Решение № 221 от 28.10.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230101464 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от М. К. Д. срещу В. М.

Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС.

Ищцата твърди, че с ответницата били наследници на М. Д.Г., родена на **** г., починала на 03.01.1969 г., бивш жител на село М.В., община С., като тя била пра-баба на ищцата и баба на ответницата. Твърди се, че страните били съсобственици по наследство от М. Д.Г. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село М.В., община С. с ЕКАТТЕ 45509:

1. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 10 702 дка, местност „Чеир кър", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

2. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 1, 067 дка, местност „Ямата", село М.В., община С. възстановена с Решение №159М от 19.02.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

3. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 6, 202 дка, местност „Под лозята", село М.В., община С. възстановена с Решение №400 от 22.07.1999г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

4. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 9,007 дка, местност „Съсъница", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

5. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 6,799 дка, местност „Бобчевец", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

1

6. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 0, 719 дка, местност „Шетревец", село М.В., община С. възстановена с Решение №159М от 19.02.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;

В исковата молба се твърди, че с аренден договор, с нотариално удостоверяване на подписите от 07.09.2011 г. на Нотариус Й.П., с peг. № 291 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Габрово, вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с входящ рег. № 3235, като акт № 73, том 5, ответницата отдала под аренда първия описан погоре имот, впоследствие, с няколко анекса, и останалите описани по-горе недвижими имота на ЕТ „АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ”, с ЕИК 103753164. Последният анекс /с нотариално удостоверени подписи от 29.11.2018 г. на Нотариус П.К., peг. № 299, Pайонен съд - Габрово, с peг. № 8626 на заверката/, който обхващал всички описани по-горе недвижими имоти, бил сключен за 6 стопански години до стопанската 2025/2026 г. и бил вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г. Ищцата твърди, че не била уведомена за сключването на посочените договор за аренда и анекси към него.

В исковата молба се твърди, че през 2023 г. случайно разбрала за съществуването на арендния догово и анексите към него. От едноличния търговец - арендатор, я информирали, че цялото дължимо за ползването на съсобстевните им имоти /земеделски земи/ арендно плащане, през годините и било изплащано на ответницана В. М. Д.. Изплатените суми били в общ размер на 3209 лева, както следва: за стопанската 2019/2020 г. - 689 лева; за стопанската 2020/2021 г. - 758 лева; за спонаската 2021/2022 г. - 862 лева; за стопанската 2022/2023 г. - 900 лева.

Ищцата твърди, че като наследник на М. Д.Г. притежавала 1/10 идеална част от описаните имоти и съответно й се дължало 1/10 част от арендното плащане за тях. Ищцата твърди, че имала право, като по-близък родственик и наследник, да получи и дела на вуйчо си - Х.С.К., който емигрирал в Съединени Американски Щати, през 1967 г. За неговата смърт ищцата била известена, чрез изпращане по пощата от негов приятел в САЩ, на документ на английски език, от който се установявало, че вуйчото на ищцата починал в САЩ /в щат Калифорния/ на 10.08.2007 г. Посочва се, че документът представлявал акт за смърт, но тъй като не бил подпечатан от служба в САЩ, българските власти отказвали да го признаят и съответно да отразят в службата по гражданско състояния и актове на населението. Ищцата твърди, че вуйчо й - Х.С.К. също притежавал по наследство 1/10 иделни части от наследството на М. Д.Г., като той починал през 2007 г., като ищцата твърди, че му е наследник. Така наследственият дял от имотите, съответно дял от арендното плащане, които ищцата твърди, че й се полага, бил общо 1/5. Така за стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г. припадащата й се част от получените от ответницата арендни плащания била в размер на 641,80 лева.

2

В исковата молба се сочи още, че с Нотариална покана, връчена на В. Д. на 13.06.2024 г., чрез Нотариус Т.Т., с peг. № 741 на НК и район на действие Pайонен съд - С., ищцата поканила ответницата да й заплати дължимия дял за получените от нея арендни плащания за периода от стопанската 2019/2020г. до стопанската 2022/2023г. включително, като се твърди, че ответницата не й се издължила.

Иска се от съда да уважи така предявения иск, като осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 641,80 лева, представляващи 1/5 част от получените арендни плащания по Договор за аренда, вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с последен анекс към него, вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г., като акт № 11, том 1, за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г. за арендуваните съсобствени по наследство недвижими имоти земеделски земи в землището на село М.В., община С., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. М. Д. депозира отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител.

Признава се обстоятелството, че ищцата действително е собственик на 1/10 идеална част от процесните имоти, както и че има право да получи съответната си 1/10 част от дължимите за стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. плащания.

Ответницата посочва, че преди завеждане на делото на ищцата й били преведени полагащите й се суми, както следва: с пощенски запис от 21.09.2023 г. била преведена сумата 231,12 лева - рента за минали години - за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. /съответно 1/10 част от общата сума 2310 лева/; с преводно нареждане от 19.02.2024 г. била преведена сумата от 90 лева - рента за стопанската 2022/2023 г. /съответно 1/10 част от сумата 900 лева/. Ответницата твърди, че била превела на ищцата общо 321,12 лева, коята сума съответствала на полагащият й се дял от 1/10 идеална част от собствеността на процесните имоти.

В отговора на исковата молба се излагат твърдение, че вместо да получи преведените й суми, ищцата отказала тяхното получаване и по-късно отправила нотариална покана на 12.06.2024 г., с която неоснователно претендирала дължимата й сума, но в двоен размер, а именно - 641,80 лева.

Сочи се, че с преводно нареждане от 18.12.2024 г. година повторно й била преведена сумата 320,90 лева, съответна на дела й от 1/10 идеална част от имотите.

Ответницата сочи, че ищцата не е наследник на вуйчо си Х.С.К., за който в Общината нямало официални данни, че е починал, но дори и да е починал, той имал жива съпруга и низходящи, които били негови законни наследници от първи ред, поради което оспорва обстоятелството, че ищцата 3 има общо 1/5 идеална част от недвижимите имоти.

Ответницата прави възражение, на основание чл. 95 от ЗЗД, че ищцата е изпаднала в забава, като сочи, че ответницата е престирала точно и своевременно дължимата сума, но кредиторът /ищцата/ не е оказала необходимото съдействие да я получи. Твърди се, че ищцата е изпаднала в забава, когато не е получила пощенски запис от 21.09.2023 г. за сумата 231,12 лв., и когато е върнала сумата от 90 лева по преводно нареждане от 19.02.2024 г. От съда се иска да отхвърли така предявения иск, като се присъдят разноски за ответницата.

В о.с.з., ищцата, чрез процесуалния си представител, моли да се уважи така предявеният иск.

В о.с.з. ответницата, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска до размера на 1/10 част от собствеността на процесните земеделски земи, като не се оспорва правото на ищцата да получи съответната приспадаща й се част от арендата, която е изплатена на наследниците на общият им наследодател на страните М. Д.Г., като се излагат твърдения, че дължимата на ищцата сума е заплатена на същата преди делото, както и в хода на производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и видно от доказателствата по делото Решение № 156М от 10.01.1996 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., Решение № 159М от 19.02.1996 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.

М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., Решение № 400 от 22.07.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., че на наследниците на М. Д.Г. е възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

Видно от представеното удостоверение за наследници страните са наследници по закон на общия наследодател М. Д.Г..

По делото не е спорно, че с аренден договор, с нотариално удостоверяване на подписите от 07.09.2011 г. на Нотариус Й.П., с peг. № 291 на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Габрово, вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с входящ рег. № 3235, като акт № 73, том 5, ответницата, заедно с други наследници, отдала под аренда Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 10 702 дка, местност „Чеир кър", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С., с няколко анекса, и останалите, описани исковата молба, недвижими имота на ЕТ 4

„АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ”, с ЕИК 103753164. Последният анекс /с нотариално удостоверени подписи от 29.11.2018 г. на Нотариус П.К., peг. № 299, Pайонен съд - Габрово, с peг. № 8626 на заверката/, който обхващал всички описани по-горе недвижими имоти, бил сключен за 6 стопански години до стопанската 2025/2026 г. и бил вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г.

Видно от представената по делото нотариална покана, ищцата е поканила ответницата да й заплати сумата от 641,80 лева, представляваща 1/5 част от получената рента за земеделска земя, собственост на М. Д.Г..

Нотариалната покана е връчена на ответницата на 13.06.2024 г.

По делото е представено копие на акт за смърт на Х.С.К., съгласно което същият е починал на 10.08.2007 г., като е отбелязано, че информиращия за смъртта на лицето е Джанис Кривошиев – съпруга.

По делото не се спори от ответницата, че на ищцата й се дължи сумата от 320,90 лева, представляваща 1/10 част от получената рента на процесните имоти за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г.

По делото е представен пощенски запис, с дата 21.09.2023 г., видно от който на ищцата й е изпратена за приемане сума, в размер на 231,12 лева, като съобщение до получателя е отбелязано „от името на В. М. Д. – рента минали години”.

Видно от представено платежно нареждане от дата 19.02.2024 г., на ищцата са й наредени 90 лева, а като основание е посочено „рента 2023 ЕТ АГРО – С ДИЧЕВСКИ”, а съгласно платежно нареждане от 26.02.2024 г. сумата е върната от ищцата на наредителя.

По делото е представено и платежно нареждане, с дата 18.12.2024 г., видно от което на ищцата е преведена сумата от 320,50 лева, а като основание на превода е посочено „рента 2019/2020-2022/2023 вкл.”, а като допълнителни пояснения е посочено „от В. М. Д. по гр. дело 1464/24 СРС”. На същата дата по сметка на ищцата са наредени от 0,40 лева, а като основание е посочено „по гр. д. 1464-24 г. доплащане корекц”. Платежните нареждания от 18.12.2024 г. не са оспорени от ищцата.