.423 ГПК преклузивен едномесечен срок за депозиране на възражението,че твърдението на жалбоподателя,че е узнал за съществуването на заповедно производство и на образуваното изп.дело едва на 26.02.2026г.не отговаря на фактическата обстановка и наличните по делото документи.От разписка за получаване на заповед за изпълнение по настоящото ч.гр.д.№5258/2021г.е видно,че длъжникът И. В. И. е получил същата на 15.09.2021г.,при условията на отказ.Връчването при отказ е напълно законна процедура,която удостоверява редовно връчване на документа.Твърди се,че поради редовното връчване и изтеклия срок,възражението по чл.423 ГПК е процесуално недопустимо.Изложени са доводи,че процесното изп.дело №194/2022г.по описа на ЧСИ Ц.Н. е образувано на основание изп.листове по 3 дела на ПРС,като по изп.дело са извършени множество действия-наложени запори в различни банки ,запор върху МПС ,като тези изп.действия са наложени на 17.06.2022г.И. В. И. е уведомен за издадената заповед на 15.09.2021г. с полученото съобщение по ч.гр. №5258/2021г., не е спазил едномесечният срок по чл.414,ал.2 ГПК изтекъл на 16.10.2021г., като с депозираното възражение цели да ревизира свое процесуално бездействие ,като не е предприел никакви процесуални действия почти 5 години и твърденията за невъзможност да организира защитата си са изцяло неоснователни.В заключение дружеството счита възражението за неоснователно,като подадено след изтичане на преклузивния срок.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Преди да бъде направена преценка по същество на възражението, следва да се прецени дали същото е подадено в законовия срок.

Съгласно чл. 423, ал.1, изречение първо от ГПК длъжникът може да подаде на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

423 от ГПК в едномесечен срок, считано от узнаването на заповедта за изпълнение.

Във възражението И. И. твърди,че е узнал за издадената заповед и образуваното изп.дело на 26.02.2026г.

От представената покана за доброволно изпълнение изх.№03803/06.02.

2026г. на ЧСИ Ц.Н. по изп.дело №194/2022г. до И. В. И. е видно,че със същата 2 на последния като длъжник по изп.дело са връчени 3 изпълнителни листа по 3 ч.гр.дела,вкл.и процесния изпълнителен лист №2202/25.10.2021г.по ч.гр.д.

№5258/2021г.по описа на ПРС. Няма данни кога поканата за доброволно изпълнение е получена от И. И.,но оглед депозираната от последния молба за снабдяване с копие от изп.дело и др.документи с дата 26.02.2026г.съдът приема,че е узнал за образуваното изп.дело на 26.02.2026г.,но не и за заповедта за изпълнение.

От приложеното ч.гр.д.№5258/2021г. по описа на ПРС е видно,че е издадена заповед за изпълнение №3077/16.08.2021г. по реда на чл.410 ГПК,с която И. В. И. е осъден да заплати на „Чез Електро България“ ЕАД гр.София следните суми: главница 351,24 лв.,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението 12.07.2021г.до окончателното й изплащане,лихва в размер на 17,08лв.за периода от 17.07. 2020г.до 25.06.2021г.,както и разноски 25лв.и адвокатско възнаграждение в размер на 65 лв.Заповедта по чл.410 ГПК е изпратена на длъжника по постоянния му адрес,съгласно справка от НБД в гр.Плевен,ул.***,като призовката е върната в цялост,с отбелязване,че адресатът от години не живее на посочения адрес по сведение от собственика на имота. Заповедта е изпратена по настоящия адрес на длъжника в с.***,Община Априлци,ул.***,като тази призовка също е върната в цялост с отбелязване,че адресатът не пребивава на адреса.По постоянния адрес на длъжника в гр.Плевен е залепено и уведомление по чл.47 ГПК.При извършена служебна справка от ПРС е установено,че длъжникът има трудов договор с „Ники Строй Експрес“ЕООД гр.Плевен.Заповедта по чл.410 ГПК е изпратена на И. И. по седалището и адреса на управление на дружеството работодател в гр.Плевен,т.е. по местоработата му ,връчена е на служител на работодателя И.К. ,със задължение да предаде на И.

