Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 04.08.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 287/2023
Вид
Решение № 127
Подписан
04.08.2023
В сила
04.08.2023
Състав
Мартин Данчев Данчев, Мая Петрова Величкова, Галина Христова Нейчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Сливен, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600287 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Д. Д. М., чрез защитника му адв. М.

Д. от АК - Сливен, против присъда № 75/94-05.2023г., постановена по нохд № 456/2023г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакувания съдебен акт подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен в това, че на 08.02.2023 г. в *** направил опит да отнеме чужди движими вещи /сумата от 110 лв./ от владението на Е. Н. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.54 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

По отношение на веществените доказателства по делото: найлонова торбичка, поставена в хартиен плик, запечатана с лепенка № Г5200 на ОД на МВР - Сливен, кибрит и кибритени клечки, поставени в полиетиленов плик, запечатани е лепенка № Г5199 на ОД на МВР - Сливен, прикрепени към кориците на досъдебното производство, както и 2 броя диска „Verbatim“, е постановено да ес съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият Д. Д. М. е осъден да заплати направените на досъдебното 1 производство разноски в размер на 59,60 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозирана от подсъдимия чрез упълномощения му защитник в установения от закона срок, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, а наложеното наказание като явно несправедливо. Заявява се, че съдът не е отчел, че опитът за грабеж е недовършен, като не са осъществени всички признаци от състава на престъплението, доколкото макар действително да е имал намерението да отнеме противозаконно цигари и пари от дома на Е.

Н., той по собствена воля се е отказал да го стори и съответно не е осъществил кражбата второто престъпление, влизащо в състава на грабежа. Твърди се, че не е отчетено от съда обстоятелството, че подсъдимият не е използвал сила спрямо Е. Н., а е извършил по-леката форма на принуда. Акцентира се и върху факта, че Д. Д. М. чистосърдечно е прицнал за извършеното престъпление и най-искрено в съдебно заседание се е извинил на Е. Н.. По отношение на наложеното наказание се сочи, че то ще се отрази крайно неблагоприятно и на семейството му, доколкото Д. Д. М. е баща на четири малолетни деца, които изцяло зависят финансово от него т.е. обосновава се тезата за явна несправедливост на наложеното наказание, което не е съобразено със семейното му, социално и финансово положение.

Аргументира се и извод, че доколкото подсъдимият сам се е отказал от извършването на грабежа по собствена подбуда, като поради това, че в обективната действителност не са настъпили предвидените в закона общественоопасни последици, следвало е да бъде правилото, обективирано в разпоредбата на чл.18 ал.3 НК и да не се налага наказание на Д.

Д. М.. Въз основа на това се настоява за отмяна на присъдата на Районен съд - Сливен като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В с.з. пред въззивния съд подс. Д. М., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба и допълнението към нея на посочените в тях основания. Настоява за приложението на чл.18 ал.3 от НК и съответно за отмяна на присъдата на Районен съд - Сливен като неправилна и незаконосъобразна, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Частният обвинител Е. Н. А., редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява упълномощения й повереник. Последният заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена като такава.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен, заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а наложеното наказание – справедливо.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се 2 запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на подсъдимия, депозирана чрез неговия защитник, за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:

На 07.02.2023 г. в ***, подс. Д. М. употребил значително количество алкохол в дома си. Тъй като му свършили цигарите, около 23,00 часа посетил бензиностанция МК „Петрол“ - с. Крушаре, за да си закупи, след което се върнал в дома си и продължил да пие.

След полунощ, вече на 08.02.2023 г., решил да извърши грабеж, тъй като имал нужда от парични средства.

Насочил се към имота на пострадалата Е. А., находящ се в същото село, на ул.

„Васил Коларов“ № 4. В двора имало построена двуетажна къща, в която живеел свид. С. С.

- син на свид. Е. А., стопански постройки и една обикновена едноетажна постройка, в която живеела самата Е. А.. Подсъдимият М. прескочил оградата на двора, която била изградена от мрежа и се запътил към двуетажната къща, вратата на която не била заключена. Влязъл в сградата и се насочил към стаята, която помещавал свид. С. С., намираща се на втория етаж на къщата.

Тъй като свид. С. С. отсъствал, подсъдимият започнал да рови по шкафовете, за да търси пари и цигари. Вадел от шкафовете дрехите и ги хвърлял по земята. На масата до телевизора намерил кутия, в която имало 5 цигари м. „Давидоф“ и кибрит, които взел.

