Определение № 4357 от 20.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4357 гр. Варна, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. С. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502278 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ ***********, гр. Варна, представлявано от Д В М срещу Решение № 1911 от 29.05.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХII-ти състав, поправено с Решение № 2973 и Решение № 2975 от 24.08.2023г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 200, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Х. З. А. с ЕГН **********, в качеството на законен наследник на Л Х А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на майка му, настъпила в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи за погребение на наследодателя Л Х А., п. на 02.09.2020г., в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както е осъден да заплати на А. З. А. с ЕГН **********, в качеството на законен наследник на Л Х А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на майка й, настъпила в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане.

Решението е постановено при участието на МБАЛ „Св Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищците по делото Х.

З. А. и А. З. А..

В частите, с които предявените искове са отхвърлени за разликата до пълния им 1 предявен размер от 100 000 лева, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, немотивираност и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи за допуснато нарушение на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и нарушение на чл. 51 от ЗЗД. Така, с разпореждане на ТП на НОИ – Варна от 14.09.2020г. за трудова е приета злополуката станала по време на регламентирана обедна почивка и при придвижване в сградата на осигурителя, без работни обувки „Сабо дамско“ с противоплъзгащо покритие, в нарушение на Правилата за безопасна работа при зимни условия, част II от Правилника за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обучение и възпитание /стр. 26/ към мястото, където пострадалата обикновено се храни през работния ден. Събраните в тази връзка показания на свидетелите Атанасов и Савова неправилно не са кредитирани от ВРС като заинтересовани, без да отчете, че са непосредствени и подкрепени и от писмените доказателства по делото. Същевременно по делото липсват доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука – Луиза А. е паднала по стълбите, ударила главата си, вследствие на което получила мозъчна контузия и фрактура на черепа – и настъпилата на 02.09.2020г. смърт на работника. В нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 5 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчита на трудовите злополуки, по делото липсва заключение на ТЕЛК или НЕЛК за установяване на причинната връзка между смъртта на А., настъпила на 02.09.2020г. и трудовата злополука, станала на 19.05.2020г. В разпореждане на ТП на НОИ от 14.09.2020г. за приемане на трудовата злополука, не е посочено, че вследствие на същата е настъпила смъртта на работника именно защото не е установена причинна връзка между двете събития. Съгласно съобщение за смърт от 02.09.2020г., което е официален документ, причината за смъртта на Луиза А. е менингоенцифалит, предизвикан от мозъчен абсцес, която диагноза не е „работна“. Трудовата злополука е настъпила три месеца преди приемане на А. за втора операция на 19.08.2020г. и след епилептичен гърч. При тежко протичане на менингоенцифалит са възможни епилептични припадъци. Установено е по делото, че на 20.05.2020г. А. е оперирана по спешност с цел евакуация на травматичен мозъчен кръвоизлив. Постепенно състоянието й се е подобрило, като същата ползвала платен годишен отпуск. На 19.08.2020г. получила епилептичен гърч и отново е приета в МБАЛ „Св.

Анна – Варна“, като на 21.08.2020г. е оперирана повторно. Наследниците на А. са отказали извършване на аутопсия, а без такава посочената в съобщението за смърт диагноза не може да бъде оборена. Съобразно правилото на чл. 51 от ЗЗД на обезвреда подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От изложените съображения следва, че смъртта на Луиза А. не стои в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, доколкото на лицето са извършени 2 операции, както и е изминал период от 3 2 месеца между двете събития. От друга страна при определяне размера необходим за обезщетение на болките и страдания на ищците, ВРС недопустимо е съобразил и смъртта на техния баща, настъпила преди 10 години; в нарушение на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционния съд не е отчел, че към момента на трудовата злополука Луиза А. е на 60 години, страдала е от захарен диабет и от исхемична болест на сърцето, а Х.

– на 40 години и А. – на 34 години. Всеки от тях е имал самостоятелно семейство.

Отделно, определеното от ВРС обезщетение не е намалено с изплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка на работниците и служителите по застраховка злополука при ЗК „Лев инс“, както и вече изплатеното на ищците обезщетение от работодателя в нарушение на чл. 200, ал. 4 от КТ. Представените в тази връзка писмени доказателства – застрахователна полица, списък на застрахованите лица и писмо от застрахователя по щета от 08.10.2020г. и заповед на директора на училището от 07.07.2020г. не са обсъдени от ВРС. От доказателствата е установено, че на всеки от ищците застрахователя изплатил сумата от по 500 лв., а училището – сумата от 1000 лв. на Луиза А. и тези факти не са оспорени по делото. Ето защо решението на ВРС противоречи, както на закона, така и на съдебната практика.

