Акт от 26.03.2019, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 560/2018
- Подписан
- 26.03.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ гр. Русе, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 26 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 560 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по предявена искова молба от П.И.М., понастоящем в
Затворническо общежитие – Кремиковци, гр.Бухово към Софийско затвор, за обезщетение в размер на 49 000 лв. за причинени му неимуществени вреди в резултат на престоя му в неблагоприятни за физическото и психическото му здраве битови условия в Следствения арест – гр.Русе за периода от 15.07.2012 г. до 04.12.2013 г., при което бил подложен на унижение.
Първоначално исковата молба е предявена срещу Следствен арест-гр.Русе.
С определение от з.з. на
05.02.2019 г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба: да внесе по сметка на АС-Русе държавна такса в размер на 10 лв. на основание чл. 285, ал.3 от ЗИНЗС вр. чл. 2а ал.1, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи доказателства за плащането на таксата; да посочи правосубектен ответник по иска като съобрази разпоредбата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.205 от АПК и да представи преписи от първоначалната искова молба и молбата -уточнение за ответника и Окръжна прокуратура – Русе.
По повод дадените указания М. е внесъл дължимата такса, а освен това е депозирал уточнение с вх.№787 от 25.02.2019 г. по описа на АС-Русе, озаглавено „искова молба“, която по съществото си като факти и обстоятелства и формулирано искане преповтаря първоначалната, но посочва друг ответник от – Главна дирекция „Охрана“-София.
С оглед изложеното от ищеца в исковата молба и уточняващата я такава молба, съдът намира, че искът, с който е сезиран, е процесуално недопустим. Съображенията за това са следните
Предявеният иск е с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като ищецът претендира вреди от престоя си в Следствен арест-Русе, които вреди са определени изрично като неимуществени и настъпили в резултат на обстоятелства, вписващи се в хипотезата на чл.
3 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.
285, ал. 2 ЗИНЗС пасивната легитимация по предявения осъдителен иск за обезщетяване за вреди, принадлежи на "органите по чл. 284, ал. 1" – т.е. специализираните органи по изпълнение на наказанията. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изправителното тълкуване на чл.
285, ал. 2 ЗИНЗС във вр. с чл. 205 АПК, проведено от редица състави на Върховния административен съд и обективирано в техни актове (определение № 189 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10037/2017 г., определение № 4075 от 29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3652/2018 и др.). Правилото на чл.
285, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на ответник по иска по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС, следва да се тълкува, че искът се предявява срещу юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице.
В първоначалната искова молба и в последвалата уточняваща такава ищецът не е посочил надлежен ответник.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана", която ищецът сочи за ответник, главната дирекция е юридическо лице със седалище в гр.София, чиято дейност е насочена към охрана на органите на съдебната власт. В чл. 3 детайлно са посочени функциите й. Искът на М. е за неимуществени вреди, претърпени в резултат на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствен арест – Русе, който не е структура на ГД“Охрана“, гр.София, на което основание посоченото юридическо лице не разполага с пасивна легитимация в исковото производство.
Юридическото лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на ищеца в следствения арест, предвид разпоредбата на чл.
12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София.
Посочването на надлежен ответник е задължение на ищеца в производството, което в случая, въпреки указанията на съда, той не е изпълнил.
Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска.
В случая неправилното предявяване на исковата претенция срещу Главна дирекция „Охрана“- гр.София, а не срещу юридическото лице - ГД "ИН", която съгласно чл.
285, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 205 АПК е надлежната ответна страна, обуславя процесуалната недопустимост на иска / в този смисъл определение по адм. д. № 9869/2017г. на ВАС; определение по адм. д. № 14543/2018 г. на ВАС/
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от П.И.М., понастоящем в Затворническо общежитие – Кремиковци, гр.Бухово към Софийско затвор, срещу Главна дирекция „Охрана“- гр.София, за обезщетение в размер на 49 000 лв. за причинени му неимуществени вреди при престоя му в Следствения арест – гр.Русе за периода от 15.07.2012 г. до 04.12.2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 560/2018 г. по описа на
АС - Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ: