Решение № 138 от 27.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600268 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Г. К. Г. от гр. Плевен, с ЕГН **********, подадено лично от него, с което макар и неизказано по този начин, се претендира постановяване на решение за възобновяване наказателното производство по ВНОХД № 42/2023 г. на Окръжен съд Габрово, като се отмени въззивното решение под № 29/04.04.2023 г.. Прави се искане свързано с отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, тъй като тя се явява според застъпеното в него становище, завишена, необоснована и незаконосъобразна. Претендира се наличието на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с 1 нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, че наложеното наказание е явно несправедливо, в искането не се излагат конкретни доводи в негова подкрепа.

В съдебно заседание осъденият Г. К. Г. редовно призован, се явява лично. Изпратената призовка до същия на адреса посочен в искането, затвор гр. Враца, се е върнала връчена на 19.09.2023 г. получена лично от него на мястото където се намира.

Това е предпоставило и производството пред апелативния съд да се проведе при условията на разпоредбата на чл. 353, ал. 1 от НПК, а делото да се разгледа в присъствие на осъденото лице, тъй като то е намерено на посочен по делото адрес гр. Враца, ЗАТВОРА.

Обстоятелството, че Г. К. Г. изтърпява според искането наказание лишаване от свобода в затвор гр. Враца, при което не е упълномощил изрично защитник за участие в настоящото съдебно производство е наложило за съдебното заседание да се допусне правна помощ на осъдения и се назначи при условията на чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6 от НПК адвокат за служебен защитник, тъй като Г. е задържан.

Същият се представлява процесуално пред настоящата инстанция от назначен служебен защитник адвокат М. М. Б. от ВТАК, вписана под № 7312 в Националния регистър за правна помощ, която счита искането за възобновяване на делото за частично основателно и моли то да бъде уважавано.

В своето изложение адвокат М. М. Б. подробно обсъжда искането обективирано в изложението на осъденото лице Г. К. Г. като обосновава защо според нея то се явява частично основателно, позовавайки се на наличие на явна несправедливост на наложеното наказание в размер на 8 години лишаване от свобода. Изисква от съда извършването на проверка по отношение единствено твърдението за явната несправедливост на наложеното наказание направено в искането като досежно останалите две визирани в него основания, то същите не се обосновават.

В подкрепа на изразеното становище защитникът се позовава на присъдата и въззивното решение на Габровските съдилища, с които Г. е бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал.

1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в размер от 3 до 10 години.

Според адвокат Б. по делото е установен значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства намерил проявление в изключително високата степен на обществена опасност на осъденото лице, както и завишената степен 2 на обществена опасност на деянието с оглед механизма на неговото осъществяване и сравнително високата стойност на предмета на престъплението, което обуславя изначално налагане на наказание лишаване от свобода от средния към максималния предвиден размер. Наложеното наказание обаче в конкретния и разглеждан случай на осъденото лице Г. К.

Г., преди редуцирането му по чл. 58а от НК е малко под максималния размер , явяващ се значително над средния такъв , поради което се поддържа и виждането за неговата явна несправедливост, наказание несъобразено с данните по делото и несъответно на целите посочени в чл. 36 от НК.По нататък в разсъжденията си защитата констатира , че е било налице още и приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, даваща възможност съдът да увеличи наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода от 6 години с още 2 години. Според нея са били налице основанията за прилагане на чл. 24 от НК, тъй като деянията по петте групирани присъди са извършени през сравнително кратък период от време и то след като осъденото лице е било освободено условно предсрочно от изтърпяване на присъди за престъпления отново насочени срещу собствеността и осъществени по идентичен начин.

В заключението на своето изложение, въпреки наличните законови основания затова адвокат Б. намира, че за постигане целите на закона и поправянето на осъденото лице е било достатъчно така определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде увеличено по чл. 24 от НК, най-много с още една година, а не с две. По този начин е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК съставляващо основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на ВНОХД № 42/2023 г. на ОС гр. Габрово и се поддържа искането за възобновяване на делото като се моли съда след уважаването му да приложи разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, а присъдата се измени, тъй като в случая, основанията за това са в полза на осъдения. Акцентира се на явната несправедливост на наказанието, тъй като при постановяване на присъдата от Районен съд гр. Габрово и на въззивното решение, съдилищата не са съобразили и отчели всички смекчаващи вината обстоятелства.

Предлага се въз основа на тези обстоятелства да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд.

Осъденият излага своето становище по искането като в правото си на лична защита поддържа изцяло казаното от адвокатката му, моли да се възобнови делото и да се намали наказанието. Излага твърдение за наличието на сърдечно заболяване, с поставени два стенда на сърцето и заболяване от диабет.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение като го отхвърли. Това според него е така защото не са налице касационните основания, 3 претендирани с жалба, която няма конкретика по отношение на първите две, а именно нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата най-общо се задават и претендират проблеми по отношение спазването на законовите разпоредби без да са посочени нарушения или нарушение, което лицето да претендира и което да подлежи на обсъждане. Видно от материалите по делото не се констатира, а и не се излага твърдението в направеното искане, за допуснато нарушение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила.

Прокурорът счита, че не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито нарушения на процесуалните правила. Няма в искането и упрек към събиране на доказателствата и тяхната оценка от произнеслите се съдебни инстанции, не са налице и превратно тълкуване на доказателствата. По тези данни и законът е приложен правилно.

По отношение искането за явна несправедливост на наложеното наказание, в негова подкрепа не са изложени конкретни основания, които да не са преценени от инстанциите. Видно от материалите по делото, определеното наказание изцяло отговаря на обстоятелствата, които са установени, както на отегчаващите отговорността, така и на смекчаващите обстоятелства, което се заключава в обремененото му здравословно състояние. Прави собствен извод, че отегчаващите отговорността обстоятелства повишават в значителна степен обществената опасност както на деянието, така и тази на неговия извършител. Именно поради това обвинителят приема, че правилно наказанието на осъденото лице е определено първоначално, преди редукцията по чл. 58а от НК, към законовия максимум, при което не се установява явна несправедливост на наложеното наказание. В този смисъл направеното искане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

В правото си на последна дума Г. К. Г. съжалява за стореното и моли съда да уважи искането като бъде намалено наказанието му.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на заявените с искането основания за възобновяване на делото в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК като от съдържанието на искането е видно, че с него са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост..Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК като при произнесено въззивно 4 решение на 04.04.2023 г., подаването на искането е станало на 18.08.2023 г. видно от пощенското клеймо.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 3 от 16.01.2023 г. постановена по НОХД № 899/2022 г. по описа на Районен съд гр. Габрово, подсъдимият Г. К. Г. е признат за виновен в това, че на 01.05.2022 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел въз основа устно споразумение за предоставяне под наем - лек автомобил марка „Ленд Ровър” модел „Рейндж Ровър” с рег. № СТ 75****, собственост на „Мого България” ООД, на стойност 12 750 лева, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК съдът го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет години, което съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3 определяйки за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години, като същото Г. трябвало да търпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил на Г. К. Г. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с Присъда № 3 от 16.01.2023 г. постановена по НОХД № 899/2022 г. по описа на Районен съд гр. Габрово; по Споразумение № 190/08.11.2022 г. по НОХД № 1305/2022 г. по описа на РС - Велико Търново, в сила от 08.11.2022 г.; по Споразумение № 96/10.11.2022 г. по НОХД № 258/2022 г. по описа на РС - Мездра, в сила от 10.11.2022 г.; по Присъда № 38/27.10.2022 г. по НОХД № 633/2022 г. по описа на РС - Враца, в сила от 12.11.2022 г. и по Присъда № 45/01.12.2022 г. по НОХД № 1005/2022 г. по описа на РС - Дупница, в сила от 19.12.2022 г., в размер на шест години „лишаване от свобода”.

На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание на Г. К.

Г. било увеличено с две години като същото станало осем години „лишаване от свобода”, което по реда на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС подсъдимият трябвало да изтърпи при първоначален строг режим. Приспадната е била на основание чл. 25, ал. 2 от НК и изтърпяната част по който и да е било от съдебните актове, включени в посочената съвкупност, при изпълнението на така определеното общо наказание.

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48098761-40bc-401b-8a64-457b3bae3cc9