Решение № 9833 от 05.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9833 гр. С., 05.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110148088 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Д. против З. иск с пр. осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 002,77 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 249,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 07.01.2021 г. – 18.08.2021 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил сума в размер на 3 987,77 лв. с вкл. ДДС, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС П. рег. № . щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 11.10.2020 г. в гр. С.. Начислени са и 15 лв. ликвидационни разноски.

Виновен за ПТП е водачът на МПС Т. с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Това МПС на светофар се е движило на заден ход и е ударило МПС П. рег. № . зад него. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатеното застрахователно обезщетение.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и застрахованият при него водач да има вина за настъпването на ПТП. Твърди съпричиняване сочи, че водачът на увреденото МПС не е спазил дистанция със стоящото пред него МПС Т. с рег. № .. Оспорва претенцията по размер. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

1

По предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ПТП е настъпило във връзка с виновното противоправно поведение на водача на МПС Т. с рег. № . и се намира в причинна връзка с вредоносния резултат; вида и размера на претърпените вреди. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяването на дълга, както и доводите си за съпричиняване.

Като безспорно и неподлежащо на доказване е отделено, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС Т. с рег. № . е била застрахована при ответника по валидна полица; че МПС е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в размер на 3 987,77 лв. с вкл. ДДС, като са сторени и 15 лв. ликвидационни разноски; че ответникът е получил регресната покана най-късно на 17.12.2020 г.; че относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск;

Тези обстоятелства се установяват и от справка от ГФ на л. 37, както и от фактура от 26.10.2020 г., издадена от „С. Ф. С.“ АД на л. 34 на стойност от 3 987,77 лв. с вкл. ДДС и преводно нареждане от 06.11.2020 г. на л. 36. Не се спори, а и е видно от полица „Каско“ № 0. г., че относно увреденото П. рег. № . е сключена имуществена застраховка по клауза „Пълно каско“, като настъпването на вреди от ПТП съставлява покрит риск по полицата /л. 8/.

Видно от свидетелство за регистрация част първа /л. 24/, а и в този смисъл е заключението на в.л. по САТЕ /л. 76 и сл./, което съдът напълно кредитира, че към датата на ПТП – 11.10.2020 г., увреденото МПС е било в гаранционен период, като са изминали 1 г., 10 м. 25 дни от първоначалната регистрация. МПС е собственост на лизингово дружество.

Спорен между страните е механизмът на ПТП, кой от водачите носи вина за него, както и размерът на вредите.

Видно от двустранен протокол от 11.10.2020 г. /л. 21/, искане за оценка на вреди от 14.10.2020 г./л. 22/, анкетна карта на л. 23 от водача на увреденото МПС, описи – заключения от 14.10.2020 г. и от 22.10.2020 г. /л. 26 –л. 27/, снимките /л. 28 и сл./, а и заключението на в.л. е в този смисъл, то двете МПС са се движили едно за друго на ул.

„Т.“ в гр. С.. Увреденото МПС П. рег. № . е било зад МПС Т. с рег. № ..

Безпротиворечиво се установява, че вредите по МПС П. се намират в предната му дясна част, като са описани, както следва: в протокола – в дясна габаритна част на автомобила в зоната на предна броня и преден десен калник; в искането за оценка на вреди - десен фар, преден десен калник, предна броня, преден капак. Видно от снимките то преден десен фар е видимо увреден – счупен. Вредите по другото МПС Т. са в задна лява част - посочени в протокола „увредена задна броня, датчик, ляв калник, стоп и други“.

Следователно ударът между двете МПС е станал като предна дясна част на заднодвижещото се МПС П. се е съприкосновила със задна лява част на стоящото пред него МПС Т..

От събраните доказателства не може да се установи механизмът на ПТП, както и вината на водача на МПС Т., за който се твърди да е дал на заден ход и да е ударил МПС П., което е било в покой.

