Решение № 194 от 15.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Несебър, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.а при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.а Административно наказателно дело № 20262150200435 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. Ж. И. с ЕГН-********** от гр.Варна, заявена чрез адв.П. Б. от АК-Варна, с посочен съдебен адрес в гр.*** срещу Наказателно постановление № 26-0304-000480/09.07.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.

С обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателят е управлявал предоставен му от работодател служебен автомобил и не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.

Жалбоподателят счита, че не е справедливо да носи отговорност, тъй като нито е знаел, нито е могъл да предполага дали автомобила не е със служебно прекратена регистрация.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Депозирани са за о.с.з. писмени бележки, с които се иска отмяна на обжалваното НП, като са изложени подробни аргументи за това. Претендира съдебни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, РУНесебър, редовно уведомен не изпраща представител в о.с.з.. С представянето на жалбата пред съда, ведно с окомплектованата преписка по нея е взето в придружително писмо становище за неоснователност на жалбата.

1

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-десетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената справка от АИС АНД, НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2026г., а жалбата е депозирана на 21.07.2026г. Жалбата е подадена от надлежна страна – лице, посочено като нарушител в НП и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът след като прецени становищата на страните, доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.05.2026г. около 22,18ч. от полицейски патрул в състав актосъставителя В.

З.-мл.автоконтрольор към РУ-Несебър и св.З.Ф.-мл.автоконтрольор към РУ-Несебър в гр.Обзор на ул.Славянска срещу бензиностанция на Лукойл е спрян за проверка т.а.Шкода с рег.№ *** движещ се в посока от гр.Бургас към гр.Варна. При проверката е установено, че спрения т.а. Шкода е собственост на „К.“ ООД, управляван е от Д. Ж. И., като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация от 12.05.2026г.. Не са установени други нарушения на ЗДвП.

За така установеното на място св. В. З. съставил АУАН № 1286209/28.05.2026г., в който описал горните обстоятелства, квалифицирайки констатираното като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. При съставяне на акта от водача са снети писмени сведения, в които последния е посочил, че не е уведомяван, че предоставяния му служебен автомобил е с прекратена регистрация.

За случая била образувана преписка, като резултатът от нея бил докладван в РПБургас. С постановление от 03.07.2026г. /л.41/ наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което е постановил отказ да се образува досъдебно производство.

Въз основа на горното постановление на БРП е издадено и тук обжалваното НП, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая, като е взел решение че с поведението си Д. Ж. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена, нито е могъл да го предвиди или провери.

2

По делото не е спорна и собствеността на автомобила/която съгл. сл.справка е собственост на „К.“ ООД-л.44/, както и основанията за извършеното служебно прекратяване на регистрацията му. Спорен е по делото въпросът за наличието на знание у жалбоподателя като ползвател на автомобила за деня на извършената проверка, относно това, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление / по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, съгласно Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какви факти и при наличието на какви събрани от АНО доказателства по административнонаказателната преписка да се защитава. В случая не се установяват предпоставки от формална страна за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя или друга порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки така установеното, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва /по безспорен и несъмнен начин/ субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

3

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 28.05.2026 г. жалбоподателят в качеството си на ползвател на автомобила е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му / от собственика / автомобил е била служебно прекратена на 12.05.2026г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, и доколкото при проверката от полицейските служители не са установени други нарушения на ЗДвП, то МПС е било предадено от собственика с полица за сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация.

При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само, че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това обстоятелство. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. На това основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Независимо от горното настоящият съдебен състав споделя становището и че субект на нарушението евентуално /ако е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила-обстоятелство, което законодателят отмени като задължение на адм.орган/ може да бъде само собственикът на автомобила, какъвто жалбоподателят в конкретния случай не е. По отношение на всички други лица, които евентуално биха могли да управляват превозното средство, това знание се предполага, а административнонаказателната отговорност не може да се реализира въз основа на предположения./ в т.см.ТП № 2/05.04.2023г. ОСНК ВКС и първа и втора колегия на ВАС, Решение по КАНД № 2270/2023 г. Административен съд –Бургас/.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода по делото и отправеното искане от процесуалния представител на въззивника, в тежест на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 200евро, посочена като заплатена изцяло в брой в приложения по делото договор за правна защита и съдействие/л.5/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0304-000480/09.07.2026 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на Д. Ж. И. с ЕГН-********** от гр.Варна, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255,65евро/500,01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. Ж. И. с ЕГН-********** от гр.Варна сумата от 200евро, представляващи сторените по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5