Решение № 863 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20221100503654 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление за разноски от 26.01.2022г. по изп.дело № 20228510400053 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата се твърди, че постановлението на съдебния изпълнител, с което е намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 800лв. на 700лв. е неправилно и незаконосъобразно, както и че липсва произнасяне по направеното искане за преизчисляване на пропорционалната такса. Поддържа се, че е налице злоупотреба с право, доколкото предмет на изпълнителното дело е вземане в размер на 150лв., като необосновано е приетото от ЧСИ, че това вземане е дължимо на двама взискатели, като за събиране на вземането ЧСИ е начислил 808,91лв. разноски по изп.дело, както и 199,07лв. такси по ТТРЗЧСИ и по този начин общият размер на задължението по изп.дело възлиза на 1157,98лв. Излага се, че при извършване на проверка в публичния Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е установил, че взискателите са свързани лица, тъй като имат един и същ собственик на капитала, който е и управител на двете дружества и че макар да не става ясно на какво основание е конституирал двете дружества като взискатели, предвид факта, че изпълнителният титул е издаден в полза на друго лице, ЧСИ следва да е упражнил контрол за добросъвестно упражняване на процесуалните права от взискателите. Твърди се, че претенциите на взискателите за присъждане на разноски по изп.дело в размер близо шест пъти по-висок от размера на вземането води до неоснователно обогатяване за сметка на длъжника. Излага се, че на 11.01.2022г., ведно с поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/ по настоящото дело, в „Софийска вода“ АД са получени още 13 ПДИ по изп.дела с последователни номера, взискатели по всяко от които са по две дружества, в различни комбинации, които са свързани лица, с един и същ едноличен собственик на капитала и управител. Предмет на тези изп.дела са незначителни суми с начислени значителни разноски, многократно надвишаващи задължението, предмет на изп.дело. С обжалваното 1 постановление ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение от 800лв. на 700лв., без да изложи мотиви защо счита, че това е размерът, който следва да бъде определен в полза на взискателите, като чрез наглед легитимно правно средство – предвидената в закона възможност за репариране на сторените разноски от взискателя в изп.производство, се достига до противоправен резултат – увреждане на интересите на длъжника, като жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С427/16 и С-428/16. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление за разноски, като се отмени начисляването на разноски за адвокатско възнаграждение по изп.дело, а в условията на евентуалност – да се намали размера на разноските, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изп.производство, както и да се коригира размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ.

Направено е искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателите по изпълнителното дело – «Г.С.М.П.» ЕООД и «Г.С.Ч.» ЕООД, подадени чрез пълномощника им – адв. М. Л.Л.. Излага се, че жалбата е недопустима в частта за размера от 300лв., доколкото с изрично постановление ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до 400лв. по подадена молба от взискателите. В останалата част взискателите оспорват жалбата като неоснователна, излагат, че освен молбата за образуване на изп.дело са подавали и други молби и са изразявали становища, като по изп.дело са извършени множество изп.действия. Твърди се, че относно оспорването на таксите, начислени от ЧСИ по изп.дело, правото на длъжника да обжалва е преклудирано, доколкото ЧСИ му е връчил съобщение за образуваното изпълнително дело, в което е посочил размера на задължението, приетото възнаграждение за процесуално представителство и размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима – подадена от длъжника в изп.производство, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол..

Неоснователно е възражението на взискателите за частична недопустимост на жалбата, доколкото предмет на настоящото дело е законосъобразността на Постановление за разноски от 26.01.2022г., с което е намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 800лв. на 700лв., а постановлението, с което ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до 400лв. е издадено след подаване на жалбата. Неоснователно се явява и възражението им за недопустимост на жалбата по отношение на таксите, начислени от ЧСИ по изп.дело, доколкото такова искане длъжникът е направил в срока за доброволно изпълнение с молба вх.№ 04654/21.01.2022г., макар да липсва произнасяне от съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Изп.дело № 20228510400053 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851, с район на действие СГС, е образувано на 11.01.2022г. по молба на «Г.С.М.П.» ЕООД, ЕИК ******* и «Г.С.Ч.» ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез пълномощника им – адв. С.Й.Д. срещу «Софийска вода» АД, ЕИК *******, и въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2021г., издаден по определение от 29.04.2021г. по гр.дело № 390/2018г. на СРС, 174 състав, за заплащане на адв. Н.И.И., на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, на сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

В молбата за образуване на изп.дело е посочено, че вземането е прехвърлено на двете дружества с договор за цесия от 01.12.2021г., за която длъжникът е уведомен, като е поискано налагането на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите 2 имоти, притежавани от него, налагане на запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. Към молбата за образуване на изп.дело е приложен договор за цесия от 01.12.2021г., с което цедентът Н.И.И. е прехвърлил на цесионерите «Г.С.М.П.» ЕООД, ЕИК ******* и «Г.С.Ч.» ЕООД, ЕИК *******, и двете с управител Г.К., вземането си по горепосочения изп.лист.

