Решение № 180 от 16.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Д., 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна В.

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно гражданско дело № 20233200500299 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Я. М. А. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „И.В.**, въззивна жалба с вх.№ 423/17.02.2023г. срещу решение № 11 от 23.01.2023г. по гр.д.№ 302/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.*, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021г. до окончателното изплащане.

В жалбата се съдържат оплаквания, че при постановяване на решението съдът не е изложил ясни и убедителни мотиви защо не възприема заключението на вещото лице; не е обсъдил събраните свидетелски показания; не е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу ищеца; не е съобразил съдебната практика за определяне критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. С тези доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, се претендира той да бъде отменен и съответно искът по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ уважен в пълния размер на заявяването му.

1

Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за нея решение в обжалваната част, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (считано от 03.02.2023г.) и е допустима.

Писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание Прокуратурата на Република България оспорва жалбата като неоснователна и настоява решението, като правилно, да бъде потвърдено.

Съдът разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания и становището на насрещната страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и неговата правилност в рамките на посоченото в жалбата. Решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим иск. По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството по гр.д.№ 302/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т. е образувано по повод искова молба на Я. М. А. ЕГН ********** от гр.

Г.Т., ул. „И.В.**, с вх.№ 2514 от 30.09.2022г., с която против Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.* е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021г. до окончателното изплащане.

Претендираното вземане е обосновано със следните обстоятелства: с постановление от 25.10.2018г. на разследващ полицай при РУ-Г.Т. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 105/2016г. по описа на РУ-Г.Т., било му повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка". По внесен от Районна прокуратура - Г.Т. обвинителен акт било образувано НОХД № 2384/2019г. по описа на Районен съд – Варна. С присъда № 260142/12.07.2021г., потвърдена с решение № 269/15.12 .2021г. на Окръжен съд – Варна, ищецът бил признат за невинен, съответно била отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение. По време на водения наказателен процес ищецът претърпял болки и страдания, психически притеснения, неудобства, стрес и унижения.

Конкретно е посочено, че: наказателното производство за престъпление, за което се предвиждало наказание „лишаване от свобода", довело до силна несигурност за бъдещето, която му причинила болки и страдания; през продължилото 3 години наказателно производство ищецът се явявал пред съответните органи на досъдебното производство и в съдебни заседелия, което нарушило нормалния му начин на живот; при привличането му като обвиняем му била взета мярка за неотклонение „подписка", която се отразила 2 негативно върху нормалния му ритъм на живот, създавайки неудобства, свързани с пътувания в страната и зад граница, тъй като за това се изисквало изрично разрешение на наблюдаващия прокурор; повдигнатото му обвинение накърнило честта и достойнството му и го накарало да се чувства крайно унизен; като лице с чисто съдебно минало, за него всяка една негативна емоция от наказателното производство била многократно усилена, водела до кошмари и редовно безсъние, правещи го непълноценен и през деня; поради воденото срещу него наказателно производство, доброто му име и доверието, които дългогодишно градил в обществото, били изгубени, което от своя страна довело до множество душевни терзания и социална изолация, продължаваща и до ден днешен; в обкръжението му се разнесла информация, че е лъжец и измамник, поради което бизнес възможностите му рязко намалели; всички тези негативи рефлектирали и върху психичното му състояние и душевно здраве - довели до непрестанен стрес, безпокойство и тревога за бъдещето; отношенията в семейството му също се обтегнали заради грозящата го опасност да бъде лишен от свобода, като се стигнало до скандали, неразбирателства и затруднено общуване; здравословното му състояние също се влошило - започнал да вдига кръвно, което довело до сърдечно-съдови усложнения; нанесени му били трайни психически травми, които не можел да преодолее и до днес.

С писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като допустим, но неоснователен по съображения за липса на трайни вреди върху физическото и психичното здраве на ищеца в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Искът е оспорен и поради прекомерност на заявената претенция, несъответна на тежестта на престъплението, за което е било повдигнатото обвинение (не „тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното преследване (3 години от привличането му като обвиняем на досъдебното производство до влизане в сила на оправдателната присъда), интензитета на мерките на процесуална принуда (наложена била най-леката мярка за неотклонение - „подписка", т.е. ищецът е бил свободен и не е имал ограничения да се придвижва, включително и да пътува в чужбина, както и да изпълнява семейни, социални и трудови функции), броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия (наказателно преследване срещу ищеца в досъдебното производство не се отличавало с особена интензивност, като процесуалните действия с негово участие се свеждали единствено до привличането му в качеството на обвиняем, разпита в това му качество и предявяването на разследването). От значение било и обстоятелството, че подаденият протест срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд не бил поддържан от прокурора при погорестоящата прокуратура. Претенцията за неимуществени вреди била прекомерна и поради това, че не кореспондирала с икономическия стандарт в страната - ищецът претендирал обезщетяване в размер около два пъти средния годишен доход на лице според данните на НСИ, което било в разрез 3 с принципа на обезвреда по ЗОДОВ и принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 03.05.2016г. на прокурор от Районна прокуратура – Г.Т. по прокурорска преписка вх. № 123/2016г. е образувано досъдебно производство под № 105/2016г. по описа на РУ на МВР – Г.Т. срещу „неизвестен извършител“ за това, че на 15.04.2015г. в гр. Г.Т., пред съд – Районен съд – Г.Т., като свидетел, устно съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Ищецът е разпитан като свидетел на 10.01.2017г. С постановление от 25.10.2018г. на разследващ полицай при РУ-Г.Т. е привлечен като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“; в същия ден е разпитан като обвиняем. На 06.11.2018г. са му предявени материалите по разследването.

