Решение № 708 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20241001000784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК вр. чл. 250 от ГПК.

С решение от 02.05.2024 г. по гр.дело № 459/17 г. Софийски градски съд, ГО, I – 12 състав е осъдил Община Антон , БУЛСТАТ 000777255, с адрес с. Антон, пл. „Съединение № 1, да заплати на „Черита“ ООД, ЕИК 040835392, със седалище и адрес на управление - гр.

София, ж.к. ДРУЖБА 1, бл. 217, вх. Б, ап. 32, във връзка с договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 14.07.2011 г., сключен между ищеца и „ВЕИ – Консорциум“ ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с.

Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад с.

Антон“ и Анекси към договора, следните суми: на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС - главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.

Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева - обезщетение за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г„ като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 3879.59 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 4 063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г. до 20.12.2013 г.;

1 на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от 23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г„ като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 904.36 лв. - разноски по делото по съразмерност.

Осъдил е Община Антон, БУЛСТАТ 000777255, с адрес с. Антон, пл. Съединение № 1, да заплати на „ЛОТОС-ЛМ“ ЕООД, ЕИК 130525318, със седалище и адрес на управление - гр. София, пл. Македония № 1, оф. 4-5, във връзка с договор за изпълнение на строителномонтажни работи от 14.07.2011 г„ сключен между ищеца и „ВЕИ- КОНСОРЦИУМ“ ДЗЗД /в което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД/ за обекти: улична мрежа в с. Антон по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ и реконструкция на площада в с. Антон по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ и Анекси към договора, следните суми: на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 630.13 лв. с ДДС- главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с.

Антон“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3879.59 лева обезщетение за забава върху незаплатено възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за периода от 21.12.2013 г. до 08.10.2016 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 3879.59 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 4063.09 лв. и за периода от 03.11.2013 г. до 20.12.2013 г.; на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 282.04 лв. с ДДС - главница, незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“, за което е съставен и подписан от страните протокол-образец 19 от 23.11.2012 г„ ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9034.58 лева - обезщетение за забавено плащане върху незаплатеното възнаграждение за по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013 г. до 24.03.2016 г. като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 9034.58 лева до пълния предявен размер на иска в размер на 11 689.80 лв. и за периода от 24.03.2013 г. до 27.11.2013 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 467.29 лв. - разноски по делото по 2 съразмерност. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 178,30 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Община Антон, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че искът , по който е образувано делото е предявен като насрещен в производството по гр.дело № 9114/2016 г. на СГС, и неправилно е образуван в отделно производство. Сочи, че това процесуално нарушение е обосновало неправилния извод на решаващия състав, че влязлото в законна сила решение по гр.дело № 9114/2016 г. е задължително в отношенията между страните, тъй като в същото производство изобщо не е бил разглеждан въпросът дали процесните СМР са изпълнени и дали изпълнението е качествено. Сочи че навсякъде в мотивите съдът погрешно препраща към предходното решение, като осъществил тълкуване на напълно идентични доказателства преврат но и по различен начин. Навежда доводи за необоснованост на извода, че ответникът не оспорва факта на изпълнение и приемане на процесните строително - монтажни работи, по съображения, че оспорването на тяхното качество с доводи за наличие на скрити дефекти и явни дефекти сочи априори на тяхното приемане от страна на възложителя. Инвокира оплакване за необоснованост на извод, че неприемането на работата от страна на третото лице – Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция и неговият отказ да плати на ответника не са по естеството си извинителна причина за неосъществяване на плащането. Поддържа, че съдът изобщо не е изследвал мотивите на отказа на Държавен фонд Земеделие за извършване на плащане в полза на ответника, нито обстоятелството какви усилия е положил последния за да получи плащане от третото лице.

Излага че съдът не изследвал и доводите на ответника, самият проект и заложено изпълнение на работата с некачествени материали, както и че ответниците не са изпълнили работата със грижата на добрия търговец. Твърди, че съдът не е съобразил изобщо и представения по делото анекс към договора № 3/ 27.05.2013 г., който е подписан след съставяне между страните на акт обр. 19 от 23.11.2012 г. , по силата на който дължимото по договора възнаграждение е намалено от 1 188 751 лева до размера на сумата 1 084 566,15 лева, като именно разликата в сумите се явява предмет на исковата претенция.

