Решение № 153 от 23.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Сливен, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104908 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от гр.

Сливен, с която са предявени осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 07.09.2021 г. сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2440030, по силата на който усвоила главница в размер на 2000,00 лв. В чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал кредитополучателят да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 1500 лв. Ищцата заплатила сумата от 2050 лв. по Договора за кредит и сумата от 200,00 лв. по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по 1 заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.

Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.

Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от пет пъти размера на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В настоящия от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на над 40 % от размера на усвоената главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените 2 корективи води до нищожност на сделката. Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Ищцата излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. На изложените основания ищцата моли за уважаване на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума от 2198,00 лв., вкл. застраховка в размер на 198 лв., а ищцата е погасила кредита чрез доброволно плащане, като е заплатила и сумата от 24,17 € (47,27 лв.), по пера, различни от главницата. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с 3 договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 200,00 лв. като възнаграждение по договора. Признава, че ищцата е погасила задълженията си предсрочно като е заплатила сума в размер на 80,14 €, за което представя доказателства. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като описва подробно цялостния механизъм на сключване на договора за кредит и този за поръчителство.

Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е единствено възможност, а не и задължение за ищцата и не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не води автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, също не изпраща представител.

4

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата Й. С. С. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2440030 от 07.09.2021 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 2198,00 лв.

Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 29,11 %, лихвен процент 25,82 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 2674,26 лв., срок на договора в месеци - 18 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 148,57 лв.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, на 07.09.2021 г. между ищцата Й. С. С. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2440030 от 07.09.2021 г.

На основание чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и обстоятелствата, че по Договора за потребителски кредит № 2440030 от 07.09.2021 г., ищцата е погасила задълженията си и е заплатила сума в размер на 24,17 € по пера, различни от главницата, както и че по Договора за предоставяне на поръчителство от 07.09.2021 г., ищцата е заплатила сума в размер на 80,14 €.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 24,17 €, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2440030 от 07.09.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 5

80,14 €, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2021 г., сключен във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2440030 от 07.09.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Няма спор по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищцата е усвоила сумата от 2198,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.