Решение № 4198 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря Б.Л.К. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110110340 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

12.03.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар Б.Л.К.

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 10340 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Ц. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „...................., адв. Г. В., против „....................“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „............“, бул. „..............“ № .................... представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че след извършена справка при ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС, установила, че срещу нея било образувано изп.д. № 20218510402738, по което взискател бил ответника, за което дело не била уведомявана.

Твърди, че делото било образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, издаден в полза на „..............“ АД, по силата на който А. Ц. З., с предишна фамилия ........, била осъдена да заплати на банката сумата от 988,14 лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. – договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени разноски по делото. При извършване на справката се установило, че „....................“ ЕАД придобило вземането срещу ищцата въз основа на договор за цесия. Навежда твърдения за липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника в производството по изпълнителното дело поради противоречие с разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД на договора за цесия, като извършеното прехвърляне било в нарушение на чл. 26 от ЗЗД.

Позовава се на погасителна давност и съдебната практика, излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „....................“ ЕАД, че А. Ц. З. не дължи на ответника сумата от 988,14 лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. – договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени разноски по делото, по изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по описа на СРС, 64 състав, поради погасяване на вземането по давност, както и поради липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявената искова претенция, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „....................“ ЕАД, с който оспорва предявената искова 2 претенция като недопустима и неоснователна. Сочи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с посочените в ГПК способи за оспорване на издадената заповед, в която насока излага подробни съображения. Твърди, че в изпълнение на закона на ищцата било изпратено уведомление за извършената цесия, като прехвърляне на вземането било извършено законосъобразно в съответствие с чл. 9, ал. 4 от договора за кредитна карта.

Позовава се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като описва отделните предприети от ЧСИ изпълнителни действия в периода от 14.01.2014 г. до 11.01.2024 г. Оспорва изтичането на давностен срок в полза на ищцата, позовава се на задължителната съдебна практика, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения от ищеца заверен препис от справка за кредитна задлъжнялост от 10.01.2024 г., издаден от Централния кредитен регистър при БНБ се установява наличието на непогасени задължения и техния размер към посочени в справката кредитори.

Видно от представения заверен препис от изпълнителен лист от 12.12.2013 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, се установява, че А. Ц. ........ е осъдена да заплати на „..............“ АД сумата от 988,14 лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв.

– договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси по договора за кредитна карта за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 280,03 лв. – разноски по заповедното производство, от които: сумата от 220,03 лв. – държавна такса и сумата от 60 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

От представения заверен препис от съобщение за образувано изпълнително дело се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.12.2013 г. о гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, е било образувано изп.д. № 20218510402738 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 17.10.2007 г. между „..............“ АД и А. Ц. ........ е бил сключен договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic при промоционална програма „0% лихва“, по силата на който банката е предоставила на картодържателя кредит с кредитен лимит в размер на 1 000 лв. От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г. и Приложение № 1 към него се установява, че „..............“ АД е 3 прехвърлило на „....................“ АД вземането по договор от 02.10.2007 г. в общ размер на 11 865,95 лв. За извършената цесия е било издадено потвърждение, а до ищцата е било изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането.

От приложения заверен препис от изп.д. № 20148380400587 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. № 2807 от 14.01.2014 г. на „..............“ АД с приложен изпълнителен лист от 12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.12.2013 г. На 17.01.2014 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорни съобщения до банки, а на 03.02.2014 г. е било изпратено съобщение за вдигане на запор. На 26.05.2016 г. по делото е била подадена молба от „....................“ АД за конституиране като взискател по делото. На 31.05.2016 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до търговско дружество. С молби от 25.07.2016 г., 20.09.2016 г., 28.04.2017 г., 05.05.23017 г. и 08.11.2017 г. взискателят е посочил способ за принудително изпълнение, а с молба от 27.03.2018 г. взискателят е направил искане за прекратяване на производството по делото. С постановление от 29.03.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е изпратил съобщения за вдигане на наложени запори.

От приложения заверен препис от изп.д. № 20187840400538 по описа на ЧСИ Й. Ц., с рег. № 784, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. № 3800 от 10.05.2018 г. на „....................“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от 12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав. С разпореждане от 10.05.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати призовка за доброволно изпълнение, да се изискат справки и да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника. На 21.06.2018 г. е било изпратено уведомление до длъжника. На 09.10.2019 г. е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника. С молби от 28.05.2020 г. и от 01.02.2021 г. взискателят е посочил способ за принудително изпълнение, като на 03.02.2021 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки. На 16.07.2021 г. длъжникът е подал молба за прекратяване на производството по изпълнителното дело, по което искане ЧСИ се е произнесъл на 19.07.2021 г. и е оставил същото без уважение. По повод на жалба на длъжника, пред СГС е било образувано гр.д. № 9945/2021 г., по което с решение от 16.09.2021 г. съдът е отменил разпореждането на ЧСИ от 19.07.2021 г. С постановление от 29.09.2021 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 18.05.2020 г.

От приложения заверен препис от изп.д. № 20218510402738 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод молба с вх. № 108230 от 27.10.2021 г. на „....................“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от 12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав. При образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, запорни съобщения до банки и е изискал справки, а на 28.10.2021 г. е наложил 4 запор върху дружествения дял на длъжника в търговско дружество. С молба от 01.11.2021 г. взискателят е посочил способ за принудително изпълнение. На 08.11.2021 г. и на 22.11.2021 г. ЧСИ е изискал нови справки. На 23.03.2022 г. длъжникът е направил искане до ЧСИ за предоставяне на преписи от делото. На 25.03.2022 г. на длъжника е било връчено съобщение за образувано изпълнително дело. На 17.01.2023 г., 15.06.2023 г. и 16.01.2024 г. взискателят е подал молби с посочване на способ за принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че на 12.12.2013 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен лист, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20148380400587 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, действащ в района на СГС. Същото е било прекратено на 29.03.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, и впоследствие е било образувано изп.д. № 20187840400538 по описа на ЧСИ Й. Ц., с рег. № 784, действащ в района на СГС. С постановление от 29.09.2021 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 18.05.2020 г., а въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20218510402738 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.