На 12.12.2018г. Районна прокуратура - Г.Т. е внесла в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт срещу Я. М. А. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

По образуваното НОХД № 289/2018г. е насрочено разпоредително заседание на 07.02.2018г. Заседанието, в което подсъдимият е участвал лично, е отложено поради служебна ангажираност на адвоката на подсъдимия по друго дело – за 11.03.2019г. Поради нередовно призоваване на адвоката на подсъдимия и негово изрично искане на делото не е даден ход и заседанието е насрочено за 22.04.2019г. В последното по искане на адвоката на подсъдимия, поддържано от него в заседанието, съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. С разпореждане от 24.04.2019г. и разпореждане от 25.04.2019г. са постановени отводи и от другите двама съдии от състава на Районен съд – Г.Т.. С определение № 74 от 27.05.2019г. по ЧНД № 505/2019г. по описа на ВКС, І НО, на основание чл.

43, т. 3 от НК делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Варна.

По образуваното в Районен съд – Варна НОХД № 2384/2019г. е насрочено разпоредително заседание на 20.06.2019г., в което подсъдимият се е явил лично и с упълномощен адвокат. Съдът не е приел за основателни възраженията на защитника за допуснати особени съществени процесуални нарушения по досъдебното производство, но е споделил виждането на прокурора за немотивираност на обвинителния акт, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Г.Т. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По протест на прокурора с определение № 697/16.08.2019г. по ВЧНД № 916/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна съдебният акт е отменен и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В насроченото на 10.10.2019г. по молба на подсъдимия поради невъзможност на адвоката му да се яви делото е отложено за 07.11.2019г. По същата причина е насрочено ново заседание на 15.01.2020г., за което съдът е изискал от Адвокатска колегия определяне на адвокат за участие в процеса като служебен защитник на подсъдимия. Подсъдимият е депозирал молба за отлагане поради внезапното му заболяване и не се е явил в заседанието, както 4 не се е явил и адвокатът му, поради което съдът е насрочил делото за 27.02.2020г., когато е даден ход на разпоредителното заседание, постановил е определение по чл. 248, ал. 1 от НПК и е отложил производството за разглеждане на делото по общия ред в заседание на 02.04.2020г., отложено поради въведените извънредни противоепидемични мерки за 21.05.2020г. В това заседание се е явил подсъдимият и е заявил, че адвокатът му не е уведомен; ход на делото не е даден и е насрочено заседание на 09.07.2020г., на което с участието на подсъдимия и назначен за негов служебен защитник адвокат (отново поради препятствие на пълномощника му да се яви) е даден ход на делото и на съдебното следствие. За изясняване фактическата обстановка по делото е насрочено заседание на 10.09.2020г., в което по искане на защитника на подсъдимия председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждане на делото. След определяне на нов съдия докладчик е насрочено и проведено с участието на подсъдимия и упълномощен от него друг адвокат разпоредително заседание на 12.10.2020г., в което е обявено, че производството следва да премине по общия ред в заседание на 18.01.2021г. В последното е даден ход на съдебното следствие и делото е отложено за събиране на доказателства в заседание на 08.02.2021г., което е отложено по молба на защитника на подсъдимия за 31.03.2021г. Проведени са още заседания за изясняване на делото от фактическа страна на 31.03.2021г.; насроченото за 12.05.2021г. заседание е отсрочено по молба на защитника на подсъдимия за 12.07.2021г., в което след приключване на съдебното следствие е даден ход на съдебния прения и е обявена присъда № 260142/12.07.2021г., с която Я. М. А. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е оправдан по същото. По повод протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна, ТО – Девня е образувано ВНОХД № 1135/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна. В съдебното заседание на 02.12.2021г. прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна не е поддържал протеста. С решение № 269/15.12.2021г. оправдателната присъда е потвърдена.