Решение № 7189 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7189 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Л.

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100511302 по описа за 2025 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. В. срещу Решение № 12855/01.07.2025 г. по гр.д. № 64599/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), в частта, в която са отхвърлени претенциите й с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК и чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК за месечна издръжка на детето М.Г. З., роден на **** г., за разликата над присъдения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 800 лева. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение в атакуваната част и несъобразяване на събраната по делото доказателствена съвкупност. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго такова, с което да бъде определена месечна издръжка на детето М. в размер на 800 лева месечно за заявения период.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Н. З. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения.

Г. Н. З. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 12855/01.07.2025 г. по гр.д. № 64599/2023 г. по описа на СРС в частта, в която са уважени претенциите на В. В. В. с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК и чл.127, ал.2 вр.чл.149 СК за месечна издръжка на детето М. за разликата над сумата от 300 лева до присъдения размер от 500 лева, както и в частта за началната дата на присъдената издръжка на малолетния син на страните за минало 1 време. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част и е отправено искане за отмяната му в същата част и постановяване на друго, с което претенциите за издръжка на детето да бъдат отхвърлени за разликата над 300 лева месечно и за периода преди 03.03.2023 г. по отношение на издръжката за минало време.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. В. В. е подал отговор на въззивната жалба на Г. Н. З., с който оспорва последната по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 12855/01.07.2025 г. по гр.д. № 64599/2023 г. по описа на СРС е утвърдено постигнатото между В. В. В. и Г. Н. З. споразумение по чл.127 СК, с което упражняването на родителските права по отношение на детето М.Г. З. се предоставя на неговата майка В. В. В., при която е определено местоживеенето на малолетното и майката се задължава при промяна на адреса на местоживеене да уведоми незабавно бащата за новия си адрес, определен е режим на лични отношения между детето М. и неговия баща Г. Н. З.

(всяка нечетна седмица от календарната година, след приключване на занятията в съответното учебно заведение в четвъртък в присъствен ден, а в неприсъствен ден от 09:00 от дома на майката до 19:00 часа в неделя, както и всяка четна седмица от календарната година в дните вторник и сряда след приключване на съответното учебно заведение, когато дните са присъствени до 19:30 часа, когато трябва да върне детето в дома на майката; три пъти по десет последователни календарни дни през лятото (в месеците юни, юли и август) и 5 дни през месец септември, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, като в случай на липса на разбирателство между родителите по отношение на конкретния период - бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето през първите десет календарни дни на всеки от месеците юни, юли и август и първите пет дни от месец септември от 09:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден; всяка четна година за коледните празници, за времето от 09:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември, всяка нечетна година за новогодишните празници, за времето от 09:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, както и всяка четна година за великденските празници, за времето от 09:00 часа на Разпети петък до 19:00 часа на понеделник след Великден; детето да празнува рождения си ден – 03.11. и именния си ден 14.04. с двамата родители, а ако не се постигне съгласие - бащата ще може да вижда детето си на рождения му ден и имения му ден всяка нечетна година за времето от 09:00 часа до 19:30 часа, а ако е учебен ден след учебните занятия до 20:00 часа, когато следва да го върне на майката; за рождения ден на бащата 30.08. за времето от 09:00 часа до 20:00 часа, за рождения ден на майката 22.03. за времето от 09:00 часа до 20:00 часа, а ако е учебен ден след учебните занятия до 20:00 часа, само когато рождения ден съвпада с режима на лични 2 отношения на бащата с детето, като майката се задължава да върне детето в дома на бащата в случай, че след рождения ден следва да продължи режимът му на лични отношения с бащата; бащата се задължава да взима и връща детето по местоживеенето му при всеки контакт, освен ако не е уговорено друго предаване между родителите, респективно за времето, в което следва да взима детето от съответното учебно заведение. Посочено е, че пределеният режим (четвъртък-неделя и вторник-сряда) на лични отношения спира да действа, през летния сезон (месеците юни, юли и август) и през месец септември по време на годишния отпуск на майката, но не повече от общо 35 дни, както и всяка нечетна година за коледните празници, за времето от 09:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември, всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 09:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна година, както и всяка нечетна година за великденските празници, за времето от 09:00 часа на Разпети петък до 19:00 часа на понеделник след Великден и страните се задължават да се информират всяка седмица от календарната година - бащата след осъществяване на режима на лични отношения, а майката преди осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето, по отношение на здравословното състояние на детето, учебния процес и други нужди, касаещи детето, която информация е необходимо другият родител да знае с оглед опазване здравето и живота на детето и образователните му нужди и комфорт, както и майката се задължава да уведомява бащата минимум три седмици преди датата на ползвания от нея годишен отпуск през месеците юни, юли, август и септември на вписани електронни адреси). Със съдебното решение, на основание чл.127, ал.2, вр. чл.143, ал.2 и чл.149 СК, бащата Г. Н. З. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето М., чрез неговата майка и законен представител В.

В. В., в размер на 500 лева, считано от 23.11.2022 г. (една година назад от датата на предявяване на исковата молба на 24.11.2023 г.), до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване и исковете са отхвърлени за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 800 лева, като неоснователни. Първоинстанционният съд е допуснал, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Г. Н. З. да заплати по сметка на СРС 720 лева, представляващи държавна такса за издръжката.

Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Не се спори и се установява в производството от приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 08.11.2022 г. на Столична община - район „Красна поляна“, че страните са родители на детето М.Г. З., родено на **** г.

Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две 3 кумулативни изисквания, с които първоинстанционният съд се е съобразил.

Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

Въз основа на констатациите от социалните проучвания, закрепени в приобщените по делото социални доклади, включително изготвения за нуждите на въззивното производство на основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, се установява, че детето М. посещава 18 ДГ „Детски свят“, където е записан на занимания по плуване, таекуондо, английски език, народни и латино танци. Същите се провеждат по два пъти седмично, а цената на едно посещение е по 6 лева, като класовете по плуване се заплащат по 8 лева. Подрастващият все още ползва пелени, чиято седмична стойност е 50 лева. Малолетният има нормално за възрастта му развитие, няма специални здравни и образователни нужди. Установени са обичайни за възрастта на малолетния потребности, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, медицински грижи, образование и развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд. При определяне на общия размер на следващата се на детето издръжка въззивният съд съобразява, че същият следва да осигури условията на живот на подрастващия, каквито е имало преди раздялата на родителската двойка, инфлационните процеси в страната (отчетената годишна инфлация към месец 10.2025 г. по индекс на потребителските цени по публично достъпна информация, публикувана на електронна страница на Националния статистически институт / https://www.nsi.bg//е 5.3%, като най – голямо увеличение спрямо предходния месец на годината е отчетена в групите „Облекло и обувки“ (7.1%), „Развлечения и култура“ (5.5%) и „Образование“ (1.1%)) и заявения размер на издръжката от всяка от страните с исковите им претенции. Поради изложеното съдът определя общия размер на следващата се на детето месечна издръжка от 800 лева за целия исков период.

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своите деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззиваема страна и въззивник З. издръжка на детето съдът съобразява младата и работоспособната възраст на бащата, липсата на твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи разходи за лечение, отсъствието на други алиментни задължения, жилищната му обезпеченост, ангажираността му в един от най – бързо развиващите си и перспективни 4 сектори, предлагащи широки възможности за професионална реализация и висока стойност на вложения труд, декларирания и доказан месечен доход на същия. Съдът отчита, че бащата е съдружник в „9 музи“ ООД и управител и едноличен собственик на капитала на „Идеален имот“ ООД, което предполага допълнителни възможности за реализиране на доходи.

Следва да бъде отчетено, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити, тъй като предназначението на първото е да осигури средства за съществуване на детето. Обратното би означавало, че родителят, може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.