Наред с това в решението не е разгледано и възражението, че обезщетението следва да бъде намалено с полученото обезщетение от ДОО от страна на Луиза А. на основание чл.

200, ал. 3 от КТ. От доказателствата по делото е установено, че за периода 19.05.2020г.03.09.2020г. са изплатени парични обезщетения по издадени болнични листове за временна неработоспособност „трудова злополука“ в размер на 2331.39 лв.

Не е отчетено и не е обсъдено също заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – Луиза А. не се е държала за перилата на стълбището; била е длъжна да носи обувки с противоплъзгащи подметки, но не го е сторила при груба небрежност и в нарушаване на основни правила за здравословни и безопасни условия на труд, за които е била инструктирана. Произволен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът изпаднал в клинична депресия от кончината на майка си, а понесените неимуществени вреди са недоказани и тяхната парична оценка силно завишена, несъобразена с действителното емоционално състояние на ищците и с икономическите условия в страната. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата Х. и А. А. оспорват доводите в нея. Поддържат, че по делото е установено по безспорен начин причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука и смъртта на Луиза А.. От заключението на СМЕ е установено, че посоченото в съобщение за смърт от 02.09.2020г. менингоенцефалит не се базира нито на резултатите от микробиологичното изследване, нито на клиничната картина по време на престоя на А. в болницата, нито на резултатите от параклиничните изследвания, че причината за смъртта на А. са възникнали усложнения в резултат на получената тежка черепномозъчна травма и съществува пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и смъртта на 3 лицето; че получените увреждания от трудовата злополука от 19.05.2020г. са тежка травма и смъртта е в пряка причинна връзка. Вещото лице посочва, че получената от злополуката травма е несъвместима с живота. Оспорва довода за нарушение на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, тъй като каквито и да било помощи да са получени от Луиза, то те не кореспондират с дължимите обезщетения от трудова злополука. Позовават се, че по делото не е установено вменено на работниците задължение по представения т.нар. Правилник за носене по време на работа на обувки с противоплъзгащи свойства на подметките. Не е установено работодателят да е осигурил такива, както и не е установено в деня на злополуката Луиза да е била с обувки, неотговарящи на изискванията на работодателя. Оспорват в тази връзка като недоказани възраженията за груба небрежност и принос от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат. По същество отправят искане обжалваното решение да се потвърди като правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано.

Не е депозиран отговор на жалбата от третото лице помагач.

Постъпила е също частна жалба от ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ ***********, гр. Варна срещу Определение № 10424 от 30.08.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХIII – ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА частният жалбоподател е осъден да заплати на адв.

С. В. В. сумата от 13 900 лева, представляваща съразмерна на уважената част от исковете сума за оказана безплатна правна помощ.

Частната жалба е основана на оплакване за неправилност на определението, поради неправилна констатация на ВРС за проведени по делото 4 съдебни заседания, при действително проведени 3, за които е присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. На с.з. насрочено на 27.05.2022г. не е даден ход на делото и същото е отложено за 30.09.2022г. На адв. В. не се следва възнаграждение за всяко съдебно заседание, тъй като допълнителното възнаграждение следва да се уговори между адвоката и клиента, а в настоящия случай е направено искане по реда на чл. 38 от ЗА. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени.

Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба и в отговора й са обективирани доказателствени искания, съответно за допускане на оглед и приобщаване на снимки, съдържащи се в представен електронен носител CD от личните профили в социалната мрежа Фейсбук на ищците по делото, публикувани на 25.09., 07.10., 27.10. и 07.11.2020г., с твърдение, че въззивното 4 училище е узнало за тези публикации след постановяване на обжалваното решение.

Допустимостта на искането е оспорена в отговора на жалбата.

В отговора на въззивната жалба е направено искане за допускане на комплексна СППЕ със задачи към вещите лица – психолог и психиатър за степента до която ищците са били повлияни от смъртта на майка им, както и за допускане на СМЕ със задача на вещото лице да отговори налице ли е пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и смъртта на родителя на ищците. Исканията са обосновани с твърдения, че първото от тях е направено пред ВРС, но този съдът не е допуснал събиране на доказателството, а второто – с оглед оспорването в жалбата и в случай, че приетото пред ВРС заключение на СМЕ не е било достатъчно детайлно, обосновано и съответно недостатъчно за установяване на релевантния факт.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/480d711e-4d85-4c51-85b8-86cdab821a7d