Разпореждане № 119655 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 119655 гр. София, 23.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Частно гражданско дело № 20241110144451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „********************* срещу Д. И. М., с което се претендират следните вземания по Договор за потребителски кредит № 334372/03.07.2019 г., сключен между ********************* и Д. И. М., които са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., а именно: 1 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането; 283.22 лв. – законна лихва за забава за периода от 05.07.2020 г. до 27.06.2024 г.; 335.15 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.

19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

В случая освен главницата и мораторната лихва се претендира и договорна неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение. Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на неустойка за непредставяне в срок на обезпечение (банкова гаранция или поръчител) на задълженията му по договора. Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е 1 отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, и следователно клаузата за неустойка е нищожна и на това основание.

След като неустоечната клауза е нищожна, вземането, произтичащо от нея, не може да се отнесе към категорията на безспорните вземания, поради което не може да бъде защитено по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „********************* срещу Д. И. М. – за следното вземане по Договор за потребителски кредит № 334372/03.07.2019 г., а именно: 335.15 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2