Решение № 6954 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6954 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100503577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20051452 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 17707/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142-и състав, е уважен предявеният от ищеца Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.), като Столична община е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1229,88 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2020 г. до момента на изплащане на задължението, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по щета с № 1565362, образувана при ищеца, за ПТП, настъпило на 04.02.2015 г. в гр. София, в резултат на попадане в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка.

С постановеното решение ответникът – Столична община, е осъден на основание чл.

213, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 373,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1229,88 лева, дължима за периода 23.04.2017 г. до 22.04.2020 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 480 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника- Столична община, в която са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради нарушения, допуснати при субсумирането на установените факти под приложимата материалноправна норма. Сочи, че от показанията на допуснатия до разпит свидетел било изяснено, че процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) не е настъпило на територията на Столична община, като в тази връзка твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предпоставките за уважаване на иска. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е указал, че следва да се ангажират 1 доказателства за това обстоятелство. Твърди, че пред първата инстанция е била оспорена валидността на застрахователното правоотношение, тъй като от представената застрахователна полица не личало чии са положените подписи и не могло да се направи извод дали лицата, подписали застрахователния договор, имат представителна власт за сключването на сделката или не. Поддържа, че въпреки оспорването първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение без да излага мотиви в тази връзка. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения.

Сочи, че съдът не е допуснал твърдените от въззивника процесуални нарушения. Твърди, че оплакването на въззивника, че исковата претенция останала недоказана, е неоснователно, като в тази връзка поддържа, че по делото е представен протокол за ПТП, който бил официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателства сила, обвързваща съда. Сочи, че между страните е било налице застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното моли съда да потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: 1) да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер не по-голям от действителните вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че управляваният от А.Г.С. лек автомобил марка „Лексус“, с рег. № СВ **** АА е бил застрахован по задължителна застраховка „Каско на МПС“, сключена с ищцовото дружество. Видно от приетата по делото застрахователна полица, подписана от застрахования и служител на ищеца, процесното произшествие е настъпило в срока на валидност на застрахователния договор.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, обстоятелството дали договорът е подписан от надлежен представител на страна по него може да бъде оспорено само от самите страни, а не и от трето лице, предвид което оплакването на въззивника за недействителност на застрахователното правоотношение поради това, че от положените подписи не може да се установи дали подписалите ги лица имат представителна власт, е неоснователно.

Във въззивната жалба ответникът е възразил, че процесното ПТП не е настъпило на територията на Столична община, като е направил доказателствени искания за приемане по делото на документи, с които цели установяването на обстоятелството, че то не е настъпило на територията на Столична община. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното 2 процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по делото, тъй като не бил указал, че е необходимо ангажирането на допълнителни доказателства за установяване на обстоятелството на чия територия е настъпило ПТП. Докладът по делото е бил изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 146 ГПК и с оглед на твърденията в исковата молба и писмения отговор, като при липса на възражение от страна на ответника досежно мястото, на което е настъпило ПТП, първоинстанционният съд не е имал задължение да указва, че за установяването на това обстоятелство не се сочат доказателства.

В хода на първоинстанционното производство в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е изложил фактически твърдения, че пътят, на който е реализирано произшествието, не е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Такива фактически твърдения са въведени едва с въззивната жалба и същите се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Ето защо въззивният съд не следва да обсъжда и съобразява въведените за първи път в процеса с подадената от ответното дружество въззивна жалба факти, опровергаващи материалноправната легитимация на ответника.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на механизма на настъпване на ПТП и размера на дължимата се регресна претенция, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл.

273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20051452 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. № 17707/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 Столична община, с адрес: гр.

София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, ЕИК **** сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3