Решение № 1761 от 23.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3122/2022
- Вид
- Решение № 1761
- Подписан
- 23.12.2022
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1,б."в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.121а,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.121а,ал.1,т.1 б."а" и ал. 8 · Кодекс на труда
- чл.121а,ал.1,т.1 б."а" и ал. 8 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.2,ал.2 · Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
РЕШЕНИЕ
№ 1761 гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110203122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ДИАКОМ 7” ЕООД,БУЛСТАТ 200194621, представлявано от Д. К. К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №03-2200389/18.05.2022 год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Варна.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като твърди, че същото е нищожно, незаконосъобразно,представлява маловажен случай, наложения размер на имуществената санкция е несъразмерно голям, в сравнение с допуснатото административно нарушение. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от лица, които нямат правомощието за това, както и че АУАН е съставен извън срока по чл.34,ал.1,б”в” от ЗАНН. Излагат се подробни мотиви.
В съдебно заседание, дружеството редовно призовано, се представлява от адв.И. К., ВАК, който поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова, която моли съда да остави жалбота без уважение. Претендира за изплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено:
От фактическа страна:
При извършена проверка, индивидуализирана в Протокол за извършена проверка № 1
ПР2211499 от 27.04.2022 год. по спазване на трудовото законодателство на «Диаком 7 ЕООД, БУЛСТАТ 200194621 Н. З., главен инспектор при Д ИТ Варна установила, че дружеството в качеството му на работодател е командировало в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава - членка Европейския съюз - Швеция лицето Н.С.У., ЕГН **********, на длъжност „тръбар" в Швеция, с допълнително споразумение от 02.09.2021 год. по договор с «Tura-Mont" s.r.o.. Чешка република, като не е начислил и изплатил във ведомостта за заплати за месец септември 2021 год. на работника уговореното трудово възнаграждение с допълнителното споразумение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава - Швеция, за целия срок на командироването, като видно от ведомостта за заплати за месец септември 2021 год. на работника е начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 650лв., пропорционално на отработеното време, а основната работна заплата през 2021г. по КТД в сектор «Индустрии" е в размер на 166,15 шведски крони на час, като информацията е взета от официален източник на Швеция на посочения линк, от който следва да се черпи информация за КТД https://www.av.se/en/wc.rk-environment-wotk-cind-inspectiors/foreign-la sweden/Postingforeign4abour-m-sweden/swedisM hl=colective%20agreement.. agreements/?hl=collective-agreements/?
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.6,ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници ислужители в рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г..Нарушението е извършено на 26.10.2021 год. в гр.Варна, *** – седалище и адрес на управление, когато е следвало работодателят да начисли и изплати уговореното трудово възнаграждение с допълнително споразумение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работата в приемащата държава – Швеция
За констатираното нарушение бил съставен и надлежно връчен на представляващия дружеството акт за установяване на административно нарушение № 03-2200389/27.04.2022 г., който не направил възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП №03-2200389/18.05.2022 год., с което за извършено нарушение на чл.6,ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.,във вр. с чл.121а, аб.1,т.1, б.”а” и ал.8 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 лв..
Разпитана в хода на съдебното производство актосъставителят З. потвърждава изложеното в АУАН.Твърди, че поводът за проверка на дружеството бил подаден сигнал от лицето, свързан с изплащане на трудовото му възнаграждение. При преглед на представените от дружеството документи установила, че У. е бил командирован на 2 територията на друга държава-членка на ЕС-Швеция, на длъжност „ тръбар”.С него било сключено допълнително споразумение, с което е бил командирован в Швеция. При преглед на ведомостите на заплати през месец септември 2021 год. установила, че на У. било начислено възнаграждение в размер на минималната работна заплата за България, като съгласно КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги, задължение на работодателя е да изплати възнаграждение, не по-малко от минималната работна заплата в приемащата държава. След като направила справка в сайта на приемащата държава и установила размера на възнагражденията в сектор индустрия.
С показанията си св.Д. потвърждава показанията на св.З..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка № ПР2211499 от 27.04.2022 год. по спазване на трудовото законодателство на «Диаком 7 ЕООД, БУЛСТАТ 200194621 , договор за поръчка, допълнително споразумение № 190 към трудов договор № 329/02.09.2021 год.,трудов договор № 329/02.09.2021 год., ведомост за заплати месец септември 2021 год., фиш за заплата, обяснение на осн. чл.402 от КТ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2-годишният срок от извършване на нарушението по чл.34, ал.1,б."в" от ЗАНН. В този смисъл са неоснователни направените възражения в тази насока.
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. По разбираем и изчерпателен начин са описани всички съставомерни факти и им е дадена съответна правна квалификация.
НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция ИТ Варна,съгласно приложената Заповед № 3-0157/16.02.2022 год., като АУАН също е съставен от компетентно лице.
3
Съгласно разпоредбите на чл.416,ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ".
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Предвид изложеното, състава на съда намира възраженията и в тази насока за неоснователни.
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ дружеството-жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. В НП се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Правилно е квалифицирано нарушението по чл.121а,ал.1,т.1 б."а" и ал. 8 от КТ. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Неоснователно е и възражението, че АНО е следвало да издаде един общ АУАН, респ. едно НП, включвайки всички установени при проверката на дружеството нарушение, като наложи едно общо наказание. ЗАНН не познава института на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Дори да беше издал едно НП, АНО щеше да конкретизира всяко едно от административните нарушения и за всяко щеше да наложи отделно наказание.
Съгласно чл.121а, ал.1,т.1,б."а" от КТ, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо простраство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Съгласно чл.2,ал.1 от НУРКИРСРПУ, издадена на основание чл.121а,ал.8 от КТ, при 4 командироване на работници или служители в случаите по чл.121а,ал.1,т.1 от КТ, работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Споразумението следва да съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; 4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4; 8. вида на транспортните средства и маршрута ал.2 от същата разпоредба.
Съгласно чл. 6, ал.4 от наредбата, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
От събраните по делото доказателства е установено, че въззивника има качеството на работодател, а лицето У. - работник, който е бил командирован в Швеция да изпълнява временна работа, съгласно сключеното допълнително споразумение към трудовия договор.