Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4086 от 15.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5470/2024
Вид
Решение № 4086
Подписан
15.09.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330105470 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. П., чрез пълномощник – адв. Н. А., против И. Д. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да осигури свободен достъп до подпокривното пространство, респективно до покрива на сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***, одобрени със Заповед № РД-18294/07.12.2020 г. на И. д. на АГКК, като отстрани пречките чрез предаване на ключ за вратата, поставена на стълбищната площадка на втория етаж на сградата, водеща до покрива, респективно да премахне преградата, препятстваща достъпа, с оглед създаване на възможност за извършване на експертен оглед и осъществяване на необходимите ремонтни работи върху покрива на сградата, представляващ обща част на сградата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на първи жилищен етаж от двуетажна /еднофамилна/ жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на И. д. на АГКК, с площ от 59 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, с адрес: ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване /до 10 м./.

1

Ищцата се легитимира като собственик въз основа на наследствено правоприемство от м. си Е. Д. П. и извършена съдебна делба с протокол от *** по гр. д. № 6973/1986 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Ответницата е собственик на втория /тавански/ етаж от процесната сграда и другата ½ ид. ч. от поземления имот по силата на покупко-продажба през 2013 г. от Л. Д. Н., в чиито дял е поставен втория етаж от сградата при извършване на посочената съдебна делба.

Изложени са съображения, че в процесната сграда има изградено подпокривно пространство, достъпът до което, както и до покрива, се осъществява през отвор /капандура/, разположен на стълбищната площадка на втория етаж. Поддържа се, че до придобиване право на собственост в сградата от ответницата, ищцата и съпругът й имали свободен достъп до подпокривното пространство и покрива, на който извършили частичен ремонт.

Впоследствие ответницата поставила врата на стълбищната площадка към втория етаж, която заключила, след което напуснала имота и заживяла в чужбина. Изтъква се, че по този начин ищцата е лишена от достъп до подпокривното пространство и покрива, поради което не може да се довърши предприетия ремонт. Сочи се, че при обилни дъждове се появяват течове, влага и мухъл, които проникват и на първия етаж, като се застрашава и ел. инсталацията в сградата. Наведени са доводи, че ищцата е изразила готовност да извърши необходимите ремонтни дейности, но е лишена от достъп. По същата причина и компетентните органи в Община Родопи, сигнализирани от ищцата, не са могли да извършват проверка на състоянието на подпокривното пространство и покрива. По изложените съображения се моли за уважаване на предявената искова претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И. Д.

Н., чрез пълномощник – адв. И. Г.-Г., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорват правата на страните в съсобствеността, както и изложените в исковата молба твърдения за подпокривното пространство. Сочи се, че за да се достигне до капандурата се премива през коридор, който води до вътрешността на втория етаж и до разположените там стаи, поради което след закупуването му ответницата е поставила врата за ограничаване на достъпа. Твърди се, че през 2018 г.

2 ответницата упълномощила лице, което да стопанисва имота и да я представлява във връзка със собствеността й, като пълномощникът се представил на ищцата и бил на разположение. Впоследствие, преди около три години, ответницата заедно с пълномощника й посетили имота и установили, че поставената врата към втория етаж била разбита, а в стаите било разхвърляно, като това състояние е запазено и към настоящия момент.

Поддържа се, че от тогава достъпът до подпокривното пространство и покрива не е ограничен, като според ответницата се преувеличавала необходимостта от ремонтни дейности. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

По делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че ищцата е собственик на първи жилищен етаж, a oтветницата на втория /тавански/ етаж от двуетажна /еднофамилна/ жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на И. д. на АГКК, с площ от 59 кв. м., всяка от тях ведно с ½ ид. ч. от поземления имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, с адрес: ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на ползване: ниско застрояване /до 10 м./. Ищцата основава правото си на собственост на протокол за съдебна делба от *** по гр. д. № 6973/1986 г. и наследствено правоприемство от м. си Е. Д. П., починала на *** г. От своя страна ответницата се легитимира като носител на правото на собственост на втория 3

/тавански/ етаж от сградата въз основа на посочения протокол за съдебна делба, по силата на който същият е възложен в дял на Л. Д. Н., който й прехвърля собствеността с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус Н. Б. с рег. № *** на НК и район на действие – Районен съд Пловдив.

Представени са доказателства относно извършените от ищцата опити за получаване на достъп до подпокривното пространство с оглед констатиране на състоянието и предприемане на ремонтни действия.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Б. Г. Л. и В. П. П.. От показанията на свидетеля Л., в роднинска връзка по сватовство с ответницата, се установява, че е бил упълномощен от нея да я представлява по повод процесния имот, да го управлява и да се разпорежда с него. Свидетелят заедно с ответницата няколко пъти се срещали с ищцата във връзка с водене на преговори за покупко-продажба на дела на някоя от страните, но не постигнали съгласие.

Сочи, че преди придобиване на имота от ответницата бил извършен ремонт на покрива на сградата. Заявява, че ответницата е закупила имота с вече поставена дървена врата на втория етаж, която била заключена. Разказва, че преди около 4 години въпросната врата била разбита и вещите на ответницата били разхвърлени. Описаното положение останало непроменено и към настоящия момент вратата, водеща към жилището на ответницата стояла отворена и всеки, разполагащ с достъп до къщата можел да влезе.

От показанията на свидетеля П., с. на ищцата, се изяснява, че капандурата за покрива е разположена на таванския /втория/ етаж, на стълбището към който има поставена врата. Преди придобиване на собствеността от ответницата посочената врата била отворена, а след това стояла постоянно заключена. По този начин се възпрепятствал достъпа до покрива, който бил прокапал и се нуждаел от ремонт. За това обстоятелство свидетелят съдел по влагата и мухъла на първия етаж, но така и не бил извършен оглед поради ограничения достъп. Свидетелят сочи, че майка му е разговаряла с лице, представляващо ответницата във връзка с необходимостта от извършване на ремонт на покрива, но не било осигурено съдействие. При последното си посещение в имота заедно с назначеното по делото вещо лице свидетелят констатирал, че вратата на втория етаж била разбита.

4

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнотехническа експертиза с вещо лице В. Х., от чието заключение се установява, че съобразно представените по делото документи процесната жилищна сграда се състои от жилищен и тавански етаж. Вещото лице е описало, че сградата е двуетажна с вход от партера, от площадката на който по стълбище се стига до първи и втори жилищен етаж. На партерното ниво е разположен гараж, склад /работилница/, тоалетна и площадка към общо стълбище. До първия етаж /без врата/ се достига по стълбищна клетка и състои от коридор, водещ в ляво към стълбището за втория етаж, а в дясно по него са разположени голяма стая, кухня и баня с тоалетна. Достъпът до втория етаж се осъществява с преминаване по коридора на първия етаж, водещ до стълбището за втория етаж, преминаване през дървена врата 100/200 см, монтирана на прехода от стълбището към коридора. На стълбищната площадка, непосредствено до дървената врата, е изпълнена остъклена дървена преграда 1,30/2,00 м.

Разпределението на втория етаж е както следва: коридор, водещ в ляво към тераса и към отвора /капандурата/ на подпокривното пространство, а по същия коридор в дясно са разположени дневна, спалня, кухня и баня с тоалетна.

Експертът потвърждава, че именно по коридора в ляво на втория етаж през отвор на тавана /капандура/ се достига до подпокривното пространство.

Констатирано е, че и на двата етажа не съществуват преграждания, които да отделят жилищната част от общите коридори, т.е. по стълбището се достига до общ коридор на първия етаж, по който се осъществява достъп до стълбището на втория етаж, по който се осъществява достъп до капандурата, водещ до подпокривното пространство. В съдебно заседание вещото лице заяви, че при извършване на огледа вратата на стълбището към втория етаж е била отключена. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, както и обосновани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Негаторният иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на 5 имота според неговото предназначение. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, като същото важи и в случай, че действията му са неоснователни, но не създават пречки на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесната жилищна сграда е изградена като двуетажна с първи - жилищен и втори тавански етаж, като при извършена съдебна делба всеки от етажите е поставен в дял на различен собственик, понастоящем страните по делото. Изясни се, че на втория /тавански/ етаж се намира отвор /капандура/, през който се достига до подпокривното пространство и съответно покрива на сградата. Достъпът до втория етаж се осъществява посредством врата, поставена на стълбището към етажа. Съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели посочената врата е била монтирана преди придобиване от ответницата на собствеността върху втория етаж. Спорът по делото е съсредоточен върху въпроса дали ответницата е заключила обсъжданата врата, с което е ограничила достъпа на ищцата до подпокривното пространство и покрива. По категоричен начин се доказа по делото, както от свидетелските показания, така и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, че към настоящия момент тази врата е отключена и не възпрепятства достъпа до капандурата.