Разпореждане № 543 от 11.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 543 гр. Благоевград, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500620 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 255/15.04.2026 г. по гр. д. № 309/2026 г. по описа на РС – Благоевград е оставена без уважение молбата на С. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против Б. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. *** с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие в нейна полза и в полза на ненавършилите й пълнолетие деца – В. Б. В., ЕГН **********, и Г. Б. В., ЕГН ********** и е отказано издаването на заповед за защита.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, С. П., чрез адв. ***, е депозирала въззивна жалба срещу постановеното решение. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е извършил задълбочен анализ на твърдените актове на домашно насилие и не е отчел в достатъчна степен отражението им върху двете непълнолетни деца. Излага се, че ответникът е упражнявал системен тормоз чрез непрекъснати съобщения и обаждания по „Вайбър“ до детето В., както и чрез настояване за контакт с децата въпреки нежеланието им да разговарят с него. Според жалбата това поведение е довело до стрес, безпокойство и нарушаване на спокойствието на децата, като действията са продължили до късно вечерта на датата, на която се твърди, че е извършено домашното насилие.

Поддържа се още, че съдът не е посочил ясно кои действия на ответника приема, че не съставляват домашно насилие, поради което изводите му са необосновани. В жалбата се изразява становище, че с постановеното решение фактически се цели предрешаване на висящ спор между страните относно упражняването на родителските права по гражданско дело № 912538/2025 г.

1 на Районен съд – Пловдив, образувано преди настоящото производство.

Твърди се също, че съдът не е съобразил в достатъчна степен интересите на децата и е игнорирал важни доказателства, включително становището на ЦОП и заключенията на психолог, според които децата се намират в състояние на страх и стрес. Според жалбоподателя, ако тези доказателства били подробно анализирани, съдът е можел да достигне до противоположен извод относно наличието на домашно насилие. Посочва се, че децата са искали да останат при майката поради притеснения за нейното здравословно състояние, уведомили са баща си, че не желаят контакт с него в конкретния момент, но въпреки това той е продължил да ги притеснява с обаждания до около 23:00 часа. В жалбата се заявява, че подробни оплаквания ще бъдат развити пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Б. К. В., чрез пълномощник адв. С. Б.. В отговора на въззивната жалба се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна, бланкетна и формална, без конкретни правни и фактически доводи, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено след цялостна и обективна преценка на доказателствата и при правилно приложение на Закона за защита от домашното насилие. Според ответника въззивната жалба единствено повтаря вече обсъдени твърдения, които правилно са били приети за недоказани и недостатъчни да установят акт на домашно насилие. Твърди се, че въззивницата не е посочила конкретни грешки в анализа на доказателствата, процесуални нарушения или неправилно приложение на закона, както и че не е оборила основния извод на районния съд, а именно че не е доказано извършване на домашно насилие спрямо молителката и децата на посочените дати. Посочва се, че предмет на делото са били единствено твърдените телефонни обаждания, съобщения и действия пред входната врата, а не цялостният конфликт между родителите или спорът относно родителските права.

В отговора се поддържа, че поведението на бащата не представлява психическо или емоционално насилие, а обичайна реакция на родител, който търси информация и контакт с децата си в деня, определен за лични отношения. Изтъква се, че съдържанието на „Viber“ кореспонденцията не включва заплахи, обиди, принуда или агресивен тон, а единствено въпроси относно местонахождението и състоянието на децата и майката. Оспорва се твърдението за системен тормоз, като се сочи, че част от обажданията изобщо не са достигнали до молителката и едното дете поради блокиране на номера на бащата.

Твърди се още, че описаното звънене, тропане и блъскане по входната врата не съставлява домашно насилие, тъй като молителката и децата не са се намирали в жилището и не са възприели лично действията. Според ответника липсва пряко въздействие върху тяхната психическа неприкосновеност и чувство за сигурност. Поддържа се, че свидетелските показания в подкрепа на 2 тези твърдения са противоречиви и недостоверни, докато показанията на свидетеля на ответника сочат, че той единствено е посетил адреса, за да осъществи режима си на лични отношения с децата.

В отговора се излага и становище, че съдът е обсъдил правилно материалите от ЦОП и психологическите становища, но те не доказват конкретен акт на домашно насилие, а единствено наличие на напрежение и влошени отношения между родителите и децата. Посочва се, че производството по ЗЗДН не следва да се използва като средство за решаване на спор относно родителските права или за ограничаване на контактите между бащата и децата.

Оспорва се и твърдението, че решението предрешава висящия спор за родителските права, като се поддържа, че съдът е разгледал единствено въпроса дали е доказан конкретен акт на домашно насилие. Според ответника именно въззивницата се опитва чрез производството по ЗЗДН да постигне процесуално предимство в спора относно режима на лични отношения. В отговора се поддържа още, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма самостоятелна и достатъчна доказателствена сила, тъй като по делото са събрани и други доказателства, а изложените в декларацията твърдения не са конкретизирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

В заключение се твърди, че по делото не е доказан конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, а установените факти сочат единствено на съществуващ родителски конфликт и проблеми при осъществяване на личните отношения с децата. Поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 от ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 от ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

3

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 19.05.2026 г. от 11:25 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес . Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4