Решение № 145 от 13.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000138 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 383/07.02.2025 г. от „Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против решение № 22/13.01.2025 г., постановено по т. д. № 574/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е осъдено „Д.З. АД, ЕИК *** да заплати на С. Д. И. ЕГН **********, Н. Н. И. ЕГН **********, Д. Н. И. ЕГН **********, тримата от *** и на М. Б. И. ЕГН ********** от ***, сумата по 120 000.00 лева на всеки от четиримата, ведно със законна лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на Х. Д. И. ЕГН ********** от ***, сумата 30 000.00 лева, ведно със законна лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. Д. И. ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 13.10.2019 г. на път **, гр. К. – гр. Б., км. ***м., причинено виновно от водача на лек автомобил „С.В.“ с рег. № *** – Б.М.Т. ЕГН **********, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Д.З. АД, ЕИК ***, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците считат, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено 1 следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от С. Д. И. ЕГН **********, Н. Н. И. ЕГН **********, Д. Н. И. ЕГН **********, тримата от ***, от М. Б. И. ЕГН ********** от *** и от Х. Д. И. ЕГН ********** от *** против „Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите, както следва: на С. Д. И. ЕГН **********, Н. Н. И. ЕГН **********, Д. Н. И. ЕГН **********, тримата от ***, от М. Б. И. ЕГН ********** от *** по 120 000.00 лева на всеки от четиримата, а на Х. Д. И. ЕГН ********** сумата от 30 000.00 лева, ведно със законна лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, всички суми представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. Д. И. ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 13.10.2019 г. на път **, гр. К. – гр. Б., км.

** м., причинено виновно от водача на лек автомобил „С.В.“ с рег. № *** – Б.М.Т. ЕГН **********, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Д.З. АД, ЕИК ***

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че С. Д. И. ЕГН ********** е съпруга на Н. Д. И.

ЕГН **********, Н. Н. И. ЕГН ********** и Д. Н. И. ЕГН ********** са негови синове, М.

Б. И. ЕГН **********, а ищецът Х. Д. И. ЕГН ********** е негов брат.

Тези твърдения са основателни и се доказват от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки № *** г. (л. 94 от делото на ОС).

В исковата молба се твърди, че на 13.10.2019 г. на път **, км ** (между гр. К. и гр. Б., област П.) е възникнало пътнотранспортно произшествие между л. а. „С.В.“ с рег. № ***, управляван от Б.М.Т. ЕГН ********** и мотоциклет С. *** управляван от Н. Д. И. ЕГН **********. Произшествието е виновно причинено от водача на лекия автомобил, който предприел маневра завой на ляво, без да подаде светлинен мигач, и препречил пътя на изпреварващия го в този момент мотоциклет, в резултат от което настъпил сблъсък между двете превозни средства. Водачът на мотоциклета Н. И. бил откаран в болнично заведение, където въпреки положените за него медицински грижи, починал на ** г. Твърди се, че смъртта е причинена от тежка множествена травма в областта на черепната кухина, както и 2 в областта на гръдната кухина, които травми са настъпили при описаното по-горе произшествие.

Видно от присъда № 73/10.11.2022 г., постановена по НОХД № 1244/2022 г. по описа на ОС-Пловдив (л. 130 – 131 от делото на ОС), влязла в сила на 26.11.2022 г., Б.М.Т.

ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 13.10.2019 г., на път **, гр. К. – гр. Б., км ** м, при управление на лек автомобил „С.В.“ с рег. №***, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП), и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Д. И. ЕГН ********** от гр. К., област П., починал на *** г.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

Видно от справка от информационна система на Г.. ф. (л. 91 от делото на ОС), за лек автомобил „С.В.“ с рег. № ** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие начална дата 08.05.2019 г. и крайна дата 07.05.2020 г., обхващащ датата на процесното ПТП (13.10.2019 г.).

На 14.02.2022 г., ищците са заявили застрахователна претенция към ответника (л.

106 - 109 от делото на ОС) за това, че е настъпило процесното ПТП и са направили искания за изплащане на застрахователни обезщетения, както следва: за първите четирима ищци – по 180 000.00 лева на всеки и за ищец Х. И. – 100 000.00 лева.

От страна на застрахователя е предложено постигане на споразумение с ищците (л. 110 от делото на ОС), като на първите трима от тях да бъде изплатено обезщетение в размер от по 60 000.00 лева на всеки, а ищец М. И. – 50 000.00 лева. Ищците признават и това се установява от приложените по делото платежни документи (л. 112 – 115 от делото на ОС), че застрахователят е изплатил горните предложените от него суми, без да има подписано споразумение.

