Решение № 1162 от 06.07.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1162 гр. Пловдив, 06 юли 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора БОРИС

МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1464 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава единадесета от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Ищецът, П.П.П., с адрес ***, иска ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в глад и неудовлетвореност, за периода от 17.05.2014 г. до 17.05.2019 г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, състоящо се в неизпълнение на задължението на ответника да осигури на П. полагащото му се количество храна за деня.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 14206/25.07.2019 г. по описа на съда. Иска се претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение, ведно със законната лихва за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъде отхвърлени.

Пловдивският Административен

Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Ищецът П.П.П. изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" като в Затвора гр.

Пловдив постъпва на 20.01.2009 г. и на 27.01.2009 г. е настанена в изолатор № 2. От 22.01.2010 г. е настанен в изолатор № 8, от 12.07.2010 г. – в изолатор № 2 и от 03.09.2014 г. до настоящия момент е настанен в изолатор № 3.

На П. се полага безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици (относими в случая са Таблица № 1 и Заместителна таблица), утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС.

Като свидетели по делото са разпитани следните лица:

И.Ф.К. – същият заявява, че познава

П.П. ***. К. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив от 2013 г. и не вижда проблем в храната, която им се дава в затвора. Той е доволен от храната в затвора. На него му е предостатъчно количеството храна, което му давали в затвора. Всеки ден на лишените от свобода давали по 100 гр. кисело мляко и прясно мляко. Давали им зеленчуци всеки ден.

Плодове им давали, но не всеки ден, те били по меню. За грамажите той не може да прецени, но за него храната е достатъчна. Когато се давало кисело мляко, то се давала цяла кофичка кисело мляко, когато това било предвидено в менюто. Не помни менюто, но в петък например им давали кисело мляко с мусака и когото им давали мляко или чай, то не било по 100 гр., а по 300 или 400 грама, не може да прецени. Свидетелят заявява за поред път, че на него храната му харесва. Сочи, че в затвора оставала храна и се изхвърляла, защото количество било предостатъчно. Например на него, когато му давали едно канче фасул той не можел да изяде цялото количество и даже му оставало. Това, което е останало се изхвърляло. На него му е предостатъчно това, което им давали. Той пазарувал от лавката цигари, десерти, кафе също, безалкохолно. Храна не си купувал от лавката, защото техните му носели. От лавката си купувал и крем за бръснене, сапун, пяна, защото нямало откъде другаде да си ги купи. Понякога им давали по две ябълки, но понякога им давали и по една. По принцип им се полагала по една ябълка, но г-жа Ю.им слагала по две, когато имало възможност. Имало моменти, когато им давали по два кренвирша, но имало и моменти, когато г-жа Ю.виждала, че ще артиса от храната и им давала три кренвирша с кажи - речи половин килограм картофено пюре, с което можел да си направя картофена сала, ако иска.

Големината на ябълката, която им давали била колкото юмрук. П. постоянно недоволствал и споделял на свидетеля (И.К.), че не му стига храната. За П. храната не била хубава. Когато водели К. на тоалет, П. излизал на каре. Или заедно можело да отидат на лавка и когато прибирали К. от лавка, П. го прибирали от каре. Тогава са се виждали. Свидетелят бил на специален режим в момента. На него това, което му се давало му е достатъчно и оставало. Понеделник или вторник най-късно обявявали менюто, което било седмично. Това меню, както било написано се спазвало изцяло. Каквото пишело в менюто това давали – когато било написано фасул им давали фасул, а не пържоли и обратно. К. е писал мнения в Книгата за похвали за готвача, че храната е вкусна. Това мнение го е написал през 2015 г. в Книгата за похвали и то било за Г.Д.Д., и не бил само той. Д. готвел много вкусно. Сега вече не готвил той за съжаление. Свидетелят не е виждал Книгата за оплаквания, не се е интересувал за нея и даже не знаел, че съществува такава. Когато нещо му се струвало нередно и го кажел на И.У.или на г-жа А., те им идвали на крак и питали какво не им харесва, и веднага се поправяли нещата според техните изисквания.

