Определение № 217 от 03.10.2023, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Девин, 03.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100290 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 предл. 2 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. В. Д., пълномощник на „М. Т. С.“ ЕООД, съдебен адрес: гр. П., ул. С. В. № *, партер, с правно основание чл.

248, ал. 1 от ГПК, с която моли съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени Решение № 66/26.06.2023 г. постановено по гр. д. № 290/2022г. по описа на Районен съд - Девин, в частта му за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., съгласно направеното от тях възражение за прекомерност като излага съображения, че с Решение № 66/26.06.2023 г. постановено по гр. д. № 290/2022г. по описа на Районен съд – Девин „М. Т. С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А. К. Г.“ ЕООД разноски в общ размер на 2480 лв., от които 480 лв. - държавна такса и 2000 лв. - адвокатско възнаграждение. Счита, че Районен съд - Девин неправилно е присъдил сумата в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като тази сума се явява прекомерна и не кореспондира с чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че следва да се уважи направеното от тях в открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2023г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество, като присъдената сума от 2000 лв. следва да се намали, тъй като същата е силно завишена и не съответства на Наредба № 1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи към момента на завеждане на делото.

В настоящия случай Договорът за правна защита, който ищецът е сключил, 1 предхожда с месеци редакцията от 04.11.2022г. на Наредба № 1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори и да се приеме, че релевантна е редакцията на Наредбата от 04.11.2022г. адвокатският хонорар отново се явява силно завишен. Разпоредбите на Наредба № 1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК - определение № 189/29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. Освен всичко изложено, съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото с оглед неговия предмет и продължителност, както и предприетите от пълномощника на ответника процесуални действия.

С Разпореждане № 557/20.07.2023г. препис от молбата е изпратена на насрещната страна, с указание, че може да представи писмен отговор в едноседмичен срок, считано от съобщението.

Съобщението е получено от адв. С. на 01.08.2023г.

На 01.08.2023 г. е постъпил отговор на молба по чл. 248 ГПК от „А. К. Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Х . , общ. Х., обл. Хасково, ул. Г. К. № *, представлявано от А. Д. А. в качеството му на управител, чрез пълномощника му адв. Д. Т., АК Благоевград, с адрес на дейността: гр. С., ул. Т. у. № *, ет. *, офис *, с която моли съда на основание чл. 248, ал. 3 ГПК да постанови определение, с което да остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК от „М. Т. С." ЕООД за изменение на Решение № 66/26.06.2023 г. по гр. д. № 290/2022 г. по описа на Районен съд - Девин в частта за разноските. Счита, че искането, което се обективира в молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от „М. Т. С." ЕООД по делото, да бъде редуциран присъденият адвокатски хонорар в размер на 2000 лева, за необосновано и несъстоятелно. В тази връзка моли съда да съобрази следното: 1. Счита, че в случая заплатените от доверителя му 2000 лева за адвокатска защита по настоящото дело отговарят на правната и фактическа 2 сложност на делото, поради което и адвокатският хонорар в неговата цялост следва да бъде присъден на представляваното от него дружество. По делото е имало няколко открити съдебни заседания, правени са справки по делото в деловодството на съда и т.н., изготвена е искова молба и писмена защита, депозирани са становища и молби, т.е. извършвани са множество процесуални действия в изпълнение на сключения договор за правна защита и съдействие по настоящото дело. Делото е с висока правна и фактическа сложност. Следователно заплатените 2000 лева са точен паричен еквивалент на правната защита и съдействие, указани по делото. 2. Последното изменение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е от 4 Ноември 2022г. (ДВ. бр.88), а договорът за правна и защита и съдействие е представен на 06.04.2023 г., много след като актуализираните размери на адвокатските възнаграждения съгласно наредбата са вече факт. Абсолютният минимум на адвокатското възнаграждение в случая е 1480 лева, като категорично възразява, че размерът, който следва да се присъди, е 2000 лева. Следователно несъстоятелно в молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно старата редакция на наредбата, защото договорът за правна защита е сключен месеци по-рано.

Съдът прие, че молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Направено е искане по чл.78, ал.5 ГПК от ответника, за прекомерност на адвокатските възнаграждения в хода на исковото производство като същото се явява своевременно. Направено е искане по чл.78, ал.5 ГПК от ответника относно адвокатското възнаграждение в заповедното и исковото производство. Основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 ЗА /ТР №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по т.дело № 6/2012 г./. При несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява 3 договорения адвокатски хонорар. С Решение № 66/26.06.2023 г. постановено по гр. д. № 290/2022г. по описа на Районен съд - Девин, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2000.00 лева- разноски за адвокатско възнаграждение. В настоящият спор, частично е основателно възражението на ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.36 ЗА препраща за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приеманите въз основа на законова делегация от Висшия адвокатски съвет наредби. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по граждански и търговски дела са определени в чл.7 от действащата понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004 г., обн. в ДВ бр.64/23.07.2004 г., с последно изменение ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г. Договорът за правна и защита и съдействие на ищеца /л.18 по делото/ е представен на 06.02.2023 г., т. е. след актуализираните размери на адвокатските възнаграждения, за това не е основателно възражението на ответната страна, че следва да се определи размера на адвокатското възнаграждение съгласно старата редакция на наредбата. В конкретният случай минимума на адвокатското възнаграждение е 1480.00 лева съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата. Възражението за прекомерност е направено своевременно и същото се явява частично основателно, с оглед правната сложност на делото, проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия по събиране на доказателства. С оглед изложеното, съдът счита, че следва на основание чл. 248 ал.1 предл. 2 от ГПК да намали дължимото от ответника като разноски адвокатско възнаграждение за ищеца до размера, определен от чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл.36 ЗА и чл.

7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като същият бъде присъден на ищеца в размер на 1480.00 лева - адвокатското възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата.

За това са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, като постановеното с Решение № 66/26.06.2023 г. постановено по гр. д. № 290/2022г. по описа на Районен съд - Девин адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева се намали на 1480.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ИЗМЕНЯ Решение № 66/26.06.2023 г. постановено по гр. д. № 290/2022г. по описа на Районен съд - Девин в частта относно разноските като намалява размера на присъдените разноски, както следва :

ОСЪЖДА „М. Т. С." ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., община Д., обл. Смолян, ул. П. № **, представлявано от С. Я. Б. в качеството му на управител ДА ЗАПЛАТИ на „А. К. Г.“ ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр.

Х., община Х., обл. Хасково, ул. Г. К. № *, представлявано от А. Д. А. в качеството му на управител сумата от 1480.00 лева /хиляди четиристотин и осемдесет лева/ - разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5