Решение № 223 от 12.04.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Козлодуй, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440101594 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на В. В. Ф., с ЕГН:********** с адрес: с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. Враца, .... бл. Къща, чрез адв. М. В. М. от АК-Пловдив, с която е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес в гр. София, община Столична, бул. „България” №49, бл.53Е, вх. “В“, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак-Управители, искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, чл.10а, вр. чл.11, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване, че клаузите съдържащи се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40009348861/05.05.2022г., сключен между страните които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875.00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500.00 лева са нищожни.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №40009348861/05.05.2022г., сключен с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, по силата на който се е задължила да върне сума от 3703.76 лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при ГПР 48.77%, при ГЛП 41.00 % и срок на кредита от 24 на брой вноски.

Релевира се, че в раздел Параметри от Договор за потребителски кредит №40009348861/05.05.2022г. е посочено, че тя е следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875.00 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1500.00 лева, разпределени на 24 вноски по 98.96 лева, при което общата сума, която 1 следва да бъде заплатена става в размер на 6078.76 лева.

Излагат се доводи, че клаузите съдържащи се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40009348861/05.05.2022г., сключен между страните, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875.00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500.00 лева са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че не са спазени нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. чл.22 и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

На първо място се твърди, че е налице нищожност на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение между страните.

На следващо място се сочи, че чл.10а, ал.2 от ЗПК не допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с усвояване и управление на кредита.

Твърди се, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“, доколкото са свързани с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Счита се, че по улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Релевира се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, а предвидените в случая клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.

Излагат се доводи, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като се счита, че същите следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, тъй като са част от дейността по управление на кредита.

Твърди се, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се още, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и на практика на СЕС, която е цитирана.

Моли се, съда на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а, вр. чл.11, вр. чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП да признае, че клаузите съдържащи се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит 2

№40009348861/05.05.2022г., сключен между страните, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875.00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500.00 лева са нищожни.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като необосновани, неоснователни и недоказани.

Твърди се, че съгласно сключения между страните договор за кредит № 40009348861, ищцата е изявила желание да закупи предлагана от ответното дружество допълнителна услуга „Фаст“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 875,00 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 1300,00 лева.

Сочи се, че тези допълнителни услуги не са задължителни за сключването на договора за кредит, съгласно посоченото в чл.15 от приложимите Общи условия, а кредитополучателя предварително е бил запознат с Общите условия, приел ги е и е избрал закупуването на допълнителни услуги.

Релевира се, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да бъдат отчетени при формирането на ГПР, попадат допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването им е задължително условие за сключването на договора за кредит, аргумент от §1, т.1 от ДР на ЗПК. Именно поради това се счита, че горепосочените допълнителни услуги се дължат от кредитополучателя отделно и независимо от цената на кредита и не е разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, като не следва да бъдат включвани при изчисляването на ГПР.

Излагат се доводи, че не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на сделка, която не е забранена от ЗПК.

Счита се, че са неправилни изводите на ищцата, че невключване на предвиденото в договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги в годишния процент на разходите, води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал.4 от ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Твърди се, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема, тъй като параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца, а отделно от това, в 3 раздел VI от договора за потребителски кредит, в т.15 от общите условия към договора, детайлно и подробно са описани условията, размера на възнаграждението и услугите.

Възразява се и срещу твърдението в исковата молба, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, като се счита, че в конкретния случай възнаграждението за избрани и закупени незадължителни допълнителни услуги, определено в клауза VI от договор за потребителски кредит № 40009348861, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза.

Сочи се, че таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната заемна сума и същата е налична по сметката му, като същата е дължима към момента на отпускането на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната главница.

Таксата за управление е свързана с административните разходи на банката по управлението на кредита и обикновено е процент от главницата, т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит и те са част от самата дейност по кредитиране, които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен продукт.

Релевира се, че възнаграждението, което се дължи за поискания и закупен от ищцата пакет от допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място се твърди, че ищцата, без да се обоснове счита, че в договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а безспорно от съдържанието на договора за кредит може да се установи, че в същия е посочен размерът на уговорения годишен процент на разходите по кредита, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти.

Моли се съда, да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата В. В. Ф. установителни искове за прогласяване недействителността на клаузи от договор за потребителски кредит № 40009348861, като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит Стандарт №40009348861 от 05.05.2022г., сключен между ответника „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр.

София – „кредитор“ и ищцата В. В.а Ф., в качеството на „клиент“, е видно, че последната е получила сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин 4 лева/, като е поела задължение да я върне в срок от 24 месеца, а именно в периода от 10.06.2022г. до 10.05.2024г.. От раздел VI „Параметри“ от договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 48,77 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 1203,76 лв. /хиляда двеста и три лева и 76 ст./. Освен това при сключването на договора за потребителски кредит, клиентът е сключил Застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“ в размер на сумата от 57,00 лв. /петдесет и седем лева/, като е закупил и допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Така, общата дължима сума по кредита е станала 6078,76 лв. /шест хиляди седемдесет и осем лева и 76 ст./, а размерът на месечната погасителна вноска - 253,28 лв., който се формира от главница, лихва и размер на вноска за закупени допълнителни услуги.

В раздел V от договора за кредит е посочено, че допълнителна услуга „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителна услуга „Флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

Видно от данните по делото процесният договор е сключен при общи условия. Изрично е посочено в текста на договора, че клиентът се е запознал внимателно със съдържанието на тези общи условия преди подписването на договора и се е задължил да ги спазва като неразделна част от договора.

Съгласно буква А от договора подписвайки договора клиентът декларира, че са му предоставени:1/ на хартиен или друг траен носител, в ясна и разбираема форма на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр, 2/ разяснения, които са им дали възможност да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние, 3/ разяснение на преддоговорната информация и основни характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания, 4/ разяснения на допълнителните услуги, които кредиторът може да предостави на клиента по негово искане, въздействието което могат да окажат върху клиента, както и правата и задълженията на клиента и кредитора по тях.