Решение № 1033 от 26.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 262207 от 4 юли 2022г. по гр. д. № 2560/2020г. Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Й. А. сумата 60 100,00 /шестдесет хиляди и сто/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 63 779.47 /шестдесет и три хиляди седемстотин седемдесет и девет, 0.47/лв., от които 62 551.44 лв. - за използвани услуги за медицинска сестра – здравен техник и болногледач за периода от 30.11.2016г. до 01.04.2018г., 194.03 лв. - за прегледи и изследвания и 1034.00 лв. - за превод от румънски и турски на български език на медицински документи, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 14.11.2016г., около 19.00ч, в Република Румъния, по републикански път DN7, на територията на промишлена зона в гр.Арак, в района на 552 км, причинено виновно от Б. М. Д., при управление на т.а.

„МАН“, с рег. № ***, с прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ***, който движейки с в посока от гр.Надлък към гр.Дева в лява пътна лента, 1 в нарушение на правилата за движение по пътищата се отклонил наляво и навлязъл в насрещната, дясна пътна лента, където реализирал сблъсък с насрещно движещият се т.а. „Мерцедес“, с рег. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***, управляван от И. Б. Б., и след като бил отблъснат обратно в лява пътна лента, отново се отклонил и навлязъл в дясна пътна лента, където реализирал втори сблъсък с насрещно движещия се т.а.

„Волво“, с рег. № ***, теглещ полуремарке с рег. № ***,, управляван от Й. А., с което причинил на Й. А. тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със застрахователна полица и сертификати „Зелена карта“ за влекача и ремаркето № ВG/23/11503109188/04 и № ВG/23/116001867402/01, валидни от 30.12.2015г. до 29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 14.11.2016г., до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата 1802.59 /хиляда осемстотин и два, 0.59/ лв., която е разлика над присъдените 63 779.47 /шестдесет и три хиляди седемстотин седемдесет и девет, 0.47/лв. до общо претендираните 65 582.06 /шестдесет и пет хиляди, петстотин осемдесет и два, 0.06/лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; осъдил ответника да заплати на адв. П.

В. – САК, в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 3 497.80 /три хиляда четиристотин деветдесет и седем, 0.8/ лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата; осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 21.23 /двадесет и един, 0.23/ лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете; осъдил ответника да заплати на СГС сумата 4 955.18 /четири хиляди деветстотин петдесет и пет, 0.18/ лв., представляваща държавна такса и сумата 867.05 /осемстотин шестдесет и седем, 0.05/ лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважените искове.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, подадена срещу решението по гр. д. № 2560/2020г. на СГС в негови осъдителни части – над присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. и изцяло в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение на материалния закон, – чл.

2

52 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това отхвърляне на исковете в обжалваните части.

Й. А. е подал отговор на жалбата, с който е оспорил доводите, релевирани в нея. Подал е и частна жалба, чрез пълномощника си, срещу определението по чл. 248 ГПК, иска отмяната му и съответно изменение на решението в частта за разноските, присъдени по реда на чл. 38 ЗА.

ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е оспорил частната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на причинителя на ПТП, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 100 лв., с оглед характера и тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания от ищеца на 63 години към датата на ПТП, продължителността и характера на лечението и възстановителния период, търпените неудобства, ползваната чужда помощ, проявата на периодични и спорадични болки. СГС е приел и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за основателен до размера на доказаните разходи от общо 63 779, 47 лв., формирани от няколко пера, от които разходи за болногледач и здравен техник за исковия период, заявен в исковата молба, - в размер на 62 551, 44 лв. (въпреки че е приел, че исковия период след увеличението на иска е до м.09.2017г. ) Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът е приел за недоказано, тъй като пострадалият е пътувал с предпазен колан.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части – разгледани са предявените искове откъм фактите, на които са основани , а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети 3 лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. В случая е предявено т. н. пряко право на увредено лице срещу застрахователя (приложен е действащият КЗ и по приложението му не е повдигнат спор) за изплащане на застрахователни обезщетения.