Започнал да пали кибритените клечки, за да си свети, които хвърлял по пода. Тъй като не намерил парични средства, решил да посети постройката, в която живеела, свид. Е. А., за да вземе от нея пари. От стаята на свид. С. С. взел една найлонова торбичка, която си сложил на главата, за да не бъде разпознат от свид. Е. А..

Подсъдимият влязъл в постройката, където живеела свид. Е. А., вратата на която не била заключена и се насочил към кухнята, откъдето взел един нож. След това влязъл в стаята, обитавана от свид. Е. А., която спяла, но внезапно се събудила от присъствието на подс. Д. М.. На светлината на телевизора, който работел, видяла силуета му. Седнала на леглото и успяла да стигне до ключ, който се намирал в близост до леглото й и да светне лампата. Тогава забелязала хладното оръжие, което подсъдимият държал. Същият насочил острието на ножа към свид. Е. А., приближил се към нея и заплашително й казал: „Давай парите”. Свид. Е. А., стресирана от поведението на подсъдимия, не могла да му отговори нищо. Тя не можела да разпознае подсъдимия М., който бил с торбичката на главата.

Подсъдимият с помощта на ножа натиснал ключа на лампата и я изгасил. В този момент 3 свид. Е. А. набрала смелост, пресегнала се и свалила торбичката от главата на подс. Д. М., но вече било тъмно и не можела отново да го разпознае. Попитала го: „Ти ли си М. циганина”, предполагайки, че е той, тъй като преди това е ходил да работи в имота й.

Подс. Д. М. се уплашил и решил да се оттегли, напускайки стаята и постройката, като държал в ръцете си ножа, който по - късно изхвърлил някъде по пътя към дома си. В портмонето си, което се намирало в дамската й чанта, свид. Е. А. имала сумата от 110,00 лева, която подсъдимият не можал да вземе. След като подс. Д. М. т напуснал стаята, свид.

Е. А. цъкнала лампата и забелязала торбичката, която той ползвал, която останала на раклата на леглото. Влизайки в кухнята, свид. Е. А. забелязала също, че липсва един от кухненските й ножове от комплект „Дормео“. Същата предположила, че с този нож подсъдимият я е заплашил. Уплашена, свид. Е. А. позвънила на свид. Д. С., неин съсед, който й казал, че веднага тръгва към нея.

Свид. Е. А. излязла от постройката и се насочила към пътната врата на двора, за да я отключи. В този момент забелязала, че в двуетажната къща, където живеел синът й, нещо свети. Двамата със свид. Д. С. установили, че разхвърляните по пода дрехи в стаята на свид.

С. С. горели, тъй като явно се били запалили от клечките кибрит, които преди това хвърлил подс. Д. М.. Свид. Д. С. взел една вила от двора, върнал се обратно и с помощта й изхвърлил горящите дрехи извън къщата, след което излязъл заедно със свид. Е. А., тъй като постройката била много задимена. Тогава свид. Е. А. сигнализирала органите на полицията и разказала на свид. Д. С. подробно за случилото се. На него му направило впечатление, че тя била много уплашена и разстроена. Същият останал при свид. Е. А. до пристигането на полицейските служители.

В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, за което е изготвен протокол от 08.02.2023 г., ведно с фотоалбум, неразделна част от него. При огледа били иззети като веществени доказателства найлоновата торбичка, кибрит и кибритени клечки, ползвани от подс. Д. М.. В последствие бил извършен и допълнителен оглед на местопроизшествие.

С протокол от 08.02.2023 г. Г.Й.В. - майка на подс. Д. М. предала доброволно ползвания от сина й 1 брой мобилен телефон м. „Сони“, който с разписка от 13.03.2023 г. й бил върнат.

С протокол от 21.02.2023 г. Т.Г.С. предала доброволно 1 брой CD-R, съдържащ записи от камери на бензиностанция МК „Петрол“ - ***, която подс. Д. М. посетил на 07.02.2023 г., преди да влезе в имота на свид. Е. А..

С протокол от 28.02.2023 г. Р.К.Г. предал доброволно 1 брой CD-R, съдържащ записи от камери от 08.02.2023 г., поставени на частен дом в ***.

Видно от заключението на изготвената по делото видео - техническа експертиза, предоставените за изследване 2 броя CD дискове съдържали видеозаписи, от които били извлечени снимкови кадри на подс. Д. М. при посещението му в бензиностанцията и кадри от улицата, по която подсъдимият се движил към дома на свид. Е. А.. Снимковите кадри 4 били представени в снимково приложение и са подредени в хронологичен ред.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния съд по отношение на фактите по делото, които се установяват от събраните доказателства.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата писмена жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят, още повече, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.372 ал.4 от НПК и подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.