М.Г.М. - заявява, че от 2012 г. изтърпява наказание лишаване от свобода за 17 години в затвора Пловдив, но не познава П.. За периода от 2012 г. до сега е доволен от храната в затвора. Откакто е в затвора до настоящия момент, досега храната винаги му е харесвала и винаги е била в достатъчно количество. Не им давали всеки ден 100 грама кисело мляко. Той (М.) не работел и не му се полагало кисело мляко. Ако работел му се полагало кисело мляко. На работещите им се полагало допълнително кисело мляко. Имало седмично меню, в което мисли, че им се полагало един ден в седмицата салата. Зеленчуци всеки ден им давали по менюто. Ябълките били с различна големина, те били в един кашон и на кой каквато се паднела, нямало как да са с еднаква големина. Свидетелят заявява, че знае, че има Книга за оплаквания и Книга за похвали. Не е писал нито в едната, нито в другата книга. Според него количеството храна е достатъчно и това, което остава се изхвърля, защото няма какво да се прави. Почертава, че това което иска да каже, е че храната е в по-голямо количество от това, което можел да изяде. Менюто, което било обявено за седмицата се изпълнявало. Не е разбрал правилно въпроса за киселото мляко, който му бе зададен в началото. Помислил, че го питат дали допълнително получава кисело мляко, за допълнително получаващите кисело мляко - за работещите, но иначе през седмицата им давали кисело мляко, така както е предвидено в менюто за седмицата. Например, кисело мляко давали с мусаката, като киселото мляко го слагали вътре в самата мусака и слагали по две лъжици.

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-технологична експертиза, чието заключение, прието без заявени резерви от страните, се свежда до следното:

В Пловдивския затвор на лишените от свобода се осигурява трикратно хранене (закуска, обяд и вечеря). Ястията се приготвят по предварително изготвено седмично меню.

Менюто се съставя от комисия в състав: началник сектор „ФЛКР", медицинско лице, завеждащ домакинска служба и главен готвач.

Влаганите хранителни продукти се изписват съгласно сборник рецепти за заведенията за обществено хранене, изд. Техника от 2008 г.

Извършена е проверка за правилното изписване на хранителните продукти по дневен требвателен лист, при която не са установени съществени различия между грамажите на изписаните хранителни продукти и посочени такива в съответните рецепти по рецептурник.

Сутрешната закуска е предимно от месни супи, тестени закуски, макарони, открит сандвич, съчетани с напитка от чай и прясно мляко. Обедното хранене не включва пълния комплект от ястия, а само основно ястие с хляб. Основните ястия са предимно с месо - пилешко, свинско и кайма, месни продукти - наденица, колбас и кренвирши.

Зеленчуците присъстват в менюто вложени в основното ястие, по-рядко под формата на салата и гарнитура. Вечерята е постна, съчетана с десерт от мармалад, халва, плод, вафли и кухненски десерт. От предоставените дневни требвателни листове е обследвано фактическото хранене за 15-дневен период от пролетния и есенния сезон на 2016 г. - 2019 г., чрез изчисление на основните хранителни вещества (белтъчини, мазнини и въглехидрати) и калориен състав. Констатациите в тази връзка са представени в табличен вид.

От направените изчисления и анализиране на храненето за есенно -пролетния сезон на 2016 г. - 2019 г. е установено, че предлаганата храна е разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на Таблица № 1 и Заменителна таблица, утвърдени от Министъра на правосъдието и съгласувани от Министъра на здравеопазването.

Количествата на всички хранителни продукти достигат необходимата дневна дажба, посочени в Таблица № 1, с изключение на киселото мляко (за пролет-есен 2018 г. и пролет 2016 г.) и зеленчуците (за есен 2018 г.).

В тази връзка при изслушване на заключението вещото лице изрично заяви, че констатираните несъответствия са несъществени, защото установеното по-малко количество храна се компенсира с други сходни храни, които пък са в по-големи количества от предвиденото във въпросните таблици. Например, в един от сезоните, през пролетта на 2016 г. киселото мляко е 38 грама при полагащи се 100 грама, но се компенсира от прясно мляко, което е 200 мл при полагащо се 100 мл и от кравето сирене, което е 59 гр. при полагащи се 30 гр., т.е. точно това показва, че те са взаимнозаменяеми продукти и не може да се говори за недоимъчно хранене или някакъв недостиг. По същия начин е и за 2018 г. Там количеството за кисело мляко за пролетта е 50 гр., а за есенния сезон е 60 гр., т.е. това е наполовина от количеството, което се изисква и по същия начин то се компенсира от прясното мляко, което е 200 мл за пролетния сезон на 2018 г. и 250 мл за есенния на 2018 г., при полагащи се 100 мл, както и от кравето сирене, което 51 гр. за пролетния сезон и 62 гр. за есенния през същата година, при полагащи се 30 гр.

Вещото лице уточнява също така, че за 2014 г. и 2015 г. в администрацията на Затвора Пловдив не се съхраняват документи, необходими за изготвяне на заключението, тъй като за документи от категорията на процесните няма задължение да се съхраняват за такъв дълъг период.

Така приетото заключение се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 на същия член е предвидено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.