Определение № 43 от 06.02.2026, Районен съд - Тервел

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Тервел , 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Частно гражданско дело № 20253250100808 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По ЧГД №808/2025г. по описа на РС-Тервел, съдът е уважил подаденото от А1 България ЕАД ЕИК: 131468980, седалище и адрес на управление ********** срещу Е. Т. ЕООД ЕИК: 204331473, седалище и адрес на управление ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №646/28.11.2025г.

Длъжникът Е. Т. ЕООД ЕИК: 204331473 е депозирал възражение по чл.414а от ГПК с вх.№ 3522/16.12.2025г. на РС-Тервел, в което е посочено, че е изпълнил задължението си по издадената заповед.

С разпореждане от 18.12.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от връчване на възражението да вземе становище по него, като в случай, че не подаде становище в срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Също така е указал е, че ще администрира подадената частна жалба след като заповедта за изпълнение влезе в сила.

В срока по чл.414а, ал.4 от ГПК на 19.12.2025г. от заявителя е постъпило становище по възражението, с което заявителят потвърждава плащането на всички посочени във възражението суми, но моли издадената заповед за изпълнение да не бъде обезсилвана в частта за сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар, тъй като сумата не е платена.

Съдът намира, че възражението е направено в законовия срок по чл.414а от ГПК и е процесуално допустимо.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№3497/16.12.2025г. с допълнение към нея с вх.№3521/16.12.2023г. от длъжника Е. Т.

ЕООД ЕИК: 204331473 чрез адв.В. К. от ХАК, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, като моли съдът да отмени разпореждането в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 50 лева

Електронния пакет на делото е бил изпратен на Окръжен съд-Добрич за произнасяне по частната жалба. С определение №63/20.01.2026г. по ВЧГД №20/2026г. въззивния съд е върнал делото на Районен съд гр.Тервел за 1 произнасяне по реда на чл.414а ал.5 от ГПК по възражението и постъпилото становище от заявителя, включително и по размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Съдът на осн.чл.414а, ал.5, изр.2-ро от ГПК следва да се произнесе по възражението, включително и в частта относно разноските и постъпилото становище и намира следното:

След като се съобрази с подадените в срока по чл.412 т.8 от ГПК възражение от длъжника и доказателствата за извършено плащане и подаденото в срока по чл.414а, ал.4 от ГПК становище от заявителя, съдът намира за установено, че длъжникът е платил претендираните суми за главница, законна лихва върху главницата и мораторна лихва и държавната такса по заповедта за изпълнение, и че извършеното плащане по тези вземания е прието от заявителя като платено.

Доколкото длъжникът е заплатил сумата по издадената срещу него заповед включително и държавната такса без присъдените с нея разноски за адвокатско възнаграждение, това налага заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в частта за присъдените главница, законна лихва върху главницата, мораторна лихва и разноски за внесената държавна такса.

По отношение възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира че възражението в тази му част е неоснователно, поради следното:

Адвокатското възнаграждение в случая не се явява прекомерно, тъй като е в рамките на определения минимум съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), а именно в размер на 400,00 лева към момента на подаване на възражението, с равностойност в евро към днешна дата 204,52 евро. В разглеждания случай е било договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, т.е. в минимално определения размер за този вид работа с оглед материалния интерес.

Ето защо издадената заповед за парично изпълнение в частта на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение следва да се остави в сила и не следва да бъде обезсилена.

Предвид горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на А1 България ЕАД ЕИК: 131468980 против Е. Т. ЕООД ЕИК: 204331473, седалище и адрес на управление ********** заповед за парично задължение № 646 от 28.11.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 808/2025 г. на РС-Тервел, В ЧАСТТА, касаеща следните суми: 386,77 BGN (триста осемдесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща главница - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 504984269, партида 107801772, ID на договор М5478718 от 28.12.2016 за периода 23.12.2024- 22.06.2025, за които са издадени следните счетоводни документи: фактура 498261515 от 27.01.2025 с падеж 16.02.2025 и период на фактуриране 23.12.2024 - 23.01.2025 на стойност 40,98 лв. фактура 499777219 от 26.02.2025 с падеж 18.03.2025 и период на фактуриране 23.01.2025 - 23.02.2025 на стойност 104,60 лв. фактура 701409475 от 26.03.2025 с падеж 15.04.2025 и период на фактуриране 2

23.02.2025 - 23.03.2025 на стойност 69,85 лв. фактура 702891911 от 25.04.2025 с падеж 15.05.2025 и период на фактуриране 23.03.2025 - 23.04.2025 на стойност 88,67 лв. фактура 704375107 от 27.05.2025 с падеж 16.06.2025 и период на фактуриране 23.04.2025 - 23.05.2025 на стойност 70,85 лв. фактура 706255066 от 26.06.2025 с падеж 16.07.2025 и период на фактуриране 23.05.2025 - 23.06.2025 на стойност 11,82 лв. за периода от 23.12.2024 г. до 22.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 23,17 BGN (двадесет и три лева и 17 стотинки), представляваща законна лихва - законна лихва върху вземането от 386.77 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода от 17.02.2025 г. до 25.11.2025 г., 389,70 BGN (триста осемдесет и девет лева и 70 стотинки), представляваща неустойка - Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 28.06.2025 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между„А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между„А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни и/или т. 86 от Общи условия за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „А1 България“ ЕАД, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.

При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната 1 Рег.№ 646 / 28.11.2025 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Оригиналът е подписан от Gancho Manev Draganov на 28.11.2025 г. в 10:00:35 ч., Rayonen sad-Tervel на 28.11.2025 г. в 10:00:38 ч. за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка за предоставено по договора оборудване- във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено на абоната за временно ползване за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката са издадени следните фактури/сметки фактура 659112787 от 28.06.2025 с падеж 28.06.2025 на стойност 189,70 лв. неустойка с ДДС (МАТ) сметка 904365057 от 28.06.2025 с падеж 12.08.2025 на стойност 100,00 лв. неустойка за невърнато оборудване сметка 904365172 от 28.06.2025 с падеж 12.08.2025 на стойност 100,00 лв. неустойка за невърнато оборудване , ведно със законната лихва за период от 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 13,63 BGN (тринадесет лева и 63 стотинки), представляваща законна лихва - законна лихва върху вземането от 389.70 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението. Относно 3 претендирането на законна лихва за забава върху вземането за неустойка моля да имате предвид, че тъй като неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично задължение на длъжника, то няма пречка върху нея да се претендира и законна лихва за забава. В този смисъл е трайната съдебна практика, както и практиката на ВКС създадена по чл. 290 от ГПК – Решение № 73 от 29.06.2011 г. по търг. д. №683/2010 г. на ВКС, I TO, Решение №139 от 15.10.2015 г. по т. д.№4491/2013 г. на ВКС, I TO. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор, то тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка за периода от 29.06.2025 г. до 25.11.2025г. , както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки) и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 808/2025 г. по описа на Районен съд Тервел в тази му част.

ОСТАВЯ в сила издадената по ч.гр.д. № 808/2025 г. на РС-Тервел заповед за парично задължение № 646 от 28.11.2025 г. в останалата част по отношение на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Добрич.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Тервел , 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Частно гражданско дело № 20253250100808 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По ЧГД №808/2025г. по описа на РС-Тервел, съдът е уважил подаденото от А1 България ЕАД ЕИК: 131468980, седалище и адрес на управление ********** срещу Е. Т. ЕООД ЕИК: 204331473, седалище и адрес на управление ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №646/28.11.2025г.

Длъжникът Е. Т. ЕООД ЕИК: 204331473 е депозирал възражение по чл.414а от ГПК с вх.№ 3522/16.12.2025г. на РС-Тервел, в което е посочено, че е изпълнил задължението си по издадената заповед.

С разпореждане от 18.12.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от връчване на възражението да вземе становище по него, като в случай, че не подаде становище в срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Също така е указал е, че ще администрира подадената частна жалба след като заповедта за изпълнение влезе в сила.