Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 603 от 11.04.2012, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 550/2012
Вид
Решение № 603
Подписан
11.04.2012
Състав
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА БЕЛЕВА, ЕЛЕНА РУСЕВА АРНАУЧКОВА, ПЛАМЕН ПЕТРОВ ЧАКАЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № 603

Гр. Пловдив, 11.04.2012 г.

Пловдивски

Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – Х състав, в закрито заседание на 11.04.2012 г., в състав:

Председател:Елена Арнаучкова

Членове : Величка Белева

Пламен Чакалов при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр. д. № 550/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и следв. от ГПК.

Обжалва се от адвокат П.Н.К. като особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника В.С.С. по изпълн.д. № 115/2011 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823 Постановление на ЧСИ по чл. 78 ал. 5 от ГПК от 10.11.2011 г. в частта, с която е намалено първоначално определеното на адвоката възнаграждение от 1 705 лв. на 300 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на постановлението и искане за неговата отмяна, евентуално в случай че Съдът намери жалбата за неоснователна, съответно постановлението за правилно и законосъобразно се заявява искане Съдът да освободи адвокат К. от задълженията й на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника С. и да определи друг адвокат за такъв представител.

Въззиваемата страна – взискател по изпълнението „ УниКредит Булбанк „ АД – гр. София взема становище за неоснователност на жалбата.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ Кирова по чл. 436 ал. 3 изречение последно от ГПК.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, ДТ не се дължи, тъй като жалбоподател е особения представител на длъжника, изпълнена е процедурата по чл.436 ал. ал. 2 и 3 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълн. дело № 115/2011 г. е образувано по издадени по ч. гр.д. № 3643/2011 г. на РС - Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК и

Изпълнителен лист от 14.03.2011 г., удостоверяващи парични вземания на взискателя „ УниКредит „ Булбанк „ АД – гр. София против солидарни длъжници В.С.С. и М.А.С., произтичащи от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на собствен на длъжниците недвижим имот.

Длъжниците не са открити на посочените по делото адреси, както и на регистрираните им постоянни и настоящи такива, на адресите са залепени уведомления по чл. 47 ал. ал. 1 и 2 от ГПК, в двуседмичен срок от които не са явили в канцеларията на ЧСИ Кирова за получаване на книжата по делото, като данните за тях са че са извън страната. На основание чл. 47 ал. ал. 5 и 6 от ГПК съдебният изпълнител е приел редовност на връчването и изискал от Адв. колегия Пловдив посочване на адвокати за назначаване на особени представители. Съответно такива са предложени – адв. П.К. за длъжника В.С. и адв. Д.Б. за длъжницата М.А.С. / В./, с предложени възнаграждения в размери съответно 1 705 лв. и 1 710 лв. Назначени са от ЧСИ тези адвокати за особени представители на длъжниците, определени са и възнагражденията им съгласно горепосочените предложени от адв. съвет размери – разпореждане от 10.08.2011 г. на лист 160 от изпълн. дело.

От взискателя „ УниКредит Булбанк „ АД – гр. София във вр. с изпратено му от ЧСИ съобщение да внесе тези възнаграждения, е постъпило искане за намаляването им по размер. Поддържа се че неправилно размерите им са определени съгласно чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за миним. размери на адв. възнаграждения, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 10 т. 4 от същата наредба, според която възнаграждението е 100 лева.

Искането е уважено от ЧСИ. С обжалваното постановление по чл. 78 ал. 5 от ГПК е прието че приложимата правна норма е чл.

10 т. 4 от наредбата, според която дължимото възнаграждение е 100 лв., като определеното такова от 1 705 лв. е намалено до 300 лв. – трикратния размер на минимума 100 лв. по аргумент на § 2 от ДР на Наредбата.

Жалбоподателката поддържа че неправилно е прието от ЧСИ че дължимото за процесното изпълнение възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 10 т. 4 от наредбата. То се дължи в размерите на чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 от същата – в зависимост от интереса, който е съизмерим с размерите на паричното вземане на взискателя, предмет на изпълнението и като така е в размера определен и предложен от адв. колегия и първоначално определен и от самия съдебен изпълнител, който е минималния такъв по чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т.4 от Наредбата. Поддържа се също така че ЧСИ е длъжна да се съобрази с определеното от адвокатурата възнаграждение на адвоката по основание и размер.

Оплакванията са неоснователни. Съдът, респ. съдебния изпълнител в случая е органа, в чиито правомощия е назначаването на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК и определянето на неговото възнаграждение, като е длъжен да го определи по основание и в размер не по нисък от минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Предложението на адв. съвет за размера на адв. възнаграждение във вр. с посоченото основание по наредбата за определения такъв размер не е задължително за съдебния изпълнител, при положение че в това предложение е погрешно определена правната норма, въз основа на която следва да се определи размера. Точно такъв е и настоящия случай Съгласно чл. 10 от наредбата нормативно определените минимуми на адв. възнагр. в изпълнителното производство са както следва: т. 1 – за образуване на изпълн. дело – 100 лв.; т. 2 – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от възнагр. определени в чл. 7 ал. 2 – според интереса, съобразно размера на дължимите суми; т.

3 – за защита по изпълн. дела, които имат за предмет въвод или опразване на недвижим имот – ½ от възнагр. по чл. 7 ал. 2 на база стойността на имота и т. 4 – за извършване на действия по изпълнението извън посочените по горе случаи – 100 лева. В случая не е налице поддържаната от жалбоподателката хипотеза на чл. 10 т. 2. Тя е особен представител на длъжника, който няма подлежащи на изпълнение права и притезания в изпълн. производство, а само задължението да плати и да удовлетвори взискателя за присъдените му вземания. Като така длъжникът, респ. неговия адвокат, не води изпълн. дело и не извършва по него действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10 т.2. Не е налице хипотезата и на чл. 10 т. 3, тъй като тя има предвид изпълнение по чл. 522 от ГПК, когато длъжникът се отстранява от имот на основание че този имот е присъден на взискателя със съдебния акт, съответно с издадения въз основа на него изпълн. лист, но не и в случаи когато до въвод във владение на имот би могло да се стигне в резултат на публична продан на този имот за удовлетворяване паричните вземания на взискателя. Като така и след като не са налице хипотезите на чл. 10 точки 1, 2 и З от Наредба № 1/2004 г. за миним. размери на адв. възнаграждения, то правилно е прието от ЧСИ че се касае за изпълнителни действия, визирани в т. 4 на чл. 10, при които миним. дължимия адвокатски хонорар е в размер на 100 лв., а от съдебния изпълнител определен на 300 лв. на основание § 2 от ДР на Наредбата.

Заявеното от жалбоподателката искане за освобождаването й от Съда като особен представител на длъжника С. в случай на неуважаване на жалбата й против така определеното й възнаграждение от 300 лв. не е от компетентността на настоящия Съд в настоящото производство по чл. 435 от ГПК против постановлението за разноски – адв. хонорар. Отказа си като такъв представител тя следва да заяви по изпълн. дело пред съдебния изпълнител, който е компетентен да се произнесе по него и съответно да определи друг такъв представител на страната.

И

Съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат П.Н.К. в качеството й на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника В.С.С. по изпълн. дело № 115/2011 г. на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823 против Постановление на съдебния изпълнител по чл. 78 ал. 5 от ГПК от 10.11.2011 г. в частта му, с която е намалено възнаграждението на адвокат К. от 1 705 лева на 300 лева, както и искането й Съдът да я освободи като особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на длъжника В.С.С. по изпълнителното дело и назначи на С. друг особен представител на това основание.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.