Констативният протокол /л. 21/ е твърде неинформативен. В графа превозно 2 средство А е посочено увреденото МПС П.; в графа Б е посочено МПС Т.. Никой от водачите не е признал вината си. Напротив, видно от анкетната карта водачът на МПС Т. е оспорвал да е виновен за ПТП; да е потеглил назад. В протокола в графа 12 – обстоятелства, не е посочено /зачеркнато нищо относно състоянието на колите спряло или паркирано, при тръгване, в кръстовище и т.н. Също така, начертаната схема е крайно неточна -двете МПС са точно едно зад друго, а както е изложено погоре вредите се намират в предна дясна част на задностоящото МПС и задна лява част на предностоящото МПС. Относно обстоятелството кой от двамата водачи е нарисувал схемата свид. показания на свидетелите се разминават. И двамата водачи признават да са подписали протокола. Водачът на МПС П. сочи, че другият водач е попълвал протокола. Този водач сочи, че полицай е попълвал схемата – провеждал се маратонът на гр. С. и имало служители на реда. По този начин от протокола не може да се установи механизмът на ПТП.

По-нататък, анкетната карта, съставена от водача на МПС П., който цели да получи обезщетение по застраховка „Каско“, поради вина на другия водач, е поподробен. В него за пръв път се съдържа твърдението, че водачът на предностоящото МПС Т. е дал на заден ход. Тази карта обаче не намира опора в останалите писмени доказателства.

Потвърждение на подобен механизъм на ПТП се съдържа единствено в свид. показания на този свидетел. Свид. В.И. сочи, че се движил зад МПС Т. на ул. „Т.“ в с., като поддържал дистанция от него метър и половина. И двете МПС били спрели на светофар на червен сигнал на светофара, при което водачът на МПС Т. дал на заден ход. Свид. В.И. дава показания, че била с бебе в колата и се обърнала за малко да види как е.

Тези показания обаче се противоречат с показанията на другия водач – М. Тя сочи, че колите не били спрели на червен сигнал на светофара, а заради маратона на гр.

С.. Сочи, че управляваното от нея МПС Т. било в дясна лента, а увреденото МПС П. – зад него, между двете ленти /което местоположение съответства повече на вредите по двете МПС/. Сочи, че била спряла на аварийни светлини, за да отвори врата и да пусне детето си да излезе от колата /другият свидетел не е възприел дете в МПС Т. изобщо/.

Преди детето, което е на възраст да слезе само от автомобил, да съумее за слезе, свид.

И. сочи, че другото МПС П. дало напред и ударило МПС Т. в задната лява част. Свид.

И. сочи, че при движение на заден ход нейният автомобил включва камера; отрича да се е включила камерата и да е карала на заден ход.

По този начин, протоколът е неинформативен; анкетната карта не е първично доказателствено средство и е изолирано такова; свидетелските показания си противоречат в съществени части – относно местоположението на МПС; причината, поради която са спрели; кое МПС каква маневра е извършило. Показанията на свидетелите не могат да се отнесат в съответствие с писмените доказателства поради тяхната лаконичност.

В.л. по САТЕ, сочи /вкл. в о.с.з./, че възможен механизъм на настъпване на подобни вреди е както движение на МПС П. напред без да спази разстояние от предностоящия, така и движение назад на МПС Т. без да се увери, че няма да създаде опасност за движението. В.л. сочи и че преден десен фар на МПС П. е силно увреден – липсва/което е видно от снимките/, а подобна увреда трудно може да се получи при удар от МПС Т. при движение назад. Сочи също така и несъответствие в описаните от застрахователя ищец вреди по МПС П.- първоначално е записано само преден десен 3 капак, а впоследствие – предна броня за подмяна.

По този начин, при анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не може да се установи точният механизъм на ПТП и следователно дали то е настъпило поради виновното поведение на МПС Т. и също така дали така нанесените вреди са в причинна връзка с това ПТП. Исковете са неоснователни.

На ответника се дължат разноски съобразно изхода на спора. Дължат се 150 лв. юрк възнагражедине и 20 лв.- изплатен депозит за свидетел.

Водим от горeизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Д. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., против З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „Д., искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сума в размер на 4 002,77 лв. – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ № 0. г. за нанесени имуществени вреди на МПС П. рег. № ., настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 11.10.2020 г. в гр. С. по вина на водача на МПС Т. с рег. № . , чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /19.08.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 249,08 лв. – мораторна лихва върху главницата от за периода 07.01.2021 г. – 18.08.2021 г.

ОСЪЖДА „Д. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д., сумата от 170 лв. – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4