Във въззивна жалба вх. № 273215/11.06.2024 г. въззивникът навежда доводи за необоснованост на обжалваното решение, с твърдения, че по силата на анекс № 2 към договора, подписан между страните на 15.10.2012 г. същите са се споразумели , че окончателното плащане се извършва от възложителя на изпълнителя след одобрение от държавен фонд земеделие и представено от изпълнителя фактура, до размера на одобрената сума. Излага, че съдът е игнорирал изцяло свободата на договаряне , като е пренебрегнал действието на горната уговорка и неправилно е отказал да приложи същата в отношенията между страните. Сочи, че същата е валидна и съобразена със закона , като естеството й не сочи на наличието на хипотезата на поемане на задължения под отлагателно условие, поради което и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД е изцяло неприложима към процесните отношения. Твърди че в случая плащането на пълния размер на възнаграждението на 3 изпълнителя не е поставено под отлагателно условие, като по делото е установено че ответникът- възложител е заплатил в полза на изпълнителя пълния размер на одобреното от държавен фонд земеделие възнаграждение. Сочи, че съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционният съд е неотносима към процесните отношения, тъй като въз основа на принципа на свободата на договаряне страните могат по всяко време да изразят пак съгласие засегнатото между тях съглашение. Твърди, че държавен фонд земеделие Разплащателна агенция е Управляващ орган по програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. и като такъв Община Антон е бенефициент по процесните два договора.

Твърди, че плащането по същите се осъществява при условията и реда на Наредба № 24/ 24.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне не безвъзмездна финансова помощ по мярка “Обновяване и развитие на населените места“ като всички дължими в полза на ответниците суми са заплатени от ответника , след приспадане на дължимата от последните неустойка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемите „Черита“ ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД изразяват становище за неоснователност на въззивните жалби. Излагат твърдения за постановяване на решението при обсъждане на всички събрани по делото доказателства, и представените протоколи обр.19 от 02.07.2013 г. и от 23.11.2013 г. , при формиране на обоснования извод, че анекс № 3/27.05.2013г. и съставеният след датата на неговото подписване акт образец 19 от 23.11.2013 г. касаят отчитането на възложителя пред разплащателния орган, поради което първоначално съставеният акт образец 19 от 02.07.2013 г. не го освобождава от задължението за плащане. Твърдят, че разликата между двата акт се дължи на промени в количествата СМР, необходимостта от извършване на които е установена по време на строителството, поради негодност на старите бордюри за повторна употреба. Навеждат доводи за обоснованост на извода за приложение на правилото на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД спрямо клаузите на анекс № 2 относно уговорката за плащане до размера и след одобряване от страна на Държавен фонд земеделие. Твърдят, че отказът на Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция да одобри и изплати тези разходи не освобождава възложителя по договора от задължението за тяхното заплащане, тъй като отказът от финансиране по оперативната програма е непротивопоставим на изпълнителя. Излагат, че са подписали анекса единствено с оглед необходимостта от получаване на възнаграждения по договора в рамките на одобреното финансиране, но същото не освобождава възложителя от задължения за заплащане на пълната стойност но приетите и актуване, СМР , както и на работите необхванати от техническото задание, но извършени от изпълнителя тъй като същите са били необходими за завършване на работа и предаване на обекта в експлоатационна годност. Поддържат че горната необходимост не представлява изменение на параметрите на договора за обществена поръчка . Твърдят, че съдът правилно е установил правната природа на анекс № 2 , като въвеждаща отлагателно условие за извършване на плащане. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

4

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД срещу Община Антон за заплащане на всеки от ищците на суми в размер на по 13 630.13 лева, представляващи незаплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г. и Анекси към него по проект „Реконструкция на площад с. Антон“, мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 063.09 лева, дължима за периода 03.11.2013 г. – 08.10.2016 г., както и на суми в размер на по 38 282.04 лева, представляващи незаплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително- монтажни работи от 14.07.2011 г., Анекси към него по проект “ Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“, мораторна лихва върху тази сума в размер на 11 689.80 лева, дължима за периода 24.03.2013 г. – 24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда и направените по делото разноски.