Решение № 5137 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6875/2023
- Вид
- Решение № 5137
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 18.01.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.7 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.354, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5137 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330106875 по описа за 2023 година
Иск с правно основани чл.224, ал.1 от КТ във връзка с чл.354, ал.1, т.1 от КТ и чл.7, §2 от Директива 2003/88 на ЕС и Решение на съда на ЕС от 25.06.2020 г.
Ищецът И. Т. Т. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 2 960, 82 лева (чиста сума за получаване), представляваща обезщетение за 12 работни дни неползван платен годишен отпуск, натрупан през периода 27.05.2022 г. – 15.02.2023 г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът "Деворекс“ ЕАД – с. Браниполе признава иска за периода 27.05.2022 г. – 19.06.2022 г. и до размера от 328, 98 лева (чиста сума за получаване), като за разликата над този до пълния предявен размер и за периода след 19.026.2022 г. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „*********************" в Отдел „****************“ на „Деворекс“ ЕАД, от 05.11.2007 г. до 27.05.2022 г., считано от която дата със Заповед № *****/********* г. на ***************************** на ответното дружество, на 1 основание чл.190, ал.1, чл.188, ал.3 и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 от КТ, при спазване на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3, чл.194 и чл.195 от КТ, на И. Т. е било наложено дисциплинарно наказание „*********“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било прекратено трудовото му правоотношение – като с влязло в сила на 26.01.2023 г. Решение № *******/*********** г., постановено по гр. дело № ******/****** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, тази Заповед е била призната за незаконна и като такава отменена, ищецът е бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност – „******************" в Отдел „************“ на „Деворекс“ ЕАД, и ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата 3 714, 07 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради уволнението през периода 27.05.2022 г. – 19.06.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.06.2022 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 200 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 248, 56 лева ДТ, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 29 066, 40 лева И за периода 20.06.2022 г. – 27.11.2022 г. искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, а ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 400 лева – като, както е посочено в това съдебно Решение, на 20.06.2022 г. И. Т. е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател.
След влизане в сила на посоченото съдебно Решени, на *********** г. ищецът се е явил в ответното дружество и е бил възстановен на работата си преди уволнението, като с последваща Заповед № *****/*********** г. на *********************** на ответното дружество, връчена на ищеца на същата дата, трудовото правоотношение с И. Т. отново е било прекратено, считано от ******* г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради това, че лицето не притежава необходимото образование за заеманата длъжност, като с тази Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.220 от КТ в размер на три брутни заплати.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.354, т.1 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но в конкретния случай след 20.06.2022 г. ищецът е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател, поради което от тази дата нататък той не е оставал без работа и трудовият му стаж е течал при друг работодател, при когото е полагал труд след уволнението от ответника – съответно от този работодател ищецът следва да търси обезщетение за неползван платен годишен отпуск след 20.06.2022 г. – в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.7, §2 от Директива 2003/88 на ЕС и изложеното в Решението на съда на ЕС от 25.06.2020 г.
Както се установява от заключението от 13.11.2023 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., обезщетението за 15 дни неползван платен годишен отпуск за периода 27.05.2022 г. – 15.02.2023 г. е в нетен размер 2 960, 82 лева, а за периода от 27.05.2022 г. до започването от ищеца на работа по трудово правоотношение при друг работодател на 20.06.2022 г. на ищеца се полага обезщетение за 1, 66 дена неползван платен годишен отпуск в нетен размер 328, 98 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява 2 доказан по основание – за периода 27.05.2022 г. – 19.06.2022 г. и до нетния размер от 328, 98 лева – за който период и до който нетен размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 16.05.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, като за периода 20.06.2022 г.
– 15.02.2023 г. и за нетния размер над 328, 98 лева до пълния предявен нетен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ.
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски по съразмерност в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: 202826557, със седалище и адрес на управление: с.
Браниполе, Пловдивска обл., Местност „Чиирите“ № 20Г, представлявано от ******************************** А. И. М., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„******************“ № ****, офис, адв. Т. Ф. , ДА ЗАПЛАТИ НА И. Т. Т., ЕГН **********, от гр. П., бул. „**********“ № ***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***************“ № ***, адв. Б. П., СУМАТА 328, 98 лева (чиста сума за получаване), представляваща обезщетение за 1, 66 дни неползван платен годишен отпуск, натрупан през периода 27.05.2022 г. – 19.06.2022 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 16.05.2023 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ, КАТО за периода 20.06.2022 г. – 15.02.2023 г. И за разликата над уважения до пълния предявен нетен размер от 2 960, 82 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основани чл.224, ал.1 от КТ във връзка с чл.354, ал.1, т.1 от КТ и чл.7, §2 от Директива 2003/88 на ЕС и Решение на съда на ЕС от 25.06.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Т. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Деворекс“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 400 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4