Решение № 191 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100505484 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20018520 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 62619/2020 г. по описа на СРС, 159 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* бл. „Бенч Марк Бизнес Център“ с правоприемник „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата над 1658,71 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и 71 стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г. за обектресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски №540004994698, за което е издадена фактура № **********/13.10.2020 г.; отхвърлен е като неоснователен предявения от В.

Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), че ищецът не дължи на ответника сумата от 1658,71 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и 71 стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г. за обект- ресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски 1

№540004994698, за което е издадена фактура № **********/13.10.2020 г.

В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на отхвърляне на исковете, е подадена въззивна жалба от ищеца В. Х. С., в която се излагат съображения за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Заявява, че процесната фактура е издадена в противоречие с чл.28, ал.2 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени от ДКЕВР, обн.ДВ, бр.66/26.07.2013 г. в сила от 26.07.2016 г., където е посочено, че крайният снабдител доставчика от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови услуги, за цялото фактурирано от крайния снабдител /доставчик количество ел.енергия.

Следователно, според ищеца, материалноправно легитимиран е не ответника, а доставчика по договора за доставка на ел.енергия. Тези две дружества, според ищеца, следва да сап равно и организационно независимис оглед разпоредбата на §17 от ДР на ЗЕ. Поддържа доводи, че ПТЕЕ са специални спрямо ПИКЕЕ, което при постановяване на решението не е отчетено.

Допълнително заявява, че съгласно чл.120 ЗЕ ответното дружество е собственик на СТИ и нему е възложено задължението да отчита показанията на СТИ. В случая е установено чрез събраните гласни доказателства, че СТИ се намира на улицата извън имота /нарушение на чл.29, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители към електроразпределителната мрежа/. Освен това е установено, че липсва пломба на щите и че ключ от този щит имат и служители на ответника. Същевременно не е установено с категоричност, че СТИ не отчита точно консумираната ел.енергия. Съдът не е преценил и показанията на разпитаните свидетели съобразно евентуалната тяхна заинтересованост.

Освен това, както е установено чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, за оспорената корекция е направено неправомерно изчисление с по-големи стойности на ток и напрежение. При установено неправилно и компроментирано преизчисляване и оспорване от страна на ищеца, ответникът не е отправил искане за установяване действителното количество преизчислена ел.енергия, която да съответства на методиката от ПИКЕЕ и одобрените цени за този период.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че за процесния период действат правила за измерване количеството ел.енергия по см. и в обема на регламентация съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Към този момент същите са отменени и са нищожни. Освен това, според жалбоподателя, към настоящия момент и последните три разпоредби от ПИКЕЕ /чл.48, чл.49 и чл.50/ са отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС.

Според жалбоподателя, практически след обнародване на влязло в сила решение 2 по к.адм.д.№ 2385/2016 г. вече не съществуват ПИКЕЕ. Предвид отмяната на тези норми и запазване действието само на формулите за преизчисление по ПИКЕЕ, спорен е материалноправният въпрос дали изобщо съществува законово основание за Чез Разпределение България АД /мрежов оператор/, съответно на крайният снабдител Чез Електро България АД да коригира едностранно сметките на ищеца като потребител на ел.енергия през изминал период. По този въпрос, ищецът намира, че СРС се е произнесъл неправилно. За даване на правилен отговор е следвало да се изходи от нормативната уредба в периода на извършване на проверка на СТИ и извършване на едностранна корекция на сметка за посочения период. В началото му не е била налице действащата към настоящия момент правна уредба.

Заявява, че ответникът не е краен снабдител, а такъв е "ЧЕЗ Електро България" АД и винаги той е издавал фактури за обекта. Въззивникът няма облигационни отношения с ответника, който е собственик на СТИ и трябва да отчита показанията.

Заявява, че за обосноваване извършената корекция на сметка ответникът се основава на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ЗЕ и ПИКЕЕ, прети от ДКЕВР през 2019 г., т.е. за доставена на ищеца ел.енергия, без да е измерена и заплатена. Това е и основанието посочено в издадената фактура от 13.10.2020 г. В този см. следва да се докаже и доставка на ел.енергия от ответника на ищеца. Такъв е бил сключен с "ЧЕЗ Електро България" АД, който не е страна в процеса, като сумата се изисква от друг правен субект, който има сключен друг договор с ищеца. Излага правни доводи, че ЗЕ забранява едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в енергетиката, каквито са дейността на мрежовия оператор и дейността по продажба на ел.енергия. Тази забрана с ПИКЕЕ от 2019 г. е пренебрегната и мрежовия оператор е издал фактура за консумирана ел.енергия, което в случая е недопустимо. Ако се приеме различно тълкуване, то, разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е нищожна.

Не е доказано основание за начисляване на сумата. Измененията в чл. 83, ал. 1 т.

6 ЗЕ са влезли в сила след влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г./, поради което между двата нормативни акта е налице противоречие. В чл. 56 ПИКЕЕ не е посочена методика за изчисление на корекцията и не е допустимо да има начислена цена за достъп до електроразпределителната мрежа. В закона не е предвидено електроразпределителните дружества да търгуват с ел.енергия и е налице противоречие с чл. 98а, ал. 2 т. 6 ЗЕ. КЕВР може да приеме само правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да определя други участници на енергийния пазар, поради което ПИКЕЕ противоречи на ЗЕ. В ОУ на ответника въобще няма ред за уведомяване на потребителя за корекцията, особено в течение на самото производство по корекция. Без да е доказана вина на ищеца се нарушава принципа на равнопоставеност на страните. Не е доставена ел.енергия в размер, който да обоснове стойността на фактурата.

3

Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с правоприемник „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не е подала писмен отговор на подадената от ищеца въззивната жалба. В с.з. на 24.10.2022 г. изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца. Претендира разноски.

В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на уважаване на иска, е подадена въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с правоприемник „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в която се излагат съображения за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Неправилно съдът при постановяване на своето решение е основал изводите си на СТЕ. Въз основа на последната приета в производството пред първата инстанция, съдът е приел, че при определяне на преизчислението, което е правилно извършено на основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ следва да се вземе предвид и наличието на изходящ предпазител /автоматичен прекъсвач с ток на защита 63А/. Констатациите на експерта в посочената част противоречат на правилата на ПИКЕЕ. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. Х. С., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 159-ти състав, решение за валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадените жалби от насрещните страни, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4600,61 лв., представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за обектресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски №540004994698, за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г., за което е издадена фактура № **********/13.10.2020 г.

За да бъде установено съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките 4 за потребена електроенергия „ЧЕЗ Разпределение България“ АД следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия до имот с адрес с. Говедарци, община Самоков, по което ищецът да е страна, наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумата.

За да отхвърли иска в една част СРС е приел, че с нормата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.83, ал.2 от ЗЕ (в редакцията изм. ДВ бр. 38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г.), на КЕВР е делегирано правомощието за приемане на подзаконов нормативен акт Правила за измерване на количеството ел.енергия, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и са действали към датата на извършване на процесната проверка – 10.10.2020г. С оглед това съдът е приел за установено, че по отношение на електромера на обект-ресторант в село Говедарци, община Самоков, към датата на осъществената от служителите на ответното дружество проверка /констативен протокол №1025574/10.10.2020 г./ ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД за кл. № 540004994698.

Приел е за установено, че ищецът, като клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния имот, е клиент и на ответното дружество, което именно извършва експлоатирането на разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него лицензия. В този смисъл и чл. 104, ал. 1 ЗЕ съгласно който ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата ел. енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Т.е. не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество.