Решение № 3047 от 27.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110111218 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 **** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът **************обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за претендираните суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които длъжникът *****„************“ е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ****.

Твърди, че ответникът ползва земя-общинска собственост без основание за разполагане на обект, като не заплаща на общината обезщетение за това.

Пояснява, че „*************“ е разположила павилион с площ от 56 кв. м. в кв. „*****“, ул. „******** ****“ № ****без издадено разрешение за поставяне. Излага, че дължимото обезщетение за право на разполагане на обект върху общински терен възлиза на 344.40 лева месечно, а цената на услугата „*****“ - на 0.02 лева на кв. м. на ден. Уточнява, че размерът им е определен съответно с Решение на ОбС-***№ ******, по Протокол № ***/*****г. и т. 13.5, Раздел XIII на Приложение 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услугите на територията на общ. ****и Решение на ОбС- ****№ *******по Протокол № **/***г. и т. 13.6, Раздел XIII на Приложение 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услугите на територията на общ. ****.

1

Твърди, че на ответника са изпращани покани за доброволно плащане, но такова не е извършено.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че ***** „***********“ дължи на **** ***следните суми:

1) сумата от 704.36 евро /с равностойност 1377.60 лева/, представляваща дължимо обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание - павилион, находящ се в кв. „****“, ул. „***************“ № ******, за периода от ***** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда ***** г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 14.14 евро /с равностойност 27.65 лева/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 1377.60 лева за периода от 01.08.**** г. до 26.11.**** г. вкл.;

3) сумата от 70.44 евро /с равностойност 137.76 лева/, представляваща дължима цена за предоставена от ищеца услуга „*****“ без правно основание за периода от ***** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - ***** г. до окончателното изплащане на задължението;

4) сумата от 1.57 евро /с равностойност 3.08 лева/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 137.76 лева за периода от **.**** г. до 26.11.**** г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 Г**** по ч.гр. дело № ****/**** г. по описа на ВРС.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 **** ответникът е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за нередовност на исковата молба, недопустимост на претенциите за цена за услуга „*****“ и начислено върху същата обезщетение за забава, както и за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че липсват доказателства за представителната власт на лицето, подписало исковата молба.

Счита за недопустим иска за сумата от 137.76 лева, представляваща дължима цена за предоставена от ищеца услуга „*****“, като се позовава на чл. 4 ал. 1-5 ЗМДТ. Сочи, че тъй като сумата е включена в такса „*******“, събирането й се извършва по реда на ДО**** и споровете във връзка със същата се решават от административния съд. Твърди, че са заплатени изцяло дължимият данък сгради и такса смет за **** г. и **** г.

Оспорва исковете за обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание и начислено върху същото обезщетение за забава като неоснователни. Излага, че **** „*****“ е правоприемник на **** „****“, преименувана на **** „****“ през ***г., като процесният магазин е преминал в собственост на ответника. Оспорва последният да представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, респ. приложимостта на процедурата за поставяне на преместваеми обекти по отношение на него. Заявява, че магазинът е построен от **** „****“ на два 2 етапа, въз основа на две отделни разрешителни /от * г. и ****** г./. Поддържа, че се касае за строеж съгласно ЗУТ. Заявява, че *****е запозната със съдържанието на тези документи, които не само се съхраняват в архивите й, но и са представени по предходни граждански дела между страните. Именно въз основа на тях ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за сградата, която е нанесена и в кадастралната карта. Поддържа, че ***** е собственик и на земята, върху която е разположен магазинът, на основание чл.

2, ал. 3 ЗОС /отм./.

Сочи, че предявени от ищеца претенции срещу **** „*****“, произтичащи от същите правни основания, касаещи различни периоди, вече са отхвърляни с влезли в сила решения по гр. д. № ****/**** г., гр. д. № ****/**** г. и гр. д. № ****/**** г., и трите по описа на ВРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № **** по описа за **** г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за гореописаните вземания, като в срока по чл. 414, ал. 2 **** длъжникът е подал възражение срещу заповедта. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба. Към същата са представени доказателства за упълномощаване на лицето, подписало същата, от П.П., в качеството на изпълняващ функциите на *** на ******, като е представена и заповед, с която на последния са възложени такива функции от *** на общината. В този смисъл в полза на юрк. В.М. валидно е учредена представителна власт по делото.

Неоснователно се явява и възражението за недопустимост на втория от предявените искове по чл. 59 ЗЗД. Тази претенция се основава не на твърдения за незаплатена местна такса, а за неоснователно обогатяване на ответника чрез спестяването на разходи за извършвана от ищеца дейност по *****.

Основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание е обусловена от следните материалноправни предпоставки: ответникът да ползва терен, общинска собственост, чрез поставяне на преместваем обект, довело до обедняване на ищеца поради невъзможност да реализира доходи под формата на наем от имота, респ. обогатяване на ответника посредством спестяването на разходи за наем. В случай че ответникът поддържа да е налице правно основание за ползването на терена, в негова тежест е да установи това свое възражение.

С доклада по делото съдът е указал на страните, че въз основа на 3 влезлите в сила решения по гр. д. № ****/**** г. на ВРС, гр. д. № ****/**** г. на ВРС и гр. д. № ****/**** г. на ВРС е формирана сила на пресъдено нещо относно факта, че процесният обект, собственост на ответника, представлява строеж, а не е преместваем обект по смисъла на ЗУТ, както и че е налице основание за поставяне на обекта. В този смисъл не би могла да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на *****та по реда на чл. 59 ЗЗД.

Що се отнася до исковата претенция за сума, представляваща дължима цена за предоставена от ищеца услуга „*****“ без правно основание, независимо от разпределената му доказателствена тежест с доклада по делото, ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за реалното предоставяне на услугата „*****“ на ответника за процесния период. В този смисъл тази претенция също се явява неоснователна.

Предвид извода за неоснователност на главните искове по чл. 59 ЗЗД, неоснователни се явяват и акцесорните такива по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от ** ***, с адрес: гр. ***, бул.

„*************, срещу ***** „***********“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „********* ********“ № ******, по реда на чл. 422, ал. 1 Г**** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, както следва: с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 704.36 евро /седемстотин и четири евро и тридесет и шест евроцецнта/, с равностойност 1377.60 лева /хиляда триста седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без правно основание - павилион, находящ се в кв. „****“, ул. „***************“ № ******, за периода от ***** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда ***** г. до окончателното изплащане на задължението; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14.14 евро /четиринадесет евро и четиринадесет евроцента/, с равностойност 27.65 лева /двадесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 1377.60 лева за периода от 01.08.**** г. до 26.11.**** г. вкл.; с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 70.44 4 евро /седемдесет евро и четиридесет и четири евроцента/, с равностойност 137.76 лева /сто тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима цена за предоставена от ищеца услуга „*****“ без правно основание за периода от ***** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - ***** г. до окончателното изплащане на задължението; с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1.57 евро /едно евро и петдесет и седем цента/, с равностойност 3.08 лева /три лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 137.76 лева за периода от 01.08.**** г. до 26.11.**** г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 Г**** по ч.гр. дело № ****/**** г. по описа на ВРС.

О С Ъ Ж Д А ******, с адрес: гр. ***, бул. „*************, ДА ЗАПЛАТИ НА ***** „***********“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „********* ********“ № ******, СУМАТА О Т 300 /триста/ евро, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 Г****.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5