Решение № 6152 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6152 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20231110129104 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от З. Н. А. срещу „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве” АД, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на застрахователно правоотношение по полица № BG/30/1************* за застраховка „Гражданска отговорност“ в спорен период от 00:00 часа на 12.01.2023г. до 24:00 часа на 13.01.2023г., т.е. включително и към момента на настъпило на 12.01.2023г. застрахователно събитие.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответното застрахователно дружество застрахователна полица № BG/30/1************* за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Лексус“ с рег.№ ********, с начало на застрахователното покритие от 20:01 часа на 26.09.2022г., когато е било извършено плащане на първата вноска от уговорената застрахователна премия. Поддържа, че от страна на ответника била подадена информация към Гаранционен фонд, че действието на застраховката е прекратено считано от 00:00 часа на 12.01.2023г. поради неплащане на втората вноска от премията. Посочва, че падежът на неплатената вноска е на 26.12.2022г., като съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът за изпълнение следва да се счита изтекъл на 29.12.2022г. (първи присъствен ден след неприсъствения ден на падежа), поради което законовият 15-дневен срок по чл.

1

368, ал. 4 КЗ, след който застрахователният договор се прекратява автоматично, се явява изтекъл на 13.01.2023г., т.е. полицата следва да се счита действаща до 24:00 часа на този ден. Твърди, че на 12.01.2023г. около 18:30 часа е претърпял ПТП като водач на застрахования автомобил, като след извършена от контролните органи проверка по данните, подадени от застрахователя, са му били съставени АУАН и НП за това, че няма сключена валидна задължителна застраховка. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим, а по същество и неоснователен. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 124 ГПК допуска водене на иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение само в предвидените в закона случаи, сред които настоящият не попада. По същество възразява, че срокът по чл. 368, ал. 4 КЗ, започнал да тече от датата на падежа на втората вноска от дължимата застрахователна премия, следва да се счита изтекъл на 11.01.2023г., респ. считано от 00:00 часа на 12.01.2023г. застрахователното покритие по процесната застраховка се явява прекратено. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 26.09.2022г. между ищеца като собственик на МПС „Лексус“ с рег.№ ********, и ответното застрахователно дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, обективирана в застрахователна полица № BG/30/1*************, с уговорен период на застрахователното покритие от 20:01 часа на 26.09.2022г. до 23:59 часа на 26.09.2023г. Видно от условията по приобщената като доказателство полица, страните са договорили застрахователна премия в общ размер от 306,87 лв. с уговорка за разсроченото й плащане на четири вноски, платими както следва: първа вноска в размер от 86,46 лв. – с падеж на 26.09.2022г., втора вноска в размер от 73,47 лв. – с падеж на 26.12.2022г., трета вноска в размер от 73,47 лв. – с падеж на 26.03.2023г., и четвърта вноска в размер от 74,47 лв. – с падеж на 26.06.2023г.

Предвидено е, че в случай на неплащане на дължима вноска в уговорения срок, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15-дневен 2 срок от датата на падежа на неплатената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 КЗ.

Не се спори също, че първата разсрочена вноска от премията е заплатена от ищеца в полза на ответника застраховател на 26.09.2022г. и съгласно уговореното между страните застрахователното покритие е започнало от тази дата (арг. чл. 351, ал. 3 КЗ). Безспорно е още, че ищецът не е извършил плащания в погашение на останалите разсрочени вноски от дължимата премия.

По данни от представена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, процесната застраховка „Гражданска отговорност“ е с прекратено действие считано от 00:00 часа на 12.01.2023г.

От приобщен констативен Протокол за ПТП от 12.01.2023г., съставен от полицейски служител при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, се установява, че на 12.01.2023г. се е състояло ПТП с участието на процесния автомобил, управляван от ищеца, при което е пострадало трето лице – пешеходец. По повод реализираното ПТП на ищеца като водач на увреждащия автомобил е съставено Наказателно постановление № 23-4332-004211 от 21.03.2023г., с което е санкциониран за неизпълнение на вмененото съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него превозно средство. От представена искова молба и постановено по реда на чл. 140 ГПК определение от 21.12.2023г. по гр.д.№ 6686/2023г. по описа на СГС, I-2 състав, се установява, че близки на пострадалото лице са предявили искове по чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, като ищецът е привлечен на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в качеството на трето лице помагач на Фонда.

