Определение № 2576 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2576 гр. София, 09.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900825 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против решение № 1243/08.11.2023 г. по в.гр.д. № 819/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение от 30.11.2022 г. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана са отхвърлени предявените от всеки от касаторите против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Р.Л.Б. вследствие на ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. на път III-101 в посока от гр. Враца към гр. Криводол и причинено от водача Петко Даниелов Здравков, управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № ВР6716СВ.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че съдът неправилно е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване и е намалил дължимото обезщетение с 50%, тъй като изводът за съпричиняване е изграден изцяло върху предположения. Пояснява се, че поведението на пострадалия Р. Б. – непоставянето на предпазен колан, по никакъв начин не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил, както и че не са събрани категорични доказателства, че с оглед конкретния механизъм на ПТП, получените увреждания на пострадалия биха били в по-малък обем и не биха довели до летален изход. Прави се оплакване, че съдебният състав не е съобразил изразеното от вещото лице д-р Горанов мнение, а е интерпретирал по свой начин заключението му, без да има знания за извършването на такова 1 изследване. Добавя се, че в даденото заключение и при изслушването на същото в съдебно заседание специалистът не дава отговор на въпроса в кои области е щял да получи Р. Б. по-малки по степен травматични увреждания, нито категоричен отговор, че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Поради това се поддържа становището, че получените от пострадалия травми и летален изход не биха били изключени напълно и при поставен предпазен колан. Изтъква се, че въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че ефективността на колана следва да се прецени и в контекста на конкретния механизъм. Според касаторите, по делото липсва необходимата обосновка за активния водач, причинил ПТП, да е определена само 50% вина за настъпване на вредоносния резултат, съответно приносът на пострадалия да е в същия размер. Счита се, че застрахователното обезщетение не следва да се намалява или при условията на евентуалност съобразно установените по делото данни за принос на пострадалия - да се намали с не повече от 10%. Прави се оплакване, че въззивният съд не е съобразил правилно принципа на справедливост при определяне на обезщетението на всеки от ищците от по 120 000 лева, като не е отчел всички критерии, имащи значение за действителния справедлив размер, в т.ч. възрастта на починалия и положението му в обществото, внезапната загуба на баща и фактически съпруг, конкретните икономически условия, при които е настъпило ПТП.

Акцентира се, че в атакувания въззивен акт липсват мотиви относно това как съдът е стигнал до извода за обема на неимуществените вреди, както и за кои твърдения за търпените от ищците вреди не са посочени доказателства, за да се достигне до крайното заключение за размера на обезщетението, не са обсъдени изложените във въззивната им жалба подробни аргументи относно пороците на първоинстанционния акт, свързани с определяне на обезщетението и несъобразяване със задължителните указания на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Посочва се и че САС не е взел предвид практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи, постановена в период, близък до момента на увреждането. Според касаторите, справедливият размер на обезщетението е 150 000 лева, като същият не следва да се намалява или евентуално при установено съпричиняване да се намали с не повече от 10%.

Искането за допуск до касация на обжалваното въззивно решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1 . “За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?”.

По този въпрос се релевира противоречие на въззивното решение с формираната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151/12.11.2010 г. по т.д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 2

169/02.10.2013 г. по т.д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, I т.о.

2 . “Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?”.

3. “Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат?”.

По втория и по третия въпрос се твърди несъответствие с практиката на ВКС - решение № 6/03.02.2017 г. по гр.д. № 53091/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 21/03.02.2017 г. по т.д. № 437/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, I I т.о., решение № 159/24.10.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т.о.

4 . “При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?”.

По това питане се поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС – решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96/15.10.2012 г. по т.д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39/16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49/15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60126/19.11.2021 г. по т.д. № 1999/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ТК II т.о., решение № 118//27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. ВКС, ТК, II т.о.

5 . “Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство и да се произнесе със свои самостоятелни мотиви?”.

По този въпрос въведеното основание за допуск до касация е обосновано с противоречие на въззивния акт с практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г.

3 на ВКС, II т.о.

6. “Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?”.

По същия се релевира отклонение от практиката на ВКС - решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г.о.

7 . “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”.

В този смисъл се сочат решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/ 2008 г. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о.

8. “При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки, констатираното влошено психологическо съС.ие?”.

По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 4/1968 г., както и на константната такава - решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ВКС, II т.о.

9. “Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?”.

По деветото питане се изтъква отклонение на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на касацията - решение по гр.д. № 3923/2017 г. на ВКС.

1 0 . “Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?”.

По този въпрос се релевира противоречие на решението с практиката на касацията - решение № 1/27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г., IV. г.о.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу 4 подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл.

432, ал. 1 от КЗ, предявени от Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против ЗД “БУЛ ИНС” АД, за сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания поради смъртта на Р.Л.Б. вследствие на ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. на път III-101 в посока от гр. Враца към гр. Криводол и причинено от водача Петко Даниелов Здравков, управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № ВР6716СВ, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане.

Апелативният съд, за да определи, след частични потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение, обезщетение за причинените от всяка от ищците неимуществени вреди в размер от по 60 000 лева, е приел, че ищцата Б. Н. Н. е живяла на семейна начала с починалия, ищцата Д. Р. Л. е негова дъщеря, а ищцата М. Р. Л. е отгледана, но неосиновена от починалия Р.Л.Б., в резултат на гореописаното ПТП; ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента; механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Здравков, смъртта на Б. и причинната връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред въззивната. Преценил е, че с оглед на заявените в жалбите оплаквания предметът на въззивен контрол се свежда до наличието на материално-правните предпоставки за обезвреда на причинените вреди, размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите. Относно спорния въпрос по въззивната жалба на застрахователя за наличие на активна материалноправна легитимация на ищците Б. Н. и М. Л., апелативният съд е приел, че от показанията на разпитаните свидетели се установяват създадените трайни отношения между починалия и тези ищци - като между съпруг и съпруга, съответно баща и дъщеря, поради което същите имат право на обезщетение за причинените им вследствие деликта вреди. Отбелязал е, че не се спори, че ищцата Д. Л. е родно дете на починалия и попада сред кръга лица, имащи право на обезщетение за причинените й вреди.