Решение № 74 от 03.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Царево, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20262180100003 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М. Г. И. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Ц., обл. Б., ул. „Г." № *****, чрез процесуални представители - адв. Б. Б. и адв. Д. Д. от БАК със съдебен адрес: гр. Ц., ул.“ Х. С.“ № ***, ПРОТИВ: П. на Р. Б., с адрес гр. С., бул. „В.“ ***, с която са предявени при условията на първоначално обективно съединяване искове, с правно основание по: Чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4. ал.

1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7690.00 евро, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е водено досъдебно производство № 434 ЗМ-22/2025 г. по описа на 02 РУ – МВР Бургас, пр. пр. № 512/2025 г. по описа на РП-Бургас, прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2025 г. поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от 07.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за незаконното му задържане със Заповед за полицейско задържане на основание чл. 72 от ЗМВР рег. № 434зз/07.01.2025 г. във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Претендира се също така и 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди 811.76 евро, от които 769.23 /седемстотин шестдесет и девет евро и двадесет и три евроцента/ заплатен адвокатски хонорар на защитника по досъдебното производство и 42.53 /четиридесет и две евро и петдесет и три евроцента/ за първоначална регистрация на МПС, промяна в регистрацията със смяна на табели и възстановяване на регистрацията на ППС.

В исковата молба ищецът М. Г. И. ЕГН: **********, навежда твърдения, че срещу него било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на 07.01.2025 г. около 16:41 ч. в гр. Бургас, по ул. „Струга“, с посока на движение Окръжна болница, е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен № ARRC-022. Ищецът оспорил резултатите от теста и предоставил кръвна проба за анализ в МБАЛБургас, след което бил задържан в 05 РУ – МВР Бургас за срок от 24 часа.

След задържането на ищеца били съставени АУАН и наложени принудителни административни мерки по ЗДвП, с които му е било отнето СУМПС и е била прекратена регистрацията на притежаваното от него МПС за срок от 6 месеца.

Било е образувано досъдебно производство № 434 ЗМ-22/2025 г. по описа на 02 РУ – МВР Бургас, пр. пр. № 512/2025 г. по описа на РП-Бургас, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Сочи, че на 26.09.2025 г. било издадено Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 434 ЗМ-22/2025 г. по описа на 02 РУ – МВР Бургас, пр. пр. № 512/2025 г. по описа на РП-Бургас, поради липса на данни за извършено престъпление.

Твърди се, че след отнемане на СУМПС останал без работа за срок от 9 месеца, което довело до големи финансови проблеми в семейството и обтягане отношенията между него и съпругата му. Сочи се, че ищецът, като баща на две малолетни деца, се налагало понякога сутрин да ги води с такси до детската градина и училище. Липсата на финансови средства наложило ищецът да взема пари назаем от приятели за задоволяване на нормалните битови потребности на семейството. Поддържа, че в резултат на образуваното срещу него досъдебно производство и отнемането му на СУМПС е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стресово състояние; чувство на напрежение, обида, унижение, изнервеност, неудобство, срам пред близките и приятелите си, притеснение от уронване на авторитета пред близки и познати.

Сочи, че емоционално бил съсипан, тъй като девет месеца бил под постоянно 2 напрежение. Бил принуден да прави нова регистрация на служебно дерегистрираното МПС, което му отнело много нерви и време, тъй като живеел в гр. Ц.. Също така заплатил 82.95 лева за първоначална регистрация на ППС, промяна на регистрация със смяна на табели и възстановяване на регистрация на ППС, което му отнело три дни. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита предявения иск за недопустим, а по същество – неоснователен и го оспорва както по основание, така и по размер. Поддържа се недопустимост на иска, тъй като в хода на разследването ищецът не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, спрямо него не е била прилагана мярка за процесуална принуда, не били извършвани с негово участие процесуалноследствени действия, а наказателното производство е приключило в неговата досъдебна фаза в сравнително кратък период. Сочи се, че за вреди от 24-часовото задържане по реда на ЗМВР, съставянето на АУАН, налагане на ПАМ, които не съставлявали процесуални действия, осъществени в рамките на наказателното производство, П. на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря.