Страните не спорят относно факта на настъпване на основание за прекратяване на процесния застрахователен договор – в хипотезата на чл. 368, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 КЗ, поради неплащане на втората дължима вноска от застрахователната премия. Спорът по делото е концентриран върху това считано от кой момент е прекратено действието на договора. Този въпрос е обуславящ за преценката относно съществуването на обвързващо страните застрахователно правоотношение в рамките на исковия период, което именно е предмет на сезиращия съда иск. Противно на доводите на ответника не е налице сочената от него отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, която навежда с позоваване на императива на чл. 124, ал. 4 ГПК за допустимост по изключение на исковете относно факти с правно значение. Вида на търсената от ищеца съдебна защита, макар и с непрецизно формулиран петитум, 3 следва еднозначно и недвусмислено от обстоятелствата, формиращи основанието на исковата претенция – за установяване на самото спорно материално правоотношение с източник процесната застрахователна полица към релевантния момент на настъпване на застрахователно събитие. При възникналия спор между страните относно периода на осигурено по полицата застрахователно покритие в конкретиката на процесния случай, за ищеца несъмнено е налице правен интерес от водене на положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо съществуването на твърдяното от него и отричано от ответника правоотношение. В тази връзка съдът съобразява твърденията на ищеца за свое защитимо право, засегнато от повдигнатия спор, подкрепено с ангажираните от него доказателства за настъпило събитие от кръга на покритите застрахователни рискове на дата, следваща сочената от ответника като краен момент на срока на действие на застраховката. При тези данни разрешаването на спора би рефлектирало пряко в правната сфера на ищеца, доколкото би било определящо за реализирането на застрахователната закрила, респ. и за отговорността му по повод претенцията на пострадалия за обезвреда. По изложените съображения съдът намира, че сезиращият го иск е допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл. 368, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 КЗ урежда хипотеза на прекратяване на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, в който случай прекратяването настъпва автоматично след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Съгласно посочената разпоредба когато е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия страните могат да постигнат съгласие за автоматично разваляне на договора поради неплатена поредна вноска, без да е необходимо изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования. В тази хипотеза връчването на писмено предупреждение /и въобще на писмено изявление/ за прекратяване е фингирано от закона, т.е. прекратяването настъпва автоматично след изтичането на определен срок, не по-кратък от 15 дни, от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. Във всички случаи на прекратяване на застрахователния договор, включително на разглежданото основание, за освобождаването на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение на третите увредени лица, следва също така и да е изпратено уведомление до Информационния център към Гаранционен фонд, предхождащо настъпването на застрахователното събитие, че 4 договорът с причинителя на вредата е прекратен към точно определен момент.

Съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват обстоятелствата, свързани със сключването и действието на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Изпълнението на задължението за изпращане на уведомление до Информационния център към Гаранционен фонд за прекратяване на застрахователното правоотношение гарантира известяването на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на задължителната застраховка е прекратено към определен момент, след който застрахователят не отговаря за вредите, причинени от застрахования делинквент.

Съгласно съдържащата се в процесната застрахователна полица клауза, която обективира прекратителното основание по чл. 368, ал. 4 КЗ, уговореният от страните срок е минималният изискуем от 15 дни считано от падежирането на съответната неплатена вноска от разсрочената застрахователна премия, с изтичането на който застрахователният договор се счита автоматично прекратен.

Визираната законова норма и възпроизвеждащата я договорна клауза по ясен, ненуждаещ се от тълкуване начин свързват началния момент на срока с падежа на неиздължената разсрочена вноска. При уговорен срок за изпълнение на определена дата, фиксираща падежа, т.е. напълно определен срок, именно тази дата е релевантния според закона начален момент като дата, на която задължението става изискуемо, без значение дали е присъствен или неприсъствен ден. В това отношение не може да бъде споделена защитната теза, която ищецът аргументира с правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД, доколкото последното е приложим критерий за определяне изискуемостта и съответно момента на забава на длъжника при задължения със срок на изпълнение, уговорен в дни от определен начален момент.

В обсъжданата хипотеза на чл. 368, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 КЗ забавата е елемент от фактическия състав на прекратителното основание, но настъпването на ефекта на прекратяване е обусловено от изтичането на уговорения 15-дневен срок, считано от датата на падежа – в случая от фиксираната дата на изискуемост. Неплатената разсрочена вноска от застрахователната премия е с падеж на 26.12.2022г., след която дата тече 15-дневния срок, т.е. правопрекратяващият юридически факт е осъществен на 10.01.2023г. и договорът се явява прекратен считано от следващия ден на изтичане на срока – 11.01.2023г.