Решение № 114 от 01.04.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Г.О. , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20204120101340 по описа за 2020 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 318 ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „ЕнергоПро Продажби” АД иск за установяване, че И. Д. Н. дължи на ищеца сумата от 1448,76 лв. – главница, за доставена в периода от 06.09.2019 г. до 02.10.2019г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., м-т “Бабенец – вили, с аб. номер ***, както и сумата от 74,85 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 29.05.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 634/2020г. на ГОРС.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът е представил извлечение видно от което е, че е заплатил на 11.11.2020 г. задължение към ищеца на стойност 1584,56 лв. по горепосоченото вземане.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва от ответника, а и от приетите като доказателство по 1 делото: справка за потребление издадена от ищеца на името на А.И.П. за периода 06.09.2019 г. до 02. 10.2019 г., фактура №0285560846 08.10.2019 г., се установява, че ответникът дължи сумата от 1448,76 лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва към 29.05.2020 г. в размер на 74,85 лв.

Представена е и справка от Служба по вписванията при ГОРС, видно от която е, че ответникът през 2011 г. е придобил захранения с електричество недвижим имот, обект с аб. номер ***, чрез дарение направено от А.И.П..

По делото не се спори, че ответникът е преустановил плащанията си за доставка на ел. енергия. Не се спори и размера на задължението. Съдът намира, че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби” АД, потребителят се е задължил да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и начина определени в тях.

Съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ, неполучаването на фактурата за изразходваната енергия не го освобождава от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в случай на забава потребителят дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.

Ето защо искът за главница и лихва за забава е основателен. Поради неплащане на посочените по-горе задължения ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№634/2020 г. по описа на ГОРС, на 10.06.2020 г. ГОРС е издал Заповед за изпълнение по чл. 41 0 от ГПК № 575 срещу ответника.

След направено от ответника възражение по реда на чл. 414 ГПК н а 08.09.2020 г. „Енерго – Про Продажби” АД в законоустановения срок е предявило настоящия установителен иск, като е представило доказателства по заповедното производство.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

2

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на договор за доставка на електрическа енергия и общите условия към него. Безспорно се установи, че ответникът И. Д. Н. в периода 06.09.2019 г. до 02.10.2019 г. е консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че между страните е сключен договора за продажба на ел. енергия , като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества. С оглед на това и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да бъдат изплатени на ищеца. Неизплащането на сумите е неизпълнение на договора, който факт, обаче е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди.

На доказване подлежи само изпълнението на договора.

Установи се в хода на процеса , след образуване на заповедното производство и по време на исковото , че Н. е изплатил изцяло задължението си към „Енерго – Про Продажби” АД за дължимите суми по договора между страните. В този смисъл са ангажирани писмени доказателства с молба от 20.

11. 2020 г., видно от които е, че е внесъл по сметка на дружеството сумата от 1584, 56 лв., с дата на захранване на сметката 11.11.2020 г., т. е. след образуване на настоящото дело. С оглед приложението на нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе в предвид този факт . Сумата е достатъчна да покрие задължението му от 1448,76 лв. главница и сумата от 74,85 лв. лихва.

Поради това предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.

3 чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, следва да бъдат отхвърлни, заради плащането извършено от ответника в хода на процеса.

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:

Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящето производство съгласно т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното производство в размер на 50 лв., така и направените в настоящето производство в размер на общо 247,50 лв./ от които 77,50 лв. внесена държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 120 лв. депозит за вещо лице /.

Водим от горното, Горнооряховският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК от „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:103533691 иск срещу И. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.О., м-т *** , за признаване за установено по отношение на ответника, че м у дължи следните суми: 1448,76 лева представляваща главница п о неизпълнено задължение по договор за продажба на ел. енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., м-т ***, вила, с аб. № 0506703013, за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2019 г., както и мораторна лихва върху главното вземане в общ размер на 74,85 лева, представляваща сбора от лихви на всяка фактура от падежа до 29.05.2020 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 09.06.2020 г. до 11.11.2020 г. – датата на извършеното от ответника плащане, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ извършено в хода на процеса .

4

ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.О., м-т ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:103533691, сумата от 247,50 лв. за направени разноски по исковото производство и сумата от 50 лв. за направени разноски по заповедното производство ч.гр.д.№ 634/2020 г. по описа на ГОРС.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 634/2020 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________ 5