Решение № 62 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601538 по описа за 2022 година Производството е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по депозирана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивна жалба на подсъдимия О. К. Н., чрез защитник, срещу Присъда № 155, постановена на 31.10.2022 г. по НОХД № 946/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд e признал подсъдимия О. К. Н. за виновен в това, че в гр. Бургас, в качеството си на собственик, управител и представляващ „***********“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: *************, след като това търговско дружество е изпаднало в неплатежоспособност и на дата 19.07.2018 г. са спрели плащанията към държавния бюджет по безспорно и изискуемо парично публичноправно задължение към държавния бюджет, установено с влязъл в законна сила на 21.06.2018 г. акт – ДРА № Р02000218001060-091001/05.06.2018 г. на Териториална дирекция "Национална агенция по приходите" – гр. Бургас, с който са определени данъчни задължения в общ размер на 82 271,51 лева, а именно: главница 79 510,50 лева и лихви 2761,01 лева, представляващи данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчнозадълженото лице „***********“ ЕООД, с ЕИК ************, в 30дневен срок от спиране на плащанията, а именно от 19.07.2018 г. до 1

17.08.2018 г. не е заявил това в Окръжен съд – Бургас и не е поискал от Окръжен съд – Бургас да открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон Част IV „Несъстоятелност“ /чл. 607 – 625 и сл. от Търговския закон/ – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК му е възложил сторените в досъдебното производство разноски в размер на 201,60 лева.

С въззивната жалба е изразено несъгласие с присъдата на БРС по съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което се иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като я отмени и оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на атакуваната присъда, считайки я за правилна, обоснована от доказателствения материал и явно справедлива.

Въззивникът-подсъдим Н. участва лично и с редовно упълномощен защитник в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Възразяват срещу изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вината на подсъдимия, като акцентират, че присъдата е постановена в противоречие със събраните по делото гласни доказателства, които сочели липса на знание за публичните задължения на дружеството, което е управлявал. Молят съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид подадената жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, прие следното:

Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е протекло по реда на глава 27 от НПК. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към обжалваната присъда, е приета от районния съд след проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата и при условията на чл. 371, т. 1 и сл. от НПК.

П р и собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд установи следната фактология:

С Решение от 12.05.2009 г. по фирмено дело № 150/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е било вписано в Търговския регистър „***********“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала бил подсъдимият О. К. Н.. Той представлявал и управлявал дружеството. Юридическото лице било регистрирано по ЗДДС на 26.01.2010 г.

Във връзка с образувано ревизионно производство, през месец ноември 2017 г. от страна на ТД на НАП – Бургас била извършена инвентаризация на касовата наличност на горепосоченото дружество. Установено било, че към дата 31.08.2017 г. салдото по сметка 501-каса в лева на дружеството било в 2 размер на 1 587 068,62 лева. При извършената проверка обаче в касата на дружеството не били открити парични средства в брой. Не били установени и документи, които удостоверяват разходването на горепосочената сума по направление на дейност на дружеството. Ревизиращият екип приел, че собственикът на дружеството се е разпоредил с касовата наличност в своя полза или в полза на свързани с него лица, поради което и решил, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗКПО, респективно разпределен дивидент – основание за облагане с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица. На основание чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3 от ЗДДФЛ органите по приходите начислили данък дивидент на „***********“ ЕООД. Въз основа на данъчната ревизия по ДДС, ТД на НАП – Бургас е издала Ревизионен акт № Р-02000218001060-091-001/05.06.2018 г. Били установени следните данъчни задължения, представляващи данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчно задълженото лице "***********" ЕООД, с представляващ подс. О. Н.: ДДС за внасяне в размер на: главница – 79 510,50 лева, лихви – 2 761,01 лева, или в общ размер на 82 271,51 лева.

Горепосоченият ревизионен акт е б и л връчен по електронен път на дружеството на 07.06.2018 г. на електронна пощенска кутия *******, регистрирана на името н а свид. Т.А. – пълномощник и счетоводител на дружеството в периода. На същата дата от посочения електронен адрес е било потвърдено получаването на електронното съобщение. С това потвърждение Ревизионен акт № Р-02000218001060-091-001/05.06.2018 г. се считал за редовно връчен на 07.06.2018 г. , а съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с РА задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, като според ал. 2, след изтичането на горепосочения срок по ал. 1, РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Актът не е бил обжалван, поради което е влязъл в сила на 21.06.2018 г. и е подлежал на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 180538105/2018 г. на ТД на НАП – Бургас. В изпълнителното производство свид. С.Г. – на длъжност ********* изготвила на 25.06.2018 г. съобщение изх. № С180002-048-0150258 за доброволно изпълнение на задълженията по ревизионния акт за "***********" ЕООД, с указания по чл. 221 от ДОПК за внасянето им в 7дневен срок за доброволно изпълнение. Така изготвеното съобщение за доброволно изпълнение било изпратено от свидетелката на 11.07.2018 г. на горепосочената електронна пощенска кутия на свид. Т.А.. На 11.07.2018 г.

"***********" ЕООД, чрез пълномощника си свид. Т.А., е потвърдило получаването на електронното съобщение заедно с приложениото съобщение за доброволно изпълнение на задълженията по ревизионния акт, като 7дневният срок за доброволно изпълнение изтекъл на 19.07.2018 г. По това задължение няма плащания на длъжника и следва да се приеме, че плащанията са спрели на 19.07.2018 г., след изтичане на 7-дневния срок за доброволно плащане по изпълнителното дело. Тази дата следва да се приеме и за изпадане в неплатежоспособност на длъжника, имайки предвид 3 декапитализацията на дружеството и липсата на средства за погасяване на задълженията на дружеството.

Доказано е от заключението на съдебно-икономическата експертиза, приобщено от РС към доказателствения материал по реда на чл. 283, вр. чл.

373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК, че неплатежоспособността на "***********" ЕООД била възникнала към 31.12.2017 г. и след тази дата дружеството не е могло да изпълнява краткосрочните си задължения, включително и към момента, в който му е било връчено съобщението за доброволно изпълнение от страна на ТД на НАП. Не са установени притежавани от дружеството имущества и парични средства, които да му дадат възможност за покриване на възникналите публичноправни задължения.

Въпреки че дружеството, което е управлявал и представлявал, е изпаднало в неплатежоспособност и най-вече е спряло плащанията си по публичноправното задължение, подсъдимият О. Н., като негов едноличен собственик и управител, не е поискал в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 19.07.2018 г. до 17.08.2018 г., от Окръжен съд – Бургас да открие производство по несъстоятелност на "***********" ЕООД.

Това е видно от справка от БОС, според която в деловодство „Дела по несъстоятелност“ при съда няма подадена молба за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, както и от актуална справка за състояние на търговеца.

Пред БРС подсъдимият Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Според линията му на защита, не се признава за виновен. Видно от свидетелството му за съдимост, подсъдимият не е осъждан , има налагани последователно на основание чл. 78а, ал. 1 от НК две административни наказания „глоба” за престъпления по чл. 227 от НК и по чл. 130, ал. 2 от НК, но тъй като е бил реабилитиран по отношение на първото наказание, втория път институтът е бил приложен отново.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – справка за съдимост, заповед за възлагане на ревизия, ревизионен акт, писмо, постановления, съобщение за доброволно изпълнение, кореспонденция по електронна поща, уведомление /л. 12-21, л. 26-33, л. 122-125 от т. 1 от ДП/, справка от търговския регистър /л. 54-65 от т. 1 от ДП/, писмо и годишни данъчни декларации /л. 71-91 от т. 1 от ДП, л. 28-32, л. 86-90 от т. 2 от ДП/, ревизионен доклад, удостоверение за извършено връчване, ревизионен акт и удостоверение за извършено връчване /л. 92 - 112 от т. 1 от ДП/, счетоводни баланси /л. 113-121 от т. 1 от ДП/, уведомление за съставяне на ревизионен доклад, протоколи /л. 19, л. 24-25, л. 33-40, л. 48-49, л. 83-84, л. 115-122, л.

130-131 от т. 2 от ДП/, счетоводни документи /л. 59-71 от т. 2 от ДП/, работни карти /л. 75-82 от т. 2 от ДП/, пълномощно /л. 45- 46 от т. 2 от ДП/, отчет /л.

93-94 от т. 2 от ДП/ и изобщо материалите по цялата преписка от ревизионното производство, както и от заключението на икономическата експертиза /л. 126-133 ДП/, прочетено по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК.

4

Фактическата обстановка се приема за установена и от показанията на свидетелите С.Г. и Т.А., дадени в съдебното следствие и тези в хода на ДП, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Визираните гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с писмените доказателствени средства, приложени по делото.

Факт е, че свид. А. е бил упълномощено лице от управителя на дружеството Н. /съгласно съдържимото в ревизионната преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 1851/12.03.2012 г. на Нотариус рег. № 208 на Нотариалната камара/ със следните права: да подписва, подава и приема от негово име в качеството му на управител на "***********" ЕООД пред НАП данъчни декларации, декларации по ЗДДС, включително на хартиен и магнитен носител, искания за насрещни проверки, удостоверения за данъчни оценки, удостоверения за липса и наличие на данъчни задължения, данъчни ревизионни актове и други актове и документи, съставени и издадени от данъчната администрация, регистрация и дерегистрация на касови апарати, документи, свързани с регистрация по ЗДДС. Неоспорим факт съобразно кореспонденцията по електронна поща и удостоверение за извършено връчване е, че ревизионният акт № Р02000218001060-091-001/05.06.2018 г. и съобщението за доброволно изпълнение с № С180002-048-0150258/25.06.2018 г. са били изпратени на електронна поща ********, ползвана от свид. Т.А., който в показанията си е категоричен, че е запознал управителя на дружеството и с двата документа. В този смисъл следва да се има предвид, че тази пощенска кутия е била посочена като адрес за контакт с "***********" ЕООД в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2016, 2017 и 2018 години.