По отношение на ищец Х. И. не е определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

При това положение е осъществена хипотезата на чл. 380 от КЗ.

Следва да бъде отбелязано, че с изплащането на каквато и да била сума по претенцията на ищците, ответникът на практика признава, че за него съществува задължение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП.

Остава спорен само размерът.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

3

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на Н. Д. И. ЕГН **********, на ищците са причинени болки и страдания:

С. Д. И. е съпруга на Н.. С него са изградили добро и задружно семейство, родили са две деца, създали са им дом и бъдеще. Със смъртта му тя губи най-близкия си човек, внимателен и грижовен съпруг и баща, губи подкрепата и любовта му, остава сама.

Без Н. животът и губи смисъл и посока. Децата им са момчета, сега израстват, а го няма баща им да ги съветва, възпитава, да им бъде пример. Изправена е пред големи трудности емоционални, психически, материални. Всичките планове и мечти за бъдещето - тяхното и на децата им, са сринати. Преживява кошмари, не може да спи, плаче. Няма ден, в който да не мисли за него. Мъката и по него е огромна, загубата му не може да бъде преодоляна.

Д. и Н. И.и губят баща си в най-важната за тяхното израстване възраст, когато имат нужда от мъжки пример за подражание и подкрепа. Между баща им и тях е съществувала много топла емоционална връзка. Много трудно се справят с мъката си. Губят не само материалната му подкрепа, но и чувството си за сигурност, мъжкия поглед към живота, към решаване на проблемите, съветите и подкрепата на бащата, когато се формират като мъже Мъката по загиналия им баща ще ги съпътства през целия им живот. Нищо и никой не може да им го замени.

М. Б. И. губи сина си. Няма думи, с които да се опише мъката на една майка тази мъка е над силата на думите. С Н. майка му е поддържала близки отношения, той е проявявал към нея внимание и грижа. Мъката й по него ще е с нея, докато е жива.

Х. Д. И. е брат на Н.. Двамата братя са били много близки. Израснали са заедно.

Винаги са се подкрепяли, търсели, защитавали, заедно са преодолявали трудностите в живота, помагали са си. За него Н. освен брат е бил най-добрия му приятел. Смъртта му дълбоко го е покрусила. Със смъртта му е загубил част от себе си. Мъката ще го съпътства, докато е жив.

Според Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС), ищците С. Д. И. (съпруга), Н. Н. И. (син), Д. Н. И. (син) и М. Б. И. (майка) са материалноправно легитимирани да претендират от застрахователя обезщетение за вреди от смъртта на своя близък родственик.

Към момента на ПТП, загиналият е бил на 42 години, ищец С. И. е била на 40 години, ищец Н. И. е бил на 13 години, ищец Д. И. е бил на 8 години, ищец М. И. е била на 64 години и ищец Х. И. е бил на 44 години.

Както вече беше посочено, ищец С. И. е съпруга на загиналия.

От показанията на свидетели Х. П., Н. И. и М. Х. се установява, че С. И. и починалият и съпруг са били изключително близки, неразделни (с изключение на малкото 4 случаи, в които И. работел в чужбина спорадично и за по 2-3 месеца), силно сплотени в трудности, чистосърдечни, добри един към друг, към децата си и към хората около тях.

Огромна част от времето си прекарвали заедно, не можели да живеят един без друг. След смъртта на съпруга и С. И. се променила напълно. Дълго време отсъствала от работа, не била на себе си, излизала от дома си, само за да ходи до гробищата. Тя все още не може да преодолее това нещастно събитие. И имала и финансови проблеми след случилото се.

Наложило се сама да гледа и издържа децата, да се премести от семейното жилище, да заживее с тях на друго място, което трябвало да ремонтира. Сега работела много, стараейки се да осигури на децата си всичко необходимо.

Според настоящата инстанция, извън нормалното разбиране за човешките отношения е съпруга да загуби съпруг в разцвета на силите им, особено когато имат общи деца на малка и крехка възраст, но осъзнаващи случилото се. Няма житейска или правна сила, която да замести съпруга в семейните отношения (лични, емоционални, физически, икономически), в процеса на отглеждане и възпитание на децата в семейството или да възмезди съпруга за смъртта на съпруг, независимо от неговата възраст. Тази загуба е за цял живот и е свързана с постоянни негативни изживявания, с които може и да се свикне, но трудно могат да бъдат напълно преодолени.

Неимуществените вреди от загубата на съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността следва да бъде определен размер, съобразен с критерия за справедливост. Този критерий освен обективно установените по делото факти, включва и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия.