Решение № 320 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110159052 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответниците А. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** и К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на 802,30 лв. доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ********, абонатен *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, сумата 123,34 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата 36,20 лв. – такса за дялово разпределение през периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 7,63 лв. обезщетение за забава върху вземането за такса за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52768/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, за което вземане ответниците отговарят разделно всеки за 1/2, а именно: по 401,15 лв. доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, сумата 61,67 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., по 18,10 лв. – такса за дялово разпределение през периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, и сумата 3,82 лв. обезщетение за забава върху вземането за такса за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало 1 по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. е предоставена услуга дялово разпределение, която не е заплатена. Претендира и обезщетение за забава върху цената за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2022 г.

Ответникът А. Ч. К. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца и няма качеството на потребител на топлинна енергия. В условията на евентуалност, релевира възражение за настъпила погасителна давност.

Ответникът К. А. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е собственик и ползвател на процесния имот, тъй като бракът й с починалия Ч А.ов К. – баща на ответника А. Ч. К., е прекратен през 1981 г., преди Ч К. да е придобил процесния имот. Отделно от това поддържа, че с прекратяването на брака е изгубила качеството си на наследник на бившия си съпруг.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том LVII, дело № 12256 от 31.07.1992 г. Ч А.ов К. е придобил собствеността върху Апартамент № 11, находящ се в гр. София, .........., като същият с молба от 06.08.1982 г. до ищцовото дружество е пожелал за имота му да бъде открита партида за топлоснобдяване.

По делото е представена Удостоверение за наследници с изх. № ...................... г., издадено на 10.11.2022 г. от СО – район „Средец“, видно от което Ч А.ов К. е починал на 23.09.2003 г. и е оставил за наследник ответника А. Ч. К..

Представено е копие на личен регистрационен картон на ответника К. А. А., от който се установява, че същата е майка на ответника А. Ч. К., била е в брак с Ч А.ов К., но същият е прекратен с решение по гр.д. №2253/1881 г.

По делото е представен Протокол от общото събрание на етажтните собственици на сграда на адрес: гр. София, ................ от 06.11.2012 г., с който е взето решение третото лице - помагач „Директ“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД за процесния период, както и сертификат за измервателните уреди.

2

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми топлинна енергия само за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 694,37 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава – 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г. – 107,16 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.Сумата на главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 36,20 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от датата от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. е в размер на 7,80 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том LVII, дело № 12256 от 31.07.1992 г. и Удостоверение за наследници с изх. № ...................... г., издадено на 10.11.2022 г. от СО – район „Средец“, ответникът А. Ч. К. е бил единствен собственик на топлоснабдения имот за процесния период, като единствен наследник на първоначалния собственик на имота – Ч А.ов К.. Следователно може да се обоснове извод, че същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.

Не би могъл да се обоснове такъв извод обаче за ответника К. А. А., която е майка на ответника А. Ч. К. и бивша съпруга на Ч А.ов К.. Видно от представеното по делото копие от личния регистрационен картон на този ответник, бракът между нея и Ч А.ов К. е прекратен през 1982 г., а последният е придобил имота през 1992 г., следователно имотът е бил негова индивидуална собственост. От друга страна, с прекратяването на брака между съпрузите, те изгубват качеството си на наследници на преживелия съпруг, поради което ответникът К. А. не е наследник на Ч К., което се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници. Следователно ответникът К. А. не е била собственик или ползвател на имота през процесния период, поради което не се легитимира като потребител на топлинна енергия. Само на това основание предявените срещу нея искова следва да се отхвърлят като неоснователни.

3

По отношение на предявените искове срещу ответника А. К., съдът намира следното:

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.