По същество ответникът намира предявеният иск за изцяло неоснователен по отношение претендираните имуществени и неимуществени вреди, като го оспорва по основание и размер. Счита исковата претенция за изцяло недоказана. Оспорва се обстоятелството, че спрямо ищеца е било образувано и се е водило процесното досъдебно производство, тъй като след реформата на НПК /ДВ бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./, наказателните производства се образували по факта на деянието, а не срещу конкретно лице. Излага се насрещно твърдение, че спрямо ищеца не е образувано и не се е водило досъдебно производство, също предвид и липсата на повдигнато и предявено обвинение спрямо него.

При условията на алтернативност, ответникът намира претенцията за прекомерна, явно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика, с обществено - икономическите условия в страната, както и със съдебната практика по аналогични случаи, включително и с тази на ЕСПЧ. Отбелязва, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, а изложените обстоятелства в 3 исковата молба не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото досъдебно производство. Счита, че претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Акцентира, че наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза и е продължило сравнително кратко и в случай, че се докаже наличието на увреждане, то намира същото от най-ниска степен предвид краткия период на продължителност на воденото досъдебно производство - шест месеца.

Оспорва се изцяло и акцесорната претенция за законна лихва от посочената дата в исковата молба - 08.01.2025г. и се поддържа, че при доказана допустимост и основателност на претенциите по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, лихвата е дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура - Бургас е придобило стабилност - за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба и не били ангажирани и доказателства.

По тези съображения, ответникът моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, а при условията на алтернативност се иска да бъде определено максимално ниско обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като отговорността има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което 4 съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

В настоящия случай по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно - следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

От приобщеното ДП № 22/2025 г. по описа на Второ РУ – ОД МВРБургас, пр. пр. № 512/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, се установява, че досъдебното производство е образувано на 07.01.2025 г. като бързо и е започнало на основание чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на 07.01.2025 г. в гр. Бургас, по бул. „Струга“ управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с ***** № ***********, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Drug Test 5000“ с фабричен № ARRC-022 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Със Заповед от № 434зз-10 от 07.01.2025 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 ч. на 07.01.2025 г. в 16:41 ч. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин. Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AД бл. № 0596616/07.01.2025 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП управление на ППС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, като освен това е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-434-000004/08.01.2025 г., с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Установява се, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-434000005/08.01.2025 г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от шест 5 месеца, считано от 07.01.2025г.“. Издадените ПАМ са били обжалвани пред Административен съд-Бургас. С решение № 3487 от 11.04.2025 г. по адм. д. № 86/2025 г. по описа на Административен съд-Бургас Заповед № 25-434000004/08.01.2025 г. е била отменена, а с решение № 3558 от 15.04.2025 г. по адм. д. № 102/2025 г. по описа на Административен съд-Бургас жалбата против Заповед № 25-434-000005/08.01.2025 г. е била отхвърлена. На ищеца е бил издаден талон за медицинско изследване № 138358, след което е бил насочен към УМБАЛ Бургас за медицинско и химическо изследване.

Установява се, че на 08.01.2025 г., в хода на ДП ищецът е упълномощил защитник, на когото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева. С постановление от 08.01.2025 г. е назначена химическа /токсикологична/ експертиза, която да установи наличието на наркотични вещества в кръвната проба и урината на ищеца М. И., взети на 07.01.2025 г. С Постановление от 13.01.2025 г. на прокурор при РП-Бургас бързото производство е преобразувано в досъдебно производство по общия ред.

Токсикологичната експертиза е изготвена на 31.07.2025 г., в заключението на която вещите лица са посочили, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества. С Постановление от 26.09.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал.