Решение № 576 от 25.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Плевен, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430104950 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от *** Й. В., чрез ***, против Р. А. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.*** №***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 653,23 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2018 г. – 30,04,2021 г., и сумата от 109,94 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,12,2018 г. – 09,07,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 26,07,2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.

№4923/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.Плевен, ул.*** №***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца сочи, че има представени доказателства, че ответникът е собственик на процесното топлоснабдено жилище, поради което е без значение дали е подал молба за откриване на партида към ищцовото дружество.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.В.В. от ПАК, депозира писмен отговор, в 1 който оспорва предявения иск. Твърди се, че няма представени доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Твърди се, че не е ясно по какъв начин са начислени сумите за БГВ. Посочва се, че няма категорични данни каква част от претендираната сума е за доставена топлинна енергия, каква част е за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди се, че няма представени доказателства за обявяването на ОУ на ищцовото дружество в един централен и един местен ежедневник, а освен това няма представен протокол за проведено общо събрание на етажната собственост съгласно изискванията на чл.139а от ЗЕ. Направено е и бланкетно възражение за давност.

Направени са доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи по делото намиращи се у него писмени доказателства. Направено е искане за задължаване на трето, неучастващо по делото лице – ***, да представи намиращи се у него документи. Поставени са въпроси към СТЕ и СИЕ. В с.з. проц.представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, тъй като не се е доказало дали е ползвател на ТЕ, или има наематели в имота.

Твърди се, че не са представени доказателства как са начислени сумите и дали правилно са изчислени, а освен това в Общите условия липсвали параметри за качеството на услугата – тоест предметът на договора не е определен по количество и качество, което води до неговата нищожност. Алтернативно се моли съда да съобрази заключението на ВЛ по СИЕ относно размера на претенциите.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№4923/2021 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница, 200,91 лева са начислени за отопление с ИРУ, 246,44 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 156,00 лева са за БГВ, 41,36 лева са за услуга дялово разпределение и са начислени корекции в размер на 8,52 лева.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 653,23 лева главница и 109,94 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие на нот.акт от *** г., №*** том *** рег.№***, дело №645/2003 г. на *** С.И., се установява, че ответникът е закупил процесния недвижим имот на посочената дата.

От представеното копие от Договор №0640262 от 07,05,2001 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в гр.Плевен, ул.*** №***.

2

От представеното копие от Споразумителен протокол 3/292 от 10,05,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.

От представеното копие от споразумителен протокол от 07,05,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и етажната собственост на адрес в гр.Плевен, ул.*** №*** за относно избрания топлинен счетоводител.

От представеното копие от Приложение към споразумителен протокол №3/292 се установява, че за аб.станция №262 на адрес етажната собственост на адрес в гр.Плевен, ул.*** №***, водомерите са изравнени към 31,03,2001 г., договорите са 82, от общо партиди – 92.

Представен е и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на адрес в гр.Плевен, ул.*** №*** от 10,12,2000 г., заедно със списък на заявените уреди по апартаменти от същата дата.

От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на процесния имот е 158,26 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването. Изрично се посочва, че за процесния период са използвани 30 куб.м. гореща вода. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производител. В с.з.

ВЛ сочи, че в имота има само един уред за отчитане на топлинната енергия, оборудван с топлоразпределител.

От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че при ищеца адреса на ответника е регистриран с абонатен №***, като от дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 591,73 лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 116,76 лева върху цялата сума, и 111,78 лева върху сумата за ТЕ. Посочва се, че сумата за дялово разпределение е 40,36 лева. ВЛ сочи, че от представените Дневници за продажби, СД по ЗДДС и Уведомления за приемане на дневника за покупки и дневника за продажби за процесния период се установява, че фактурите, издадени за всички битови абонати, са отразени в Дневниците за продажби. ВЛ сочи, че на името на ответника е открита партида с №***, а в счетоводна сметка 411 – Клиенти, аналитично се водят само фактури за продажба на ТЕ на ЮЛ. В с.з. ВЛ В.В. сочи, че има издадени и две кредитни известия – едното за 20,15 лева, другото за 1,00 лева, с които са покрити законна лихва върху главницата по ч.гр.д.№8154/2018 г.

От представения от третото, неучастващо по делото лице – ***, договор от 15,06,2006 г. се 3 установява сключването на договор между топлинния счетоводител и ЕС на адрес в гр.Плевен, ул.*** №***, ведно с протокол от ОС на ЕС от 10,06,2006 г., както и протокол от ОС на ЕС от 11,11,2019 г.

От представените в с.з. от ищеца Констативни протоколи от 17,04,2015 г., 05,08,2016 г., 02,05,2017 г., 18,12,2018 г., 01,09,2020 г. за аб.станция №84 /намираща се на адреса на процесния апартамент/ и Свидетелства от проверка на ТОПЛОМЕР /от 09,04,2015 г., 22,07,2016 г., 18,04,2017 г., 08,09,2018 г. и 07,08,2020 г./ се установява, че същите са подменени в срок и са преминали метрологична проверка.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдения по-горе нот.акт може да се направи извода, че собственик на процесния имот е ответника Р. И.. Ето защо съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №11 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен 4 понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Начисляваните на ответника суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена топлинна енергия. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.