На етапа на въззивното производство не са спорни всички елементи от фактическия състав на отговорността на конституирания ответник като застраховал гражданската отговорност на делинквента.Спорни във въззивното производство са въпросите по размера на дължимото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди и по дължимостта на обезщетението за имуществени вреди, за което ответникът отрича да е длъжник, като сочи, че сторени от ищеца разходи не са в причинна връзка с ПТП, като първоинстанционното решение в необжалваната осъдителна част има за правна последица сила на пресъдено нещо, обвързваща страните (чл.

297 и чл. 298, ал. 1 ГПК). При това положение, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на 14.11.2016г., причинено противоправно и виновно от Б. М. Д. водач на „МАН“, с рег. №

***, с прикачено към него ремарке

„Шварцмюлер“, с рег. № ***. По характера и тежестта на получените увреди на телесното здраве на ищеца фактически не се спори – ответникът е изразил оплакване срещу определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в разрез с социално- икономическата обстановка в страната и страната на произход, с минималната работна заплата в страната на произход, размера на застрахователните лимити по КЗ; счита, че то е определено без доказателства за обема и интензитета на търпените болки и страдания, без да е извършен личен преглед на ищеца, като сочи, че разпитаният свидетел няма преки впечатления, а пресъздава опосредена информация за състоянието на пострадалия. Така ответникът обосновава справедлив според него размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. и иска съответна отмяна на обжалваното решение. Наред с това жалбоподателят иска от съда и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли изцяло 4 поради непроведено пълно доказване на основанието и размера на тази претенция – сочи, че договорът за медицинско обслужване и гледане на болен предхожда ПТП, поради което сторените по него разходи не са в причинна връзка с него.

Ответникът по въззивната жалба е оспорил същата с доводи, че оплакванията на жалбоподателя, неоспорил заключенията на изслушаните по делото експертизи и разходо-оправдателните документи, са обосновани с преклудирани възражения. Търпените неимуществени вреди са доказани със събраните доказателства без да съществува изискване да се установяват със свидетелски показания, нито искът може да бъде лишен от основание поради неизвършването на личен преглед на пострадалия, който не живее в страната.

Поддържа още, че оспорването на решението в частта му по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователно, касае само едно от перата на претендираните разходи и е основано на неверни твърдения – договорът за медицинско обслужване и за болногледач не е сключен през м.04.2016г., а първото плащане по него е от м.12.2016г., като ползването на болногледач и рехабилитатор било потвърдено от разпитания свидетел.

Следователно не се спори на настоящия етап от производството, че ищецът е претърпял вреди от процесното ПТП от 14.11.2016г., настъпило в Република Румъния, на което е основан искът, причинено от водач на превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото погоре за оплакванията на жалбоподателя, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията на пострадалия, чиято легитимация като такъв е призната от съда с влязлата в сила част от решението, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като необосновани и определени в нарушение на правилата, уреждащи отговорността на застрахователя.

От заключението на вещото лице хирург, ортопед – травматолог, неоспорено от страните, е установено по делото, че ищецът на 63г. е получил следните травматични увреждания от процесното ПТП: Политравматизъм след ПТП. Остър черепно-мозъчен травматизъм /мозъчно сътресение/.

Фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен. Фрактури на задните шипове на 4-ти и 5-ти шийни прешлени. Фрактура на гръдната кост. Петрохантерна 5 фрактура /т.е. фрактура на горната част/ на лявата бедрена кост. Множествени мекотъканни наранявания по тялото. Проведено му е ортопедичноконсервативно лечение на счупените шийни прешлени и 1-ви гръден прешлен и оперативно лечение за счупената лява бедрена кост. Поставена му е шийна яка за 35 дни. Извършено е: „открито наместване на счупената кост и стабилизиране на костните фрагменти с DHS-плака и винтове и централен опорен винт – 86мм“. Пострадалият е изписан от болницата на 24.11.2016г., с препоръки за домашно лечение. Оздравителният период при ищеца е продължил общо 9 месеца, което е с около 2 месеца повече от обичайното.

Завишението е налице поради съществуващи обусловени от възрастта на ищеца начални остеопорозни изменения на костите. Една година след ПТП в гр.Адана, в лечебно заведение е установена „остеопения и начална остеопороза“ на ищеца. Остеопенията е междинен стадий между здравата кост и остеопорозата. През лечебния и възстановителен период пострадалият е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/481634b3-0a32-478d-8eb8-6a45176fac4c