На 11.01.2022г. на длъжника „Софийска вода“ АД е връчена ПДИ с изх.№ 1302/11.01.2022г.

С молба вх.№ 02673/12.01.2022г. взискателите, чрез пълномощника си, са оттеглили посочените в молбата за образуване на изп.дело способи за събиране на вземането и са поискали да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Заявили са, както в молбата за образуване на изп.дело, искане за събиране на сумите заедно с направените разноски за изп.дело за сумата от 5,91лв., платени за издаване на изп.лист, 3лв. за преведена такса към ЧСИ и платеното адвокатко възнаграждение в общ размер на 800лв.

В срока за доброволно изпълнение, с молба вх.№ 04654/21.01.2022г. „Софийска вода“ АД е направило изявление, че задълженията по изп.дело ще бъдат заплатени, но са оспорени посочените в ПДИ разноски по изп.дело в размер на 808,91лв. по съображения, идентични с тези в жалбата. Длъжникът е възразил, че присъденото адвокатско възнаграждение не преследва легитимни цели, а представлява злоупотреба с право, като е поискал да бъде отменено начисляването на посочените по-горе разноски, а в условията на евентуалност – същите да бъдат намалени до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изп.производство. Направил е и искане за преизчисляване на пропорционалната такса. С Постановление за разноски от 26.01.2022г. на ЧСИ М.П., във връзка с възражението на длъжника, е намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 800лв. на 700лв., без да се е произнесъл по направеното искане за преизчисляване на пропорционалната такса.

В срока за обжалване на постановлението, е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело.

След депозиране на жалбата е подадена молба с вх.№ 08500/07.02.2022г. от пълномощника на взискателите, в която е направено искане за намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение.

Със съобщение изх.№ 4807/07.02.2022г. ЧСИ е уведомил длъжника, че по молба на взискателите приетото по делото адвокатско възнаграждение е намалено на 400лв., като освен дадените указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, на длъжника е указано, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да заяви дали поддържа или оттегля подадената жалба.

В становище вх.№ 11810/16.02.2022г. длъжникът е заявил, че поддържа жалбата, доколкото молбата на взискателите за намаляване на адвокатското възнаграждение до 400лв. е пореден опит да бъде легитимирана злоупотребата с процесуални права.

Установява се по делото, че преди образуване на изпълнителното производство, на 03.12.2021г. е изпратено уведомление до „Софийска вода“ АД по телепоща за сключения между адв. Н.И., като цедент и «Г.С.М.П.» ЕООД и «Г.С.Ч.» ЕООД договор за цесия на вземането за адвокатдско възнаграждение, присъдено по гр.дело № 390/2018г. на СРС, 174 състав поравно на двете дружества. С полученото уведомление жалбоподателят е поканен да заплати присъдената в полза на адв. И. сума на новите си кредитори – «Г.С.М.П.» ЕООД и «Г.С.Ч.» ЕООД, но доколкото липсват посочени банкови сметки на цесионерите, съдът намира, че жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да плати дължимата сума по изп.лист още преди образуване на изпълнителното дело, бил е лишен от възможността да изпълни доброволно.

3

В случая, както в жалбата, така и в молбата до съдебния изпълнител, съдържаща искане за намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, жалбоподателят/длъжникът/ „Софийска вода“ АД е направил възражение за злоупотреба с правото на разноски.

При наличието на такова възражение съдът е длъжен да разгледа фактите и ако установи злоупотреба, да не уважи искането за разноски, доколкото разпоредбата на чл.3 пр.1 от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

От представените по делото доказателства се установява, че изп.дело е образувано по молба на две свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 от ТЗ /лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото/, а именно „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД, доколкото същите са с един и същ собственик на капитала и управител на двете дружество, съгласно извършена справка в ТРРЮЛНЦ, както и че изпълнителния лист, представен с молбата, е издаден срещу „Софийска вода“ АД, в полза на адв. Н.И.И. по гр.дело № 390/2018г. на СРС, 174 състав, за заплащане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр.чл.38 ал.2 от ЗАдв, на сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

В изпълнителното производство двамата взискатели са имали един и същ пълномощник – адв. С.Й.Д., като е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. общо.

Макар лицата да могат да се ползват от правата си, те не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото, като използването на правото от носителя му не по предназначението му представлява злоупотреба с правото и води до неправомерно упражняване на същото. Злоупотребата с права цели неправомерен резултат – засягане на чуждо защитимо право, катоа противоправната цел на вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане.