Решение № 109 от 15.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С.З., 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500106 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „О.Б.“ ЕООД, представлявано от управител С.Т. Н., чрез пълномощника си адв.В.Ц. от АК С.З. против Решение № 451 от 03.11.2021 г. постановено по гр.дело № 2255/2021г. по описа на Районен съд - С.З..

Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение, с което съдът е уважил предявения на основание чл.74, ал.1 във вр. с ал.4 от КТ иск за обявяване на недействителността на клаузата за срок на изпитване в допълнително споразумение № 00000047/23.03.2021г. към трудов договор № 000000036/29.05.2020г., уважил е предявения на основание чл.341, ал.1, т.1 от КТ иск за отмяна на Заповед № 00000024/30.03.2021г. на „О.Б.“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата, възстановил е същата на заеманата преди уволнението длъжност „Касиер“ и е осъдил да заплати на въззиваемата обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 3 900 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и направени по делото разноски в размер на 1150.00 лв. Излага подробни съображения.

Твърди, че извода на съда, че между страните по спора е имало повече от две трудови правоотношения е несъответен на действителността и доказателствата по делото. Намира за несъответен на доказателствения материал и извода за отсъствие на съществена промяна в длъжностните задължения по новоразкритата длъжност „Касиер“ и заеманата от въззиваемата, преди промяната на трудовия й договор, длъжност „Продавач 1 консултант“. Счита, че игнорирането на същественото съдържание на трудовите задължения за длъжността „Продавач консултант“, спрямо която работодателят е установил изпитателен срок при сключения на 29.05.2020г. трудов договор е обусловило неправилния извод за неприложимост на нормата на чл.70, ал.1, изречение първо от КТ при сключване на допълнително споразумение за заемане на длъжността „Касиер“.

По отношение на иска по чл.225, ал.1 от КТ счита, че решаващият съд се е произнесъл като е приел, че същият е основателен, без да са налице доказателства за неговия размер. Въззивното дружество оспорва решението и в частта на присъдените разноски, защото счита същите за прекомерни спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго по съществото на спора, като отхвърли предявените искове.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. К. Н. от гр.С.З., чрез пълномощника й адв.Й.М. от АК - С.З., в който сочи, че подадената въззивната жалба е изцяло неоснователна, а постановеното решение е правилно, с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Доказателствени искания не са направени.

Съдът е докладвал, че на 15.03.2022 г. в 10:58 часа по делото е постъпила молба от „О.Б.“ ЕООД, с която молят да бъде даден ход на делото, тъй като са редовно и своевременно призовани. Заявяват, че поддържат въззивна жалба против Решение № 451 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 2255/2021г. като оспорват становището на въззиваемия, както и че няма да правят нови доказателствени искания, поради което молят, да се даде ход по същество и да бъде отменено постановеното решение по гр.д. №2255/2021г. по описа на РС, като се възприемат изложените във въззивната жалба доводи.

Претендират за заплащане на разноски пред първата и въззивна инстанции, за което представят Списък по чл.80 от ГПК.

Съдът е докладвал, че на 15.03.2022г. в 14:21 часа е постъпила молба от адв. М., като пълномощник на Р. К. Н., с която сочи, че видно от Определение с № 221 от 18.02.2022г. на съда по настоящето дело, предмет на разглеждане е въззивната жалбата на „О.Б.“ ЕООД против Решение №451 от 03.11.2021г., с което е уважен иска по чл.74, ал.1 във вр. с ал.4 от КТ на Р.Н.. Уволнението й със Заповед №24/30.03.2021г. е отменено, като незаконно и е възстановена на преди заеманата длъжност, като й е присъдено обезщетение.

По същото гр. дело по описа на РС - С.З., с Решение № 584/14.12.2021 г., адв.М. сочи, че е подадена въззивна жалба от „О.Б.“ ЕООД. Двете жалби са изпратени на настоящата инстанция, поради което счита, че в настоящето 2 производство следва да се разглежда и въззивната жалба с вх. №137 от 05.01.2022г. против Решение под №584/14.12.2021 год.

Съдът намира, че в тази насока е допълнил доклада си по делото от 18.02.2022 г., в следния смисъл:

Постъпила е въззивна жалба от „О.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.

Ц. против Решение №584/14.12.2021г. на РС - С.З., постановено по гр.д. № 2255 по описа на същия съд за 2021г. Счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон и в отсъствие на предвидените в чл.247 от ГПК предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка. Излагат съображения като основното е, че видно от диспозитива на първоначално постановения акт, решаващият съд се е произнесъл по искането на ищеца за отмяна на издадената заповед за уволнение, без да формулира изричен диспозитив за признаване на извършеното с нея едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Такова произнасяне отсъства и в мотивите на съдебното решение, приемайки уговорената между страните клауза като недействителна, а предявения иск по чл.74, ал.1 от КТ основателен.

Решаващият съдебен състав не бил изложил ясни и конкретни мотиви относно законосъобразността на обективираното в Заповед №24/2021 г. уволнение.

Липсата на мотиви изключвало формирана воля, чието външно изразяване да бъде обект на поправки по реда на чл.247 от ГПК. Счита, че пропускът на съда да се произнесе по цялото искане е основание за поправка на постановения акт, чрез допълване по реда на чл.250 от ГПК, каквото искане от страна на ищеца не било направено.

Моли да бъде отменено Решение № 584 от 14.12.2021 г. на РС - С.З..

По тази жалба е постъпил и отговор от другата страна, в който се оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Считат, че решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Съображения, които се излагат за това, са следните:

Тъй като с постановеното по делото решение съдът е отменил незаконното уволнение на ищцата, но в диспозитива на решението не се съдържа изрично произнасяне за признаване на уволнението, като незаконно.

С оглед разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1 от КТ с молба по чл.250, ал.1 от ГПК, ищцата е поискала допълване на Решение с № 451 от 03.11.2021г. чрез произнасяне на съда в диспозитива относно незаконността на уволнението със заповед № 24/30.03.2021г. и признаването му за незаконно. С решение № 584/14.12.21г. РС се произнася изрично по предявения по чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за признаване на незаконността на уволнението на ищцата, като признава за незаконно това уволнение.

Моли въззивната инстанция да потвърди решението, като правилно.

Въззивникът “О.Б.” ЕООД- гр. С.З., редовно и своевременно призовани, не се явява процесуалния представител по делото, но е депозирана горецитираната писмена молба от 15.03.2022 год., с която молят да бъде отменено постановеното решение по гр.д. № 2255/2021г. по описа на РС, като се възприемат изложените във въззивната жалба доводи. Поддържат и молят 3 да се уважи и втората им въззивна жалба с вх. №137 от 05.01.2022г. против Решение под №584/14.12.2021 год. постановено по гр. дело с № 2255/2021 год. по описа на РС-С.З..

Претендират за заплащане на разноски пред първата и въззивна инстанции, за което представят и Списък по чл.80 от ГПК. Съображенията им за това са подробно посочени във въззивната жалба, като молят да се отхвърли изцяло предявения иск на ищцата и въззиваема Р. К. Н., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба Въззиваемият Р. К. Н., чрез пълномощника си адв. Й.М., молят жалбата да се остави без уважение и решението на районния съд да бъде потвърдено.

Подробни съображения и доводи излагат в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, по съществото на делото от датата 16.03.2022 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са исковете с правно основание чл.74, ал.1 във връзка с ал.4 и чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

1.По отношение на първоначалното Решение с № 451 от 03.11.2021г. на РС-С.З. , въззивният съд възприема следното:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото относно това, че въззиваемата Р. К. Н. е работила по трудов договор с № 36/29.05.2020 г. при въззивника, и че последната и ответното дружество са се намирали в трудово правоотношение, като същото е възникнало именно на основание горепосочения трудов договор. По същото правоотношение ищцата е започнала работа в „О.Б.“ ЕООД като „продавачконсултант“, като е бил уговорен срок на изпитване-6 месеца, като срокът е бил уговорен в полза на работодателя. По делото е приложена и длъжностна характеристика за длъжността - “продавач-консултант”, съответно подписана от ищцата на датата 29.05.2020г. Налице е и копие на служебна бележка с №34/01.06.2020г. за проведен начален инструктаж на ищцата, същата е подписана от последната. С допълнително споразумение /ДС/ под № 00000047/23.03.2021г. ищцата и ответното дружество са се споразумели за измененията на трудовия й договор в насока смяна на длъжността на ищцата от „продавач- консултант“ в „Касиер“.

Със Заповед под №00000024/30.03.2021г., трудовия договор между ищцата и ответното дружество е бил прекратен. Заповедта е била надлежно връчена на последната на датата 30.03.2021г.

Видно от показанията на свидетелката Б., дадени пред първостепенния съд е, че познавала ищцата, от м.06 до м.09.2020г. и работили заедно, като свидетелката работела на касата в магазина на ответното дружество, въпреки, че длъжността й била „продавач - консултант“. Твърди, че работещите на каса не напускали касите по време на работа, но когато се натрупвала работа на колежките им на витрините отивали да помагат. Твърди, че ищцата работела 4 на каса в търговския обект. На каса продавали цигари, маркирали стоките, издавали касовите бонове, опаковали стоката и връщали ресто, освен в наличност плащането ставало чрез постерминал, чрез карта и чрез ваучери за храна, твърди, че не е издавала РКО за заплати, не била извършвала плащане от каса на доставчици, получавали на каса цигари и отговаряли за наличността им и това какво са продали. В края на деня изброявали и сумата в касата заедно с ваучерите и постерминала, описвали ги на лист, поставяли ги в торба и ги оставяли в офиса, оставяли си начално салдо, с което са започнали деня за следващия ден и отчитали сумата.

Видно от показанията на св. Г. депозирани пред първата инстанция е, че работила съвместно с ищцата от м.06.2020г. до м.02.2021г. и двете били назначени като продавач консултанти, но работата им била като касиер.

Работата в магазина била организирана по следния начин: двете работнички работели на топла и студена витрина и две на касата, между витрините и касите имало наредени стоки и в целия магазин, като касиерите понякога помагали в работа на работничките на витрините. Касиера отварял магазина, броял си касата за наличност, оправял вестници-които също се продавали в обекта, също и зеленчуци, работел с клиенти. Касиерите продавали и цигари, получените цигари се нареждали от касиера, касиерите не издавали фактури, извършвали плащане на доставчици. На свидетелката били възлагани проверяващи функции, периодично.