Решение № 2766 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100109895 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 439 от ГПК:

Ищецът - М. Т. К. , твърди, че на 09.03.2007г. с ответника - „Банка ДСК“ АД, сключили Договор за ипотечен кредит в размер на 58 360 лева. На 02.04.2007г. с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 140, том I, peг. № 2329, дело № 115/2007г. на нотариус Д.Т., peг. № 264 на Нотариалната камара, учредил договорна ипотека на ответника за обезпечаване на отпуснатия кредит върху два гаража.

Кредиторът „Банка ДСК“ АД, образувал гр.д. № 7661/2014г. по описа на СРС, ГО 119 състав, като се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 10.06.2014г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я..

Преди частният съдебен изпълнител да пристъпи към възбрана на имотите, както и към опис и публична продан на процесните гаражи, още през 2012г. в СРС било образувано гр. дело № 11905/2012г. по описа на СРС - 49 състав, заведено от Т. М. К. срещу ищеца.

Неговият предмет бил спор относно собствеността на възбранените гаражи.

Установявайки наличието на вписана възбрана върху имотите през м. 06.2014г., с молба до СРС - 49 състав, Т. К. поискал да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителните действия на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ по изп. дело № 20148440401728.

С Определение от 24.06.2014г. по гр.д. № 11905/2012г. съдът допуснал обезпечението чрез спирането на изпълнителното производство.

1

На 07.07.2014г. с молба вх. № 29945 Т. К. поискал от ЧСИ спиране на изпълнтелните действия по отношение на гаражите, като представил обезпечителна заповед. Делото било спряно с резолюция от същата дата, а страните уведомени по телефона.

На 18.09.2014г. ЧСИ наложил запор на лични на ищеца моторни превозни средства, което било и последното действие по принудително изпълнение на съдебния изпълнител по изпълнителното дело.

Видно от справка към изпълнителното дело общият размер на признатите за установени като задължения на ищеца към банката възлизли на 69 321,57 лева.

Решението на Софийския Районен съд - 49 състав по гр.д. № 11905/2012г., по което било допуснато обезпечението - спиране на изпълнителното дело, било постановено на 12.03.2014г. и потвърдено с Решение № 21413 от 21.02.2015г. на Софийски градски съд - IIА състав, по в.гр.д. № 10056/2014г. То влязло в сила на 21.11.2015г.

От този момент започнала да тече нова давност за погасяване на вземането на ответника ищеца.

С оглед изложеното, ищецът моли да се признае по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.04.2014г., издаден от Софийски районен съд - 119 състав, по гр.д. № 7661/2014г., както следва: 56 146,10 лева - главница, представляваща задължение по договор за ипотечен кредит от 09.03.2007г. ( датата, вписана в исковата молба е сгрешена), 9 075,06 лева - договориа лихва за периода 15.05.2012г. до 11.02.2014г.; 3 945,41 лева - наказателна лихва за периода от 28.05.2013г. до 11.02.2014г. и 155,00 лева такса, или сума в общ размер на 69 321,57 лева, поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, оспорва иска:

- тъй като изпълнителното дело било спряно, не течели срокове;

- ищецът в настоящото производство, ответник по производството, във връзка с което е издадена обезпечителната заповед на съда, като страна по него бил уведомен и бил наясно кога е отпаднала необходимостта от обезпечителната заповед. В тази връзка последният е можел във всеки един момент, след влизане в сила на решението, да поиска отмяна на допуснатото обезпечение, но не го направил и се възползвал от комфорта на спряното изпълнително дело.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Изложеното в исковата молба е безспорно. Всъщност единственият спорен факт е, дали в тази фактическа обстановка тече или не давност, съответно дали вземането на банката е погасено по давност или не.

2

Искът е предявен на 21.09.2022г.

С Определение № 1060 от 21.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К.Ю., не е допуснато касационно обжалване. В мотивите се сочи, че: Образувано е по касационна жалба на Т. М. К. чрез пълномощник адв. А. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1413 от 21.02.2015 г. по в. гр. дело № 10056/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-49-60 от 12.03.2014 г. по гр. дело № 11905/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Т. М. К. действащ със съгласието на майка си С. Х. Я. против М. Т. К. предявени в условията на евентуалност за обявяване на нищожност поради противоречие със закона и заобикаляне на добрите нрави на сключения между Т. М. К. представляван от М. Т. К. от една страна и М. Т. К. от друга договор за покупко-продажба от 3.11.2006 г. на недвижим имот представляващ гараж № 10, със застроена площ 26.86 кв. м, находящ се в [населено място], район К. село, [улица], за който е издаден нотариален акт № 199, том IV, рег. № 12082, нот. дело № 727/2006 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд.

Затова даването на разрешение за разпореждане с недвижимо имущество на ненавършил пълнолетие по чл. 73 от СК при действието и несъобразяването на на чл. 15 от ЗЗакрлД няма за последица нищожност на сключената въз основа на разрешението сделка. от правна страна:

Спирането на изпълнителното производство означава времето преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. За разлика от прекратяване на процеса, спирането не заличава с обратна сила вече извършените действия, а само пречи да се предприемат нови действия (1544-67-I). То означава временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните задължения, образуващи съдържанието на изпълнителното производство.

През периода на тази забрана органът на принудителното изпълнение няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия.

Изпълнителният процес като вид граждански процес е верига от процесуални действия на страните по него и на съдебния изпълнител.

Според проф. Сталев (Българско гражданско процесуално право, изд. 2020г., стр.

1069) в някои случаи (чл. 245, ал. 2, чл. 309, ал. 2, чл. 420, ал. 1, във вр. с чл. 417, т. 10 и чл.

410, ал. 1, във вр. с чл. 417, т. 1-9 от ГПК и чл. 180-181 от ЗЗД; чл. 432, ал. 1, т. 3; чл. 464 от ГПК) са налице императивно определени от законодателя основания за спиране на изпълнителния процес, при наличието на които е задължително спирането на изпълнителното дело и то спира по силата на закона. Проф. П.а е на различно мнения – тя приема, че съдебният изпълнител е длъжен да спре производството.

На основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за спирането на принудителното изпълнение.

Съответно, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение.

Възобновяването на спрян изпълнителния процес означава:

1.) възстановяване на възможността да се извършат изпълнителни действия; и 2.) продължаване на изпълнителните действия.

3

За да настъпи възобновяването, трябва да е отпаднало основанието за спиране: а) да бъде отхвърлено като недопустимо или неоснователно оспорването на законността на изпълнителния процес; б) да бъдат призовани наследниците на починалата страна, респ. да бъде назначен законен представител на недееспособната страна; в) взискателят да оттегли искането си за спиране на изпълнителния процес; г) да настъпят условията на чл. 454, ал. 2 – съответно да се предяви молба на взискателя.

От изложеното следва, че спирането и възобновяването на изпълнителното производство са огледални явления. Те предполагат изричен акт на съдебния изпълнител, като страните могат да итервенират евентуална неправилност на постановлението. Целта е да се принуди изпълнителят да осъществява изпълнителни действия или да не го прави.

Съответно, при основания за спиране, изпълнителното действие е незаконосъобразно, а ако те отпадната – дори и при липса на изричен акт за възобновяване, предвид посоченото подолу, те биха били законосъобразни. По време на спирането, стига да са налице основанията за неговото постановяване, не тече давност.

Действително влязлата в сила заповед по чл. 410 или 417 от ГПК е приравнена на съдебно решение, което се полза със сила на пресъдено нещо, съответно и давността е 5 години (например: О. № 522 от 09.08.2010г. по т.д. № 171/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС / чл.

117, ал. 2 от ЗЗД).

В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков (т. 10), се приема, че: Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК) . Така и т. 4 (мотиви), от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията Ваня Алексиева: За да е налице неоправдано кредиторово бездействие, което законодателят не толерира, отнемайки възможността за принудително осъществяване на оспореното субективно право, то трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено …

Прекъсването на давността с предявяването на иск (чл. 116, б. Б от ЗЗД) и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. В от ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. При исковото производство съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен 4 определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (и има възможност за това) давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).