И. на 15.09.2021г.

Връчването на заповедта е редовно ,по реда на чл.46 ал.2 ГПК, по местоработата на длъжника,като служител на работодателя е приел съдебните книжа със задължение да ги предаде на адресата И. И..Съгласно чл.46,ал.4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята,че връчването е извършено на адресата.

В този смисъл съдът приема,че заповедта по чл.410 ГПК,издадена от ПРС е надлежно връчена на И. В. И. на 15.09.2021г.Едномесечният срок от узнаване на заповедта е изтекъл на 15.10.2021г.,поради което и подаденото на 04.03.2026г.възражение е депозирано след преклузивния едномесечен срок по чл.423,ал.1 ГПК.

Доколкото в процесуалния закон не е предвидено постановяването на изричен самостоятелен акт по допустимостта на искането до въззивния съдопределение № 533/02.12.2015 г. на ВКС, І г. о. по ч. гр. д. № 5723/15 г., то щом липсва една от предпоставките по чл. 423, ал. 1, изр. първо от ГПК възражението не следва да се приеме.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че и разгледано по 3 същество възражението е неоснователно.Както вече бе посочено заповедта е надлежно връчена по месторабота на длъжника на 15.09.2021г.по реда на чл.46,ал.2 във вр.с ал.4 ГПК.След изтичане на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за подаване на възражение правилно ПРС е приел ,че заповедта е влязла в сила на 16.10.2021г.и е постановил издаване на изпълнителен лист.Не е налице хипотезата на чл.423,ал.1т.1 ГПК ненадлежно връчване на заповедта,поради което и възражението по чл.423 ГПК не следва да се приема.

Неоснователни са изложените доводи,че в релевантния период И. И. е бил в тежко здравословно състояние,което е възпрепятствало възможността му да следи кореспонденцията си и да предприема своевременно процесуални действия.От представените епикризи действително се установява, че той е бил на лечение в болнични заведения , но за периоди извън релевантния.

Съобщенията за връчване на заповедта по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.

№5258/2021г.по описа на ПРС са изпращани в периода м.август-м.септември 2021г.,през който няма данни И. И. да е бил на лечение, както и да са налице други особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423,ал.1т.3 ГПК,поради които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването.Съгласно две от епикризите И. е бил на лечение в неврологична клиника към „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД за периода 06.07.2018г.до 10.07.2018г.,а в МБАЛ“Авис Медика“ООД за периода 29.09.2020г.до 05.10.2020г.,съответно 3 години в първия случай и 1 година във втория преди издаване заповедта.Съгласно третата епикриза същият е бил на лечение в МБАЛ“Авис Медика“ООД за периода 21.02.2022г.до 27.02.2022г.,т.е. няколко месеца след издаване и връчване на заповедта.

По изложените съображения,Окръжният съд приема,че възражението като подадено след срока по чл.423 ал.1 ГПК и по същество неоснователно не следва да се приема.

Предвид извода, че възражението не следва да се приема, съдът счита за неоснователна и молбата за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК до окончателното произнасяне по възражението и същата следва да се остави без уважение,доколкото с произнасянето по същество на спора се приключва и производството пред съда.

Водим от горното , Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА депозираното ВЪЗРАЖЕНИЕ по реда на чл.423 ал.1т.1 ГПК от И. В. И. , ЕГН ********** от гр.Плевен,*** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3077/16.08.2021г., издадена от ПРС по ч.гр.д.№5258/2021г. по описа на същия съд .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.420 ГПК за спиране 4 изпълнението по изп.д.№194/2022г. по описа на ЧСИ Ц.Н. до решаване на делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5