Решение № 3676 от 15.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3676 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110113885 по описа за 2022 година

Ищцовото дружество „Лазер принт“ ЕООД твърди, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция "Мура", представляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Търговище, ведно с намиращото се в нея оборудване 63kVA, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Посочената сграда за електроразпределение, ведно с поземления имот, върху който е разположена, е придобита от ищеца-нот.акт №127, т.II, peг.№4689, дело №268/2015г. от 13.10.2015г. на нотариус К. Г., peг. №317. Праводател на ищеца е предприятието „МУРА-ДМ" АД, а разпореждането е извършено в процеса на неговата ликвидация. Същото е опосреден правоприемник на ДДЗ „Стефан Дечев", след последователното преобразуване на последното съответно в ДК „Стефан Дечев" през 1979г., фирма „Славиния" през 1989г., фирма „Мура -ДМ" през 1991г., „Мура-ДМ" ООД през 1991г., „Мура-ДМ" ЕООД през 1992г., „Мура-ДМ" ЕАД през 1995г., видно от АДС №2076/14.03.1974г. На страница втора от цитирания документ изрично е посочено, че въпросната „Сграда трафопост" е изградена през 1973г. Правото му на собственост върху посочените енергийни съоръжения не се оспорва от ответното електроразпределително дружество, видно от текста на чл.2, ал.2 от сключения между страните на 08.04.2016г. Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. В цитираната разпоредба е обективирано признание, че възловата станция е собственост на клиента „Лазер Плант" ЕООД. Същевременно, чл.15, ал.1 от същия контракт удостоверява, че самото оборудване, монтирано в килиите на сградата, което 1 преобразува енергията от средно на ниско напрежение, също е изградено за сметка на присъединяваното лице и остана негова собственост. Считано от неизвестен за ищеца момент, ответното дружество използва визираната възлова станция за целите на доставката на ел. енергия до други техни клиенти. Действително, чл.117, ал. 8 от ЗЕ дава възможност на оператора на разпределителната мрежа да използва чужди уредби за преноса на енергия до други потребители, но това следва да бъде извършено едва след задължително предварително сключване на договор за достъп с техния собственик или най-малкото по разпореждане на държавния регулатор.

Подобно съглашение между страните липсва. Законодателят изрично е посочил, че и при двете хипотези ползването е винаги възмездно, като цената се определя съобразно приета от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с протокол №27/04.02.2008г. Следователно се касае за необходими и нормативно обосновани разходи за лицензианта. Т.е. фактът на ползване на притежавания от ищеца енергиен обект и уредби за търговските нужди на ответното енергийно предприятие при всички положения е свързан с неминуемото заплащане на съответната определяема цена от страна на същото. Счита, че законово дефинираното възнаграждение по чл.117, ал.8 от ЗЕ е спестено първоначално от „Енерго-Про Мрежи" АД, а сега „Електроразпределение Север" АД, а указаното обезщетение се дължи дори и тогава, когато трансформаторната уредба в трафопоста не е собственост на потребителя. В този случай е осъществена друга проявна форма на неоснователно обогатяване - държане на свои вещи в чужда собственост. Касае се за особена вещ, която може да изпълнява своето предназначение единствено в съвкупност от всички нейни компоненти - земя, сгради и трайно прикрепени съоръжения. Нито един от тях не може да се ползва самостоятелно, те винаги функционират като едно цяло. Следователно се касае за главна вещ принадлежност, която следва собствеността на главната вещ по силата на чл.98 от Закона за собствеността. Цитираната норма на чл.117, ал.8 от ЗЕ предопределя гарантираните постъпления на ищеца от осъществяваното ползване на неговите съоръжения в размер, не по-нисък от определения съгласно указаната по-горе методика на КЕВР. Реализирана е хипотезата на обедняване под формата на сигурни пропуснати ползи. Същевременно е налице и изискуемата връзка между обедняването и обогатяването, тъй като и двете произтичат от един факт - използването на чужди уредби и съоръжения за търговски цели от страна на ответното дружество. Твърди, че ползването на чужди енергийни съоръжения може да се осъществи от последния само на основание сключен със собственика договор или съответно при постановено разпореждане на КЕБР. Това са единствените предвидени от закона варианти и предпоставки, наред с наличието на свободен капацитет и техническа 2 възможност. Всяка друга употреба не почива на някакво нормативно или облигационно основание. Сумата, която се претендира, е от по 40лв. на месец за 60 месеца, или общо 2 400лв. за периода 20.10.2017г. - 19.10.2022г.

Моли се, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 400лв., представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползването на притежавания от последния енергиен обект с диспечерско наименование Възлова станция "Мура" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 20.10.2017г. - 19.10.2022г., на основание чл.59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал.8 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането па иска в съда до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ищцовата страна в хода на производството е направила изменение на претенцията си по размер, като я е увеличила от първоначално претендираните 2 400лв. на 11 052.05лв.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в който твърди, че е оператор на ЕРМ за Североизточна България и като такъв то е и собственик на ЕРМ (чл.88 от ЗЕ). Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Сочи, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, като моли те да бъдат отхвърлени. Твърди, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесния енергиен обект, поради наличие на изрична законова забрана за това-съгласно Закона за електростопанството (ЗЕл., обн.

ДВ,бр.71 от 27.03.1948г. отм.) чл.2, изрично е запретено всякакви други лица, освен държавата, да притежават собственост върху енергийни обекти, като е посочено, че всички те са държавна общонародна собственост, а съгласно чл.9 неразделна част от електростопанското предприятие са всички машини, съоръжения, инсталации, сгради и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия.

Следователно при действието на ЗЕл. от 1948г. (отм.), както и действието на следващият ЗЕл. от 1975г., процесния трафопост е бил и е могъл да бъде единствено държавна собственост. Процесният енергиен обект трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция „Мура" е бил изграден през 1973г. Изградените през този период енергийни обекти биха могли да бъдат само и единствено държавна собственост, тъй като към този момент е действал Законът за електростопанството (ЗЕ., обн. ДВ,бр.71 от 27.03.1948г. отм.) и Правилника за приложението му. С неговата императивна разпоредба на чл.2, изрично е запретено всякакви други лица, освен държавата, да притежават собственост върху енергийни обекти, като е посочено, че всички те са държавна общонародна собственост, а съгласно чл.9 неразделна част от електростопанското предприятие са всички машини, съоръжения, инсталации, сгради и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия.

Следователно при действието на ЗЕл. от 1948г. (отм.), процесните енергийни 3 обекти са били вещи извън гражданския оборот и са могли да бъдат единствено държавна собственост. Предвид изложеното неоснователни са твърденията в исковата молба относно собствеността на енергийния обект, с оглед приложението на чл.3 от ЗЕ от 1948г. Към периода на построяване на процесният трафопост /1973г./ е действала редакцията на разпоредбата на чл.4 от ЗС, според която народът в лицето на своята социалистическа държава е единствен собственик на общонародните имоти. От своя страна държавата по силата на чл.7 от ЗС, в редакцията му, ДВ, бр.87/08.11.1974г. в сила от 01.12.1974г./, предоставя на държавните учредения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. До измененията на чл.6 ЗС и §6 и 7 ПЗР ЗМСМА, основани на Конституцията от 1991г., държавните юридически лица, независимо от тяхното наименование, предвид различните нормативни актове, действали назад във времето, са упражнявали правото на държавната собственост чрез стопанисване и управление на недвижимите имоти. Няма собственост на държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата. От друга страна, съгласно чл.2, ал.1 от НДИ /отм./ държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона.

Следователно имотите, които се ползват според предмета на дейност на ДДЗ „Стефан Дечев", видно от представения АДС №2976/14.03.1974г., са такива по предназначение - мебелен цех, склад-меб.цех, Цех „Плоскости", Амбалажен цех, Парова станция и складова база за горива и пр. и пр. Сграда трафопост обаче не е по предназначение вещ или имот, която да съответстват на предмета на ДДЗ „Стефан Дечев"/според АДС №2976/14.03.1974г. след последователното преобразуване на последното съответно в ДК "Стефан Дечев" през 1979г., фирма „Славиния" през 1989г., фирма „Мура-ДМ" през 1991г., „МУРА-ДМ" ООД през 1991г., „Мура-ДМ" ЕООД през 1992г, „МураДМ" ЕАД през 1995г./, а на предприятията и комбинатите към Комитета по енергетика, поради което не може да се приеме, че към момента на изграждане спорното имущество е било предоставено за стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество. След като последният не е притежавал правото на стопанисване и управление върху процесния трансформаторен пост Възлова станция „Мура", те не биха могли да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Процесните енергийни обекти са били вещи извън гражданския оборот и са могли да бъдат единствено държавна собственост и при действието на следващият Закон за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г.,(отм.). При този закон е била в действие императивната законова разпоредба на чл.2, ал.1 ЗЕл.

(отм.), съгласно която "електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост." Съгласно тази разпоредба електрическите уредби са били вещи извън гражданския 4 оборот и не са могли да бъдат предмет на никакви разпоредителни действия.

Единственото изключение от горното правило е било регламентирано в чл.2, ал.2 ЗЕл. (отм.), съгласно която "кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия", т.е. изисквал се е изричен административен акт, с който да се разреши прехвърлянето на обекта от държавата на трети лица. Съгласно §2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕл.(отм.)под "електрически уредби" се разбират устройствата, чрез които се разпределя електрическата енергия, какъвто несъмнено е процесният енергиен обект. Поради това тази вещ е можело да бъде предоставяна само за стопанисване и управление (т.е. за облигационно ползване), но не и в собственост на други лица освен държавата. Енергийните обекти е било възможно да станат собственост на трети лица - кооперативни и други обществени организации извън държавата единствено с разрешение на Асоциация "Енергетика", каквото не е ангажирано като доказателство по делото. При наличието на императивна законова забрана и без наличие на задължителното разрешение на Асоциация "Енергетика" за прехвърляне на обекта, ищецът не би могъл да придобие собствеността върху процесният енергиен обект. В допълнение към горното, следва да подчертаем, че и на друго основание ищеца не би могъл да се ползва от хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗЕл. от 1975 (отм.), а именно ДДЗ „Стефан Дечев" не попада в субектите, определени в закона - "кооперативни и други обществени организации", които могат да придобиват и притежават енергиен обект. Държавната фирма не е нито кооперация, нито обществена организация. При наличието на императивна законова забрана, без да са изпълнени условията предвидени чл.2, ал.2 от ЗЕл. от 1975 (отм.), и липсата на задължителното разрешение на Асоциация "Енергетика" за прехвърляне на обекта, нито лицето изградило сградата, нито ищеца, не са могли да придобият собствеността върху процесният трафопост. Освен това, при действието на следващия закон Законът за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, Обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999г., отм.), който отменя ЗЕ от 1975г.(отм.), на ел. енергия, е нищожна поради противоречие със закона или неговото заобикаляне, както и поради невъзможен /липсващ предмет-чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. Счита, че извършената продажба на енергийния обект е засегната от посочения порок, а именно, че е сключена в нарушение на императивна правна норма. Този порок обуславя несъществуването на правоотношението между прехвърлителя, от една страна и ищцовото дружество от друга, което да е транслирало правото на собственост върху енергийния обект в патримониума му. Дори и да се приеме, че трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция „Мура" е предоставен за стопанисване и управление на ДДЗ „Стефан Дечев", то той не е могъл да премине в собственост на преобразуващото се дружеството. При преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно 5 имущество - имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго - чл.17а от ЗППДОбП.