Решение № 411 от 23.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500774 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 36714/17.03.2026 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров рег. № 927, от „ГОГО – СПРИНТ“ ЕООД, длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20259270403247 по описа на същия съдебен изпълнител, срещу постановление, с което е определен размер на разноските, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение до длъжника.

В жалбата се твърди, че на 24.02.2026 г. жалбоподателят и длъжник в изпълнителното производство е получил покана за доброволно изпълнение, като в частта относно приетите разноски по изпълнението актът на съдебния изпълнител бил материално и процесуално незаконосъобразен, както и необоснован. Приетите разноски по изпълнението били както следва: 285,51 евро (с вкл. ДДС) – общо такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ в т. ч. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължими към 26.02.2026 г.; 178,95 евро – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение. Не ставало ясно какви пера и на какво основание се включват в общата сума от 285,51 евро за такси по изпълнението. Този сбор следвало да кореспондира на издадената сметка към фактура на взискателя „А1 България“ АД, в която се посочвали такси за образуване на изпълнително дело; за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника; за връчване на ПДИ; за налагане на запор; за изготвяне на сметка; допълнителни разноски и пропорционално начислена такса по т. 26 о Тарифата. За така посочените действия, таксите по Тарифата възлизали на 110,44 евро (с вкл. ДДС). Отделно от изложеното, съгласно практиката на ВКС, за неосъществени изпълнителни способи, длъжникът по изпълнението не следвало да отговаря за съответните разноски, когато взискателят е удовлетворен чрез друг изпълнителен способ. Дори да се прибавела пропорционалната такса по т. 26, б.

„в“ от ТТРЗЧСИ, тя следвало да е в размер на 111,14 евро (с вкл. ДДС). По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение се посочва, че същите са прекомерни спрямо материалния интерес по делото и извършената адвокатска работа, изразяваща 1 се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. По същество искането към съда е да се отмени обжалваното постановление за разноски. Претендират се и съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище за недопустимост на подадената жалба, поради просрочие. В тази връзка твърди, че жалбата е подадена чрез ССЕВ, като датата на която се счита подадена, съвпада с датата на входирането й, а именно 17.03.2026 г., на основание чл. 41а, а. 2 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК. По същество съдебният изпълнител намира жалбата за неоснователна. По отношение на разноските за адвокатски хонорар, уточнява, че съгл. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа минималният размер на адвокатското възнаграждение за самото образуване на изпълнително дело е 102,26 евро, а по чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималният размер за водене на изпълнителното дело е ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2. По посочения начин адвокатското възнаграждение в случая било определено под минималния размер, равняващ се на 245,71 евро (102,26 евро + 143,45 евро). Погасяването на дълга в рамките на заведеното изпълнително дело не било доброволно, а вследствие на реализиран изпълнителен способ, приложен по искане на взискателя. Относно начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ се уточнява, че по пера сумите с включен ДДС са: по т. 1 от Тарифата – 12,28 евро – за образуване на изпълнително дело; по т. 3 от Тарифата – 12,29 евро – за 3 бр. справки; по т. 4 от Тарифата – 24,53 евро – за изпращане на 4 бр. писма – 3 бр. за вдигане на запори и 1 бр. – за приключване на изпълнителното дело; по т. 5 от Тарифата – 12,28 евро – за връчване на ПДИ; по т. 9 от Тарифата – 27,61 евро – за налагане на 3 бр. запори; по т. 31, бук „к“ от Тарифата – 18,41 евро – за изпращане с поща/куриер на 7 бр. писма, посочени по - горе; по т. 31, бук „а“ от Тарифата – 2,40 евро – за извършване на справка в регистъра за банковите сметки и сейфове към БНБ; по т. 26 от Тарифата – 157,60 евро – изчислена на база събраната по делото сума от 1514,04 евро.

В заключение се сочи, че всички такси, които са начислени по изпълнението са за реално извършени действия, като за тях са издадени сметки и фактури. По отношение включването на адвокатския хонорар в основата, върху която се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата, се сочи, че този въпрос е разрешен в практиката на ВКС. По същество искането към съда е подадената жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в при условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, след като се запозна с постъпилата жалба, отговора по същата, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „А1 България“ АД, въз основа на Изпълнителен лист рег. № 844 от 06.10.2025 г., изд. от РС – Ихтиман, за сумата от общо 2463,11 лева. В молбата е поискано да се запорират банкови сметки на длъжника, да се извърши справка за наличие на такива, както и да се проучи имущественото състояние на длъжника.

Във връзка с молбата е изпратено искане до НАП, запитване до Агенция по вписванията и е изискана справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо лице (л. 8 – 15 от изпълнителното дело).

На 12.02.2026 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до 2 длъжника, имащо характер на покана за доброволно изпълнение. Съобщението е връчено на длъжника на 24.02.2026 г., видно от инкорпорираната на гърба на документа разписка.

Изпратени са 2 бр. запорни съобщения от 13.02.2026 г. до две различни банки, както и уведомление до ОДП София – „Пътна полиция“ за наложен запор върху МПС (л. 16 – 18 от делото).

На 18.02.2026 г. по сметка на съдебния изпълнител длъжникът „ГОГО – СПРИНТ“ ЕООД е превел сумата от 1775,57 евро, а като основание за плащането е посочен номерът на изпълнителното дело, видно от счетоводните извлечения на л. 22 – 25 от делото.

След събирането на вземането са последвали 3 бр. съобщения за вдигане на наложените запори, като към всяко е приложено и известие за доставяне (л. 26 – 31 от делото).

На 10.03.2026 г. по електронен път е подадена процесната жалба срещу постановлението за разноските, което се установява от приложената разпечатка на електронно подадено съобщение (л. 47 от делото).

На 08.04.2026 г. на взискателя е връчено съобщение за приключване на изпълнително дело. Самото разпореждане за приключване на изпълнителното дело от 24.02.2026 г. е влязло в сила на 30.04.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу действие на съдебен изпълнител, чиято обжалваемост по съдебен ред е изрично предвидена в закона. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е предвидена възможност длъжникът по изпълнението да обжалва разноските по изпълнението, а в мотивите по т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител относно разноските може да се съдържа във всеки един акт на съдебния изпълнител и във всеки етап на изпълнителното производство, поради което всеки такъв акт подлежи на обжалване от длъжника. В случая длъжникът за пръв път е узнал размера на претендираните от него разноски по изпълнението с връчване поканата за доброволно изпълнение на 24.02.2026 г., поради което двуседмичният срок за обжалване изтича на 10.03.2026 г., на която дата по електронен път е подадена и процесната жалба, поради което и същата е своевременно депозирана и процесуално допустима.

По същество

Правното естество на производството по обжалване действията на съдебните изпълнители е изяснено в ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005г., ОСГК на ВКС – то представлява спорно производство, целящо да отмени правните последици на процесуално незаконосъобразно действие на съдебен изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. В съдебната практика е изяснено, че в съдебното производство по обжалване действия на съдебен изпълнител окръжният съд действа като контролно – отменителна инстанция (Определение № 74 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 46/2019 г. на ВКС).

В случая са начислени два вида такси по изпълнението – обикновени и пропорционални. Обикновените (фиксираните) такси в случая са по т. 1, 3, 4, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ, съответно: 20 лв. за образуване на изпълнително дело; 20 лв. (4 бр. × 5 лв.) за извършване на справки за длъжника и неговото имущество; 40 лв. (4 бр. × 10 лв.) за изпращане по поща; 20 лв. за изготвяне и връчване на книжа от ЧСИ; 45 лв. (3 бр. × 15 3 лв.) за налагане на запори. Всички така посочени обикновени такси са изчислени обосновано и коректно и съгласно Тарифата, като правилно са преизчислени в евро и е добавен 20 % ДДС. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че в мотивите си ЧСИ е допуснал техническа грешка, като е посочил 3 броя справки, но всъщност справките са 4 броя (на л. 15 от делото има допълнителна), за колкото броя е изчислена и дължимата такса по т. 3 от Тарифата. Именно 4 бр. справки са посочени и в Проформа № 1947/12.02.2026 г. (л. 21 от делото).

При пропорционалните такси (тези по т. 31 и т. 26 от Тарифата) основното перо и спорен момент в производството е таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Тази такса се начислява върху цялата събрана сума, включително върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство – в този смисъл е Решение № 478/28.07.2025 г. по к. д. № 1386/2025 г. на ВКС, III г. о.

В случая ЧСИ е отхвърлил възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна взискател. Възражението е отхвърлено, поради което същото отново се релевира и в жалбата, по която е образувано настоящото производство. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за самото образуване на изпълнителното дело на адвоката се дължат 200 лв. Отделно, в случая са поискани конкретни изпълнителни способи, което е основание за допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.

2. Интересът по делото е 2463,11 лв. (сбор от вземанията по изпълнителния лист), т. е. между 1000 лв. и 10 000 лв., поради което е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и адвокатското възнаграждение е препоръчително да е в размер 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Така минималният адвокатски хонорар в настоящия случай следва да е 200 лв. + ½ (400 лв. + 10 % от 1463,11 лв.), т. е. 473,15 лв. В случая от взискателя се претендират и доказват разноски в размер дори по – нисък от минималния, а именно претендират се 350,00 лв. (178,95 евро). Поради изложеното съдът споделя извода на съдебния изпълнител, че разноските за адвокатско възнаграждение не са прекомерни.

Връщайки се отново на въпроса за таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, тази такса следва да се изчисли върху основа, която е сбор от вземанията по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство. Сумарно вземанията по изпълнителния лист са 2463,11 лева, като част вземанията по ИЛ са лихвоносни – върху сумите от 941,00 лв.; 730,80 лв. и 220,80 лв. по изпълнителния лист се дължи законна лихва за забава, считано от 25.06.2025 г. до 18.02.2026 г. (датата на окончателното плащане). Или върху лихвоносния сбор от главниците по изпълнителния лист (1892,60 лв.) за периода 25.06.2025 г. – 18.02.2026 г. законната лихва, изчислена чрез онлайн калкулатор възлиза на 149,97 лева. Така сумите по ИЛ в размер на 2463,11 лв. + законната лихва в размер на 149,97 лв. + разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело в размер на 350,00 лв. образуват основата, върху която следва да се изчисли таксата по чл. 26 от Тарифата, а именно 2963,08 лева, или 1515,00 евро.