Решение № 1224 от 30.12.2013, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…… гр.Варна, 30.12.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА при участието на секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело

№ 490 по описа на ВОС за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като

ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Образувано е по предявен от

«ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД срещу »АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ» ЕАД иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в общ размер на 10 570 936.45 евро, от които сумата от 6 950 118.02 евро, представляваща просрочена главница по договор за б. кредит № 014LD-L-000006/29.12.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2012 год. /датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане/ и сумата от 3 620 818.43 евро, представляваща просрочена наказателна лихва по договора за кредит, начислена за периода от 25.10.2010 год. до 21.06.2012 год., за която сума е издадена заповед 4868/25.06.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8974/2012 год., на ВРС – ХХХIII състав, , на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

Твърди се в сезиралата съда молба, че страните по делото са такива и по договор за кредит 014LD-L-000006/29.12.2009 год. за сума в общ размер на 8 000 000 евро и краен срок на погасяване 30.06.2010 год. Сочи се, че процесният договор за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Ч.

А. А. и „Ол сийз Пропърти 2“, както и договорна ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Излага се, че поради настъпилия падеж на 30.06.2010 год. и неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответното дружество и солидарно задължените лица, със заявление по чл.417 ГПК дългът е претендиран частично и в полза на „ПИБ“ АД е издадена заповед № 9727/29.10.2010 год. по ч.гр.д. № 16699/2010 год. на ВРС – X състав за сумата от 805 908.01 евро, представляваща начислените лихви за периода 30.06.2010 год. до 25.10.2010 год. , с непогасен остатък към 21.06.2012 год. в размер на 534 384.26 евро, която заповед за изпълнение на парично изпълнение е стабилизирана с положително установително решение № 728/08.07.2011 год., постановено по т.д. № 2223/2010 год. по описа на ВОС, ТО. Сочи се и че последващо в полза на ищеца е била издадена и заповед № 9708/28.10.2010 год. за сумата от 1 049 000 евро, представляваща част от дължимата главница в общ размер на 7 999 118.02 евро и законна лихва към 21.06.2012 год. в размер на 84 660.56 евро, която заповед за изпълнение е стабилизирана с влязло в законна сила решение № 341/05.03.2012 год. по т.д. № 2175/2010 год. на ВОС, Т.О. Предвид също така настъпилия падеж на цялото вземане на Банката със заповед № 4868/25.06.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8974/2012 год. по описа на ВРС – XXXIII състав ответникът и кредитополучател е осъден да заплати на ищеца исковата сума, като с оглед постъпилото от длъжника възражение за „ПИБ“ АД е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение, ведно с разноските по изпълнителното производство.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД депозира писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорват факта на сключен между страните договор с посочените параметри, но твърдят същият да е по възлагане от учредителите на „ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ АД – в несъстоятелност съгласно подписан за целта договор от 08.12.2009 год. Сочат, кредитното финансиране да е осигурено от „Еър Лоджистик Лимитед“ Инк и „Ол Сийз България“ ООД, които са и учредители на посоченото по-горе АД, с цел изплащане до края на 2009 год. на натрупаните задължения по кредити, отпуснати от „ПИБ“ АД на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2“ ЕАД, съгласно анекс № 4/15.12.2009 год. по договор за б. кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 год. и анекс № 2/15.12.2009 год. по процесния договор за б. кредит и преформянето й към рeдовни с оглед тяхното откупуване към дата 30.06.2010 год., в който смисъл бил и подписания договор за покупко-продажба.

Излагат, че мандатните отношения между ответника и „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк следва да се считат за завършени предвид подписаното на 14.02.2010 год. споразумение, с което на второто дружество се възлага да изкупи отпуснатите от „ПИБ“ АД на настоящия ответник и на „Порт Инвесмънт Девелопмънт-България 2“ ЕАД кредити. Като излагат хронологията на фактите твърдят, че съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД задължен и отговорен за заплащане на отпуснатия от „ПИБ“ АД на „Асет Мениджмънт“ ЕАД кредит са и „Еър Лоджистик Лимитед“

Инк и „Еър Пропърти Девелопмънт“

АД, а не ответното дружество, действувало в качеството си на изпълнител. На основание горните твърдения, се оспорва по реда на чл.193 ГПК истинността на фактури № BG 12-001/31.12.2009 год. и BG 06-001/30.06.2010 год., с доставчик „Блу Финанс“ Лтд /Маршалови острови/, които се твърдят да обслужват единствено платежното основание, по което са прехвърлени средства по кредитната сметка на ответника по кредитната сметка на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2“ ЕАД за погасяване на несъществуващи задължения.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът „ПИБ” АД депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по неоснователност на наведените от ответника доводи. Излага, че сумата по договора за кредит, видно от икономическата обосновка по отпускане на кредита и неговия предмет, са за оборотни средства на дружеството ответник. Сочат, че взаимоотношенията им с „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк и „Еър Пропърти девелопмънт“ АД не са доведени до знанието на ищеца, нито пък от представените доказателства може да се съди за валидно учредено мандатно правоотношение с оглед насочване на претенцията на Банката към доверителя съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД. При това положение и при липсата на предприето оспорване на наличието на валидно кредитно правоотношение, усвояване на кредитните средства, изискуемост на вземането и неплащането на дълга, молят за уважаване на иска.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът, в допълнителния отговор и допълнението към него, оспорвайки твърденията, изложени в допълнителната искова молба, навеждат нови такива. Съществената част от релевираните доводи са отново свързани с твърдението за наличие на мандатното правоотношение между ответника и посочените по-горе две дружества във връзка със задълженията на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2“ ЕАД, чрез което твърдение съчетано с това за липса на съответно кредитно проучване за отпускане на процесния кредит и неправомерно разходване на кредитния ресурс, се твърди персонална симулация в договора за кредит, респективно – неговата нищожност. Последното се свежда до твърдението, че ищецът е изявил воля за сключване на процесния договор за кредит с „Ейр Лоджистик

Лимитед“ Инк, а не с ответника, което е основание последният да се приеме за нищожен на основание чл.26, ал.2 вр. чл.17 ЗЗД. В евентуалност, предявява и възражение за прихващане със сума в общ размер на 3 078 000 евро, от които 2 000 000 евро и сумата от 1 078 000 евро, за които суми се твърди да са неправомерно разходени от „ПИБ“ АД по разплащателната сметка на кредитополучателя.

В проведеното на 18.12.2013 год. открито съдебно заседание по същество на спора, ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, като поддържа развитите в писмена защита депозирана с вх. № 27706/18.09.2013 год. доводи.

В проведеното на

18.12.2013 год. открито съдебно заседание по същество на спора, ответникът „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД не изразява становище, но в предходно такова от 10.09.2013 год., чрез тримата си пълномощници адв.Н. адв.С. и адв.Я., моли за отхвърляне на предявения иск.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 2682/04.07.2013 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представеното на л.7-11 от делото писмено доказателство, се установява, че страните по делото са и такива по сключен на 29.10.2009 год. договор за б. кредит № 014LD – L-000006/29.12.2009 год., по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, б. кредит в размер на 8 000 000 евро, предназначени за оборотни средства. Същият е обезпечен чрез учредяване на договорна ипотека върху имоти – собственост на трето лице „ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ АД като представен по настоящото дело са обективиращия я нотариален акт № 85, том I, рег. № 1446, дело № 71/19.02.2010 год. /л.13, 14 от делото/ и поръчителството на „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ 2“ ООД и Ч. А. А., въз основа на сключени на 29.12.2009 год. договори за поръчителство /л.16-19 от делото/.

Чл.11, раздел VI от договора обективира изявленията на страните относно договорената годишна лихва в размер на 11 % срещу ползвания кредит, а чл.18, раздел IX – наказателната такава при дължими, но неизвършени в срок, плащания.

Приложение № 1 към договора инкорпорира и уговорения между страните погасителен план за погасяване на кредита, с краен срок 30.06.2010 год. Не се спори относно обстоятелството, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя, като при твърдение за липса на реално плащане по дълга ищецът е пристъпил към неговото принудително събиране.

Не е спорно и че с влязло в законна сила решение № 728 от 08.07.2011 год., постановено по т.д. № 2223 по описа за 2010 год. на ВОС, ТО е прието за установено, че към 29.10.2010 год. „Асет Мениджмънт” ЕАД, със седалище гр.В., ЕИК *********, „Ол Сийз Пропърти 2” ООД със седалище гр.В., ЕИК ********* и Ч. А. А. от гр.В., ЕГН ********** дължат солидарно на „Първа Инвестиционна Банка” АД със седалище гр.С., ЕИК ********* сумата

805 908.01 евро /осемстотин и пет хиляди деветстотин и осем евро и един евроцент/, представляваща начислени лихви по Договор за б. кредит № 014LD-L-000006 от 29.12.2009 год., за периода 30.06.2010 год. –

25.10.2010 год. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ

№ 9727 от 29.10.2010 год. по ч.гр.дело № 16699/10 год. по описа на ВРС, ХХVІ състав по иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл.430 от ТЗ, предявен от „Първа Инвестиционна Банка” АД със седалище гр.С.срещу „Асет Мениджмънт” ЕАД със седалище гр.В., Ч. А. А. от гр.В. и „Ол Сийз

Пропърти 2” ООД със седалище гр.В..

В тази връзка, представено от ответника е удостоверение изх.№ 29541/24.08.2012 год. на ЧСИ З. Д., приложено на л.1021 от делото, отразяващо постъпилите по изпълнително дело 20108080400367, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16699 от 2010 год., с взискател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и длъжници „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, Ч. А. А. и „ОЛ СИЙЗ

ПРОПЪРТИ 2“ ООД суми, включващи постъпления от запори по банкови сметки, суми като задатък, такива по чл.505, ал.1 ГПК от съпругата

– недлъжник на физическото лице, включително и върнати такива.

Не е спорно и че с влязло в законна сила решение № 341 от 05.03.2013 год., постановено по т.д. № 2175 по описа за 2010 год. на ВОС, ТО е прието за установено, че „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК 103921587със седалище гр. В. и адрес на управление ул. „***, представлявано от изп. директор Н. Х., Ч. А. А., с ЕГН ********** *** и „Ол Сийз България” ООД, ЕИК103318621 със седалище гр. В. и адрес на управление ***, представлявано от Ч.

А. дължат солидарно на ”Първа инвестиционна банка” АД, със седалище гр.С. и адрес на управление бул.”***,

ЕИК ********* сумата от 1

049 000 евро/ един милион и четиридесет и девет хиляди евро/, представляваща част от дължимата сума по запис на заповед от 29.12.2009 година в размер на 8 000 000 евро по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №9708/28.10.2010г. по ч.гр. д. № 16675 /10 ВРС, XXXIV състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение 25.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 41 033.31/четиридесет и една хиляди тридесет и три лева и тридесет и една ст./ лева –заплатена държавна такса и 21 000 /двадесет и една хиляди/-юрисконсултско възнаграждение по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл. 430 ТЗ, предявен от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, гр. В.,