Решение № 4105 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4105 гр. В., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110113537 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени о т Р. С. С., ЕГН: **********, адрес:

************************************, чрез адв. И. В., АК-В., съдебен адрес:

************** срещу „МиБМ Е. ООД, ЕИК: 131394882, със седалище и адрес на управление *******************, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 и чл. 226, ал. 2 вр. ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1950 лева - дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 136.23 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2023г.-18.10.2023г.; сумата 1050 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В о.с.з. проведено на 05.07.2024г. е допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размера на предявените искове с правно основание чл. 222, ал. 3 и чл. 226, ал.

2 вр. ал.3 КТ чрез тяхното увеличаване, както следва: от сумата 1950 лева /хиляда деветстотин и петдесет лева/ - дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия, на сумата 2526.18 лв. /две хиляди петстотин двадесет и шест лева и 0.18 ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението; от сумата 136.23 лева /сто тридесет и шест лева и 0.23ст./, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2023г.-18.10.2023г., на сумата 178.32 лв. /сто седемдесет и осем лева и 0.32ст./; от сумата 1050 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на сумата 1263.09 лв. /хиляда двеста шестдесет и три лева и 0.09ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното 1 изплащане на задължението.

Ищецът поддържа, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността «куриер» при 4-часов работен ден и трудово възнаграждение 325 лева. Изпратил до ответника молба за прекратяване трудовото правоотношение на основание 327, ал.1, т.12 КТ, получена на 24.02.2023г. Поради навършване на пенсионна възраст, считано от 25.02.2023г. трудовото правоотношение било прекратено. Работодателят отказвал връщане на трудовите книжки и изплащане на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, за което бил поканен и известен на 28.03.2023 г. Въпреки подадената молба за прекратяване на ТПО, на 31.03.2023 г. й била връчена заповед №23-128/21.02.2023 г. за дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа за периода от 03.01.2023 г. до 06.02.2023 г. без уважителна причина. Навежда доводи, че заповедта не е породила правни последици, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено поради подадената молба на осн.чл.327, ал.1, т.12 КТ, получена от ответника на 24.02.2023 г. Сочи, че има непрекъснат трудов стаж при ответника повече от 17 години, което обосновава право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 325 лв. месечно, за срок от 6 месеца.

Предадената и получена от ответника на 24.02.2023 г. нова трудова книжка била върната обратно след оформянето три месеца по-късно - на 24.05.2023 г. През този период било невъзможно да докаже трудовия си стаж и да започне работа при друг работодател, както и да подаде документи за пенсиониране. Първата възможност да поде заявление за пенсиониране била на 25.05.2023 г., от която дата занапред ще бъде изплащана пенсия по чл.68, ал.3 КСО. За периода от 25.02.2023 г./датата на прекратяване на ТПО/ до 25.05.2023 г., била лишена от пенсия по вина на ответника. Неизплатени от страна на работодателя останали претендираните в настоящото производство суми. Ето защо моли за постановяване на положително решение по предявените осъдителни искове.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Не оспорва, че на 17.10.2005г. между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „Куриер" с продължителност на работното време 8 часа. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.03.2022г., работното време на ищцата е намалено на 4 часа, респективно е намалено и трудовото й възнаграждение, което от посочената дата се определя па 325 лева. С влязла в сила Заповед №23-128/21.02.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение". Твърди, че към датата па прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обосновава недължимост на претендираното обезещетение. Оспорва да е получил през месец февруари 2023г. молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ. Оспорва ищцата да е предавала трудови книжки при започването й на работа през 2005г. и такива не са съхранявани в трудовото й досие. От страна на ответника, при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били направени опити за контакт с ищцата, за да й бъде връчена заповедта и да предостави трудовата си книжка за оформяне. Представената през месец април 2023г. нова трудова книжка била своевременно оформена, но ищцата отказала да й бъде изпратена чрез куриер, а получила същата едва на 24.05.2023г.. Навежда доводи, че доколкото ТПО е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение, то ищцата дължи обезщетение и размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В настоящия случаи срокът на предизвестието е 30 дни, а размера на обезщетението 325 лева, тъй като това е брутното възнаграждение за последния пълен отработен месец. С това обосновава възражението си за прихващане, при евентуалното му осъждане. С тези твърдения обосновава неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: че повече от десет години страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „куриер“ при ответника, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 325 лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено.

По силата на трудов договор от 17.10.2005г. ищцата е заемала длъжност куриер при ответника при 8-часов работен ден с основно месечно възнаграждение 250 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж.

С допълнително споразумение от 01.01.2017г. размерът на основното месечно възнаграждение е променен на 460 лева.

Със Заповед на работодателя № 21-243/31.05.2021г. е установено непълно работно време с продължителност 4 часа на ден на служителите назначени на длъжност куриер, за срок 01.06.2021г.-31.04.2021г..

С допълнително споразумение от 01.03.2022г. трудовото възнаграждение на ищцата е определено на 325 лева за работа по график на 4 часа.

Със заповед № 23-128/21.02.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради нарушение на трудовата дисциплина, по чл.190, ал.1, т.2 КТ, състоящо се в неявяване на работа за периода 03.01.2023г.-06.02.2023г. вкл. без уважителни причини.

Заповедта е връчена на ищцата на 14.03.2023г., видно от известие за доставяне /гръб л.92/.

На ищцата са поискани обяснения по чл.193 КТ за неявяване на работа в периода 03.01.2023г.-06.02.2023г. /гръб л. 93/, за което е уведомена на 09.02.2023г..

Представено е известие за доставяне на пратка № **************, изпратена от ищцата и получена от работодателя на 24.02.2023г.. Вписано е, че пратката съдържа предаване на трудова книжка за нанасяне на стаж и молба за напускане.

Представено е известие за доставяне на пратка № PS90270025JJ8, изпратена от ищцата и получена от работодателя на 28.03.2023г.. Вписано е, че пратката съдържа молба за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 и чл.224 КТ, и пращане на трудовите книжки /2 бр./.

Представена е и молба от ищцата, с която отправя искане до работодателя, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 23-128/21.02.2023г., да й бъдат изплатени обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224 КТ, както и съгласие трудовите книжки да бъдат изпратени по пощата.

На 24.05.2023г. ищцата е декларирала, че е получила трудова книжка серия К 1239442, изд. на 24.04.2023г..

От предоставената от НОИ информация от 06.02.2023г. /л.95/ по запитване на управителя М.Н., вх.1056-03-18/31.01.2023г. е видно, че ищцата не получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и към 06.02.2023г. не е подала заявление за отпускане на такава.

В личното трудово досие на ищцата /л.98 от делото/ е приложена молба от нея, за предприемане на действия от работодателя по прекратяване на трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия по чл.68, ал.3 КСО.

Постъпила е информация от НОИ във връзка с издаденото съдебно удостоверение на ищцата /л.179/, от която са видни условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022г. и 2023г.. Ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 КСО на 03.06.2022г. при навършване на възраст 66 години и 10 месеца.

С Разпореждане от 11.10.2023г. № 1382 на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 25.05.2023г. по подадено на 25.05.2023г. заявление.

3

Представено е копие на трудова книжка серия К 1239442, изд. на 24.04.2023г..

На л.152 е приложена информация от РЗИ В. до работодателя, от която се установява, че последното експертно решение на ищцата е ЕР № 0195/009/25.10.2016г., издадено от ТЕЛК за общи болести към МБАЛ Света Анна-В. АД. Лицето няма нова освидетелстване.

Видно от ЕР същото е за срок три години.

От постъпилата информация от Български пощи /л.185/ се установява, че куриерска пратка с известие за доставяне № ************** с подател ищцата е подадена на 23.02.2023г. и доставена на 24.02.2023г. Известието за доставяне е получено от ищцата на 09.03.2023г.. Куриерска пратка с известие за доставяне № PS90270025JJ8 с подател ищцата е подадена на 24.03.2023г. и доставена на 28.03.2023г.. Известието за доставяне е получено от ищцата на 03.04.2023г..

С декларация от 02.09.2005г. /л.119/ ищцата е декларирала, че е получила трудовата си книжка 1 бр. + образци. Оригиналът на декларацията е приложен на л.222 от делото.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че по фиш от ведомост за м. декември 2022г. предоставен от счетоводството на ответника, брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение при пълен отработен месец, който е м. декември 2022г., в който ищцата е отработила 19 от 19 работни дни се включват следните начисления: основна работна заплата 355.00 лв.; трудов стаж и профес. опит (0.6% за 31г.-18.6) 66.03 лв. Общо БТВ: 421.03 лв.

Размерът на претендираните обезщетения е: обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ - шест брутни трудови възнаграждения – 2526.18 лв. Законовата лихва от датата на поканата 28.03.2023г. до датата на подаване на ИМ 19.10.2023г. върху 2526.18 лв. е 178.32 лв.; обезщетение по чл.

226, ал.3 вр. ал. 2 КТ за периода от 24.02.2023г. до 24.05.2023г. -три месеца по БТВ 421.03 лв. е в размер на 1263.09 лв.

От заключението по допуснатата СГЕ се установява, че представената за изследване Декларация от 02.09.2005 г. е изпълнена на един лист формат А-4 с печатен и ръкописен текст. С ръкописен текст са изписани имената „Р. С. С.", длъжността „куриер", месторабота „МБМ експерт ООД, книжка „1" , „образци", и датата. Изследваният подпис е положен в дЯ.та част под текста срещу текста „Подпис". Ръкописният текст и подписът срещу текста „Подпис" в Декларация от 02.09.2005 год., са изпълнени от Р. С. С..