Решение № 385 от 24.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №563/29.12.2021г., постановено по Гр.д.№745/2021г. по описа на РС – Г.

О., е осъдено П.Т.П.Г.О. към „***“ ЕООД гр.С., да заплати на А. П. М. сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.04.2021г. до окончателното й изплащане, и сумата от 3 527,78лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от 22.11.2019г. до 12.04.2021г., като са отхвърлени искът по чл.200 ал.1 КТ за разликата над 25000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв., и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3527,78лв. до пълния предявен размер от 8 400лв., разпределена е отговорността на страните за съдебни разноски, както и в тежест на ответника са възложени на основание чл.78 ал.6 ГПК разноски и ДТ, съразмерно с уважената част от исковете.

Против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ответника по делото - П.Т.П.Г.О., чрез пълномощника му – Гл. ЮК Л., с която са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради нарушаване на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че първостепенният съд не е приложил законосъобразно принципа по чл.52 ЗЗД, изискващ справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, без да се допуска обезщетението да 1 надхвърля необходимото за компенсирането на увреденото лице и да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Сочи се, че присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука в размер на 25 000лв. е необосновано завишено по изложени във възивната жалба съображения и надхвърля по стойност полагащата се справедлива парична компенсация за конкретните болки и страдания на ищеца, с искане за редуцирането му в по - нисък размер. Твърди се, че в нарушение на материалния закон първостепенният съд е отказал да редуцира обезщетението за неимуществени вреди, поради допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, въпреки наличието на достатъчно данни по делото за такова поведение. Твърди се, че непрофесионалното поведение или лекомислие от страна на пострадалия, както и игнорирането на изрични указания на работодателя /в случая и на пряк ръководител/ е проява на груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Сочи се, че самоволното решение на ищеца да отиде в гаража и да търси резервна част, като първопричина за трудовата злополука, определя и преобладаващия принос за вредите, който, според въззивника, надхвърля ¾ от размера на цялата неимуществена вреда. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, поради допуснати процесуални нарушения. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което, съобразно чл.52 ЗЗД, да определи по - нисък размер на обезщетението, който да бъде намален със степента на съпричиняване на вредите, вследствие проявената груба небрежност, която, с оглед установения принос на пострадалия, следва да изключи имуществената отговорност на работодателя в съотношение от ¾ или повече от окончателния размер на вредата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден от насрещната страна - ищец писмен отговор на въззивната жалба от П.Т.П.Г.О..

Против първоинстанционното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която предявените осъдителни искове са отхвърлени за разликата над уваженият до пълният им предявен размер, е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото А. П. М., чрез пълномощника му адв.Л. П. от ВТАК, като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с довод, че съдът не е приложил правилно принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД на определеното от него обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука. Твърди, че справедливият размер на това обезщетение е предявеният от 60 000лв., както и че съдът неправилно е остойностил размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника, вместо което постанови друго, с което уважи осъдителните искове в пълният им предявен размер. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото разноски за пред двете инстанции.

2

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил от ответника по делото П.Т.П.Г.О., чрез ЮК Л., писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено като правилно, по развити подробни съображения по съществото на спора.

В СЗ А. П. М., чрез пълномощника си адв.Л. П. – ВТАК, поддържа изцяло въззивната си жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва въззивната жалба на ответника и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира съдебни разноски за две инстанции в пълен размер, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за направените разноски пред въззивна инстанция.

В СЗ П.Т.П.Г.О., представлявано от ЮК Л., поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца по делото и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за пред първа и въззивна инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от А. П. М. във въззивното производство адвокатско възнаграждение, в случай, че надхвърля минимума по НМРАВ.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивните жалби на страните, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г. О. са били предявени от А.

П. М., чрез пълномощника му адв.Л. П. – ВТАК, против ответника „***“ ЕООД, П.Т.П.Г.О., с адрес:гр.Г.О., ул.“***“ № ***, с ЕИК ***, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука на 22.11.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.04.2021г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 400лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 22.11.2019г. до 12.04.2021г. Ищецът е претендирал и разноски.

3

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът “***“ ЕООД, П.Т.П.Г.О., чрез пълномощника си ЮК Л., е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Релевирал е възражение по чл.201 ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради допринасяне от пострадалия – ищец по делото за трудовата злополука, поради допусната груба небрежност, т.к. ищецът с поведението си е създал предпоставките за трудовата злополука, като е изоставил изпълнението на задълженията си по ръководене на работния процес във ВРЦ Г.О. – разпределителна, напуснал е мястото си на работа /въпреки нареждането на Гл. експерт, Т.в./, придвижил се е до гара Г.О. – пътническа и лично се е заел с извършване на дейност, която не му е вменена като задължение по ТПО, нито с разпореждане на пряк ръководител, вместо да я възложи на някой от подчинените си работници във ВР цех ГОР. Твърди, че самият инцидент е настъпил вследствие невниманието на ищеца при придвижването му в склада за резервни части, както се посочва и в разпореждането на НОИ за обявяване на трудова злополука.

Оспорил е главният иск по чл.200 ал.1 КТ, като неоснователен и поради недоказаност на причинени от трудовата злополука болки и страдания в степен, съответстваща на размера на претендираното обезщетение. Изложил е твърдения за неустановена причинна връзка между трудовата злополука и възникнала болка в други части на тялото – лява ръка и кръст, според твърденията на ищеца. Заето е становище, че представените от ищеца доказателства за болки и страдания не разкриват като пряка и непосредствена последица от трудовата злополука неимуществени вреди, изискващи обезщетяване в степен, съответна на размера на предявената искова претенция, която е явно прекомерна, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД в заявеният с иска размер. Релевирал е възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.200 ал.1 КТ с изплатена от работодателя на ищеца по повод трудовата злополука парична помощ в размер на 610лв.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първостепенният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушани комплексна СМЕ и СПсЕ. Въззивният съд възприема фактическите констатации на първостепепният съд относно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, поради което не ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Съдът, съобразно чл.235 ал.2 ГПК, прави следните фактически и правни изводи:

Предявените първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ с цена от 60 000лв. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД с цена от 8400лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.04.2021г. до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват частично основателни и доказани.

На основание чл.200 ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална 4 болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на ответния работодател е обективна и безвиновна, като, на основание чл.200 ал.2 КТ, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при изпълнението на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.

Уважаването на предявеният осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото е съществувало ТПО, през времетраене на което в резултат от настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа трудова злополука по описаният в ИМ механизъм ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето си, причинило му временна неработоспособност, в пряка причинна връзка с което е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди, изразени в болки и душевни страдания, техният вид, проявление, времетраене и интензитет